Акт № 340 от 11.11.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- 935/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 48, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за измерванията
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Дупница, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200935 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Л. М......... В. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. С.............., общ. Д..........., ул.
"С............" №.. чрез адвокат П. И. Й. член на АК – София със служебен адрес: гр. С........., бул. "Х......... Б........" №.., ет..., кантора.. обжалва Наказателно постановление № 26-0348- 000351 от 24.07.2026 г. издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 102.26 евро/200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Й. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено. При условията на евентуалност ако съдът приеме, че някое от нарушенията е доказано, да приложи чл. 28 ЗАНН и да отмени наказателното постановление като отправи предвиденото в закона предупреждение. С писмено становище от 14.10.2026 г. представителят поддържа искането за отмяна на наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно и недоказано. При условията на евентуалност моли за отмяна на НП в частта по т. 1 за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и/или в частта по т. 2 за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При условията на евентуалност ако съдът приеме, че е осъществен състава по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но липсват признаци на значителна неизправност, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, моли съдът да измени наказателното постановление като преквалифицира деянието по чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП и намали размера 1 на глобата на 25.56 евро, респ. да приложи чл. 28 ат ЗАНН и отправи предупреждение.
Претендира разноски в настоящото производство, вкл. възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата. Ако съдът приеме жалбата за основателна и в случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36 от ЗА на осн. чл.
63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение на адвокат, като моли за присъждане на такива в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.07.2026 г. Д. П. на длъжност ,,мл. инспектор“ при РУ Дупница в присъствието на свидетеля Д. Д. съставил АУАН серия GA № 3865996 за това, че на същата дата около 20.44 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Саморанска“ в посока на движение към с. С.............. срещу ,,Котлоремонт“ управлява собствения си лек автомобил ,,А.... ..“ с рег. № ........... като водачът извършва следните нарушения: управлява горепосоченото МПС с намалена прозрачност на предни странични ляво и дясно стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, поради допълнително поставено тъмно фолио от вътрешната страна – предно ляво стъкло с 49 % пропускливост и предно дясно с 49 % пропускливост. Нарушението е установено и констатирано с техническо средство WINDOW TINT METER – 1100 с фабричен номер 1147441; управлява горепосоченото МПС със значителна техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1 т. 6б от Правилника за прилагане на ЗДвП, тъй като същото не отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Направени са 3 бр. снимки с техническо средство РСОД. МПС е спряно от движение след издаден образец 26 на МВР. Посочено е, че водачът е сам в автомобила. В съставения акт е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 105, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен на нарушителя на 10.07.2026 г., без направени възражения. На 24.07.2026г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 102.26 евро/200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителя Д. П. и свидетеля по съставяне на акта Д. Д., които потвърждават изцяло фактическите обстоятелства изложени в АУАН. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви, като и двамата свидетели поддържат констатациите отразени в акта. Актосъставителят заявява, че при извършеното измерване уредът не издава хартиена разпечатка, като отчетения при измерването резултат е посочен като стойности в бланката на акта за нарушение. Също така сочи, че при счупване на стъклото така залепеното фолио не позволява на стъклата да се разпръснат по начин, по който да се 2 предотврати нараняване на намиращите се в автомобила и извън него. Фолиото не дава възможност на стъклата да се счупят по начин, по който няма да застрашат здравето на водача и пътниците в превозното средство. Свидетелят Д. при разпита си заяви, че е присъствал през цялото време на измерването извършено от неговия колега и актосъставител П.. При самото измерване уредът не издава хартиена разпечатка с резултатите от измерването. И двамата преценили, че това е значителна техническа неизправност по см. на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. ,,б“ от ППЗДвП и този автомобил не отговаря на стандартните изисквания от завода-производител.
От изготвената по делото съдебно-техническа и метрологична експертиза от вещото лице инж. М. Й. се установява следното: експертизата не може да даде заключение дали уредът за измерване затъмнение на стъкла WINDOW TINT METER – 1100 с фабричен номер 1147441 е бил технически годен и законосъобразно използван към 10.07.2026 г.; не са налице доказателства този тип уред да е одобрен от Председателя на Българския институт по метрология и за него да има издадено удостоверение за одобрен тип. Експертът сочи, че уредът не е одобрен тип средство за измерване от БИМ и не е вписан в Държавния регистър на одобрените средства за измерване. Въпреки, че е висококачествен професионален уред и е произведен в съответствие с международни стандарти, той няма официален сертификат за одобрен тип на територията на България; уредът няма вградена вътрешна памет, в която да се записват и съхраняват извършените измервания директно в уреда; съгласно т. 3.2., б. ,,б“, изр. 1 ,,състояние на стъклата“ от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., бр. 73 от 2014 г., в сила от 01.09.2014 г., изм., бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, от описаното състояние на стъклата, техническата неизправност може да се оцени като ,,незначителна“ или ,,значителна“.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни, писмени доказателства и съдебно-техническа и метрологична експертиза.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно цитираната заповед.
Относно нарушението на чл. 105 от ЗДвП:
3
Обжалваното наказателно постановление е необосновано. Не се спори относно обстоятелството, че начинът за установяване на нарушението е чрез техническо средство.
Показанията на това техническо средство, чрез което се определят обективните признаци на нарушението са установени единствено чрез възпроизвеждане на резултата от свидетел очевидец. Липсата на писмени доказателства относно показанията на използвания уред като разпечатки и извадки от паметта на уреда пречат в съдебното следствие да се установи по безспорен и категоричен начин съставомерен елемент от обективната страна на нарушението. Липсата на такива доказателства по никакъв начин не дава възможност да бъдат проверени показанията за субективните възприятия на актосъставителя относно нарушението. Още по-вече, че отразеното в акта противоречи на писменото доказателство – сертификат за съответствие. По тези причини, съдът намира, че не е безспорно установен факта относно степента на светлопропускливост на предни странични ляво и дясно стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не се оспорва обстоятелството, че предни странични ляво и дясно стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил са намалявали светопропускливостта и поставянето на фолиото е направено допълнително. Законът обаче в разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП не създава абсолютна забрана за намаляване на светопропускливостта на автомобилните стъкла. Такова се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Без значение дали това е направено от производител или по-късно. И тук стойностите не са абсолютни. Разпоредбата на т. 4.2.2. 1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации в частта Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства за безопасност въвежда изискване относно стъклата, през които водачът наблюдава /каквито безспорно са предни странични ляво и дясно стъкла/ трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. Същото правило обаче допуска отклонение в случаите когато са монтирани две външни огледала за виждане назад, се допуска стъклата да имат светлопропускливост под 70 %, стига да са обозначени с допълнителния символ V, посочен в точка 5.5.2 от настоящото правило. При съставяне на акта не са събирани доказателства относно наличие или не на символ V, което също води до необоснованост на изводите на актосъставителя и наказващия орган.
До друга необоснованост на изводите на актосъставителя и наказващия орган води липсата на безспорни доказателства относно одобряване на техническото средство, с което е извършено измерването, което от своя страна води до съмнения относно установения с него резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗИ за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол. Настоящият състав приема с аргументи от разпоредбата на т. 5.5.2 от Правило № 43, че степента на видимост от водачите на МПС е пряко свързано с обществената безопасност и по тази причина спрямо използваното средство за измерване са приложими разпоредбите на Глава четвърта Раздел 1 от ЗИ и това техническо средство за измерване подлежи на метрологичен контрол и одобряване на типа. Още повече, че в 4
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства в т. 9 поставя изисквания върху средството, с което се измерва светлопропускливост и начините по които то се извършва. По делото се установи, че WINDOW TINT METER – 1100 с фабричен номер 1147441 не е одобрено от председателя на Българския институт по метрология и вписано в регистър на одобрените за използване типове средства за измерване от Институт по метрология и не може да се приеме, че същото е съобразено с изискванията на Правило № 43 и резултатите от него са безспорни.
Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75c511af-3d32-4a0a-836f-7743b1e0279d