Присъда № 1 от 14.01.2025, Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 1 от 14.01.2025г. по НОХД № 151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Подсъдимият С. Й. Т. от гр. Разград е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл. 278 ал.6 от НК за това, че на 05.05.2017 г. в гр. Разград в недвижим имот, находящ се на ул. „*** е държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН): ,,Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи сеq или открити в земните пластове на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания“, представляващи археологически движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН: „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна ши културна стойност “ и „ Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията“, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по реда на Глава VI “Опазване на движимото културно наследство“, Раздел II „Идентификация и регистрация“ от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата на основание чл. 107 от ЗКН (отменена на 02.03.2021 г., действаща към 05.05.2017г.), както следва:

1 /един/ брой монета, бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193-211), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Император прав наляво“ на стойност 30.00 /тридесет/ лева;

1 /един/ брой монета, бронзова, римска провинциална на император Каракала (198217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Тюхе права насреща“ на стойност 30.00 /тридесет/ лева и

1 /един/ брой монета, бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип „Орел между две военни знамена“ на стойност 30.00 /тридесет/ лева, всички на обща стойност 90.00 /деветдесет/ лева.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа повдигнатото обвинение по чл.278 ал.6 от НК, което намира безспорно доказано - че на 05.05.2017г. подсъдимият държал в бяла метална каса археологически обекти инкриминираните монети. Обосновава извода си предвид събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства продължилото дълго във времето наказателно производство, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, предлага да бъде наложено наказание пробация в нейния най-нисък размер. По отношение на веществените доказателства - три монети да бъдат отнети в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимият - адв. В. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Излага доводи за това, че подсъдимият не е дължал в гр.Разград на ул. ***“ процесните монети, тъй като не се е намирал в имота, не е разполагал с ключ за жилищната сграда, такъв е имала неговата леля А. П., която е отключила и предоставила достъп на длъжностните лица за извършеното претърсване. Единствено в негово държание са били държаните от подс.Т. законно притежавани огнестрелни оръжия находящи се в метална каса, както че вторият етаж където под спалнята е намерена малка бяла касичка сейфче с процесните монети е бил обитаван от лелята на подсъдимия. Ключ и достъп е бил осигурен от нея, няма никакво доказателство, че монетите с поставени там от подсъдимия. В този смисъл са показанията на свидетелите М. и М. за произхода на бялата каса а именно, че са я донесли от Гърция, поставили са я в дома на А. П., ключ от същата е имала последната, 1 поради което подсъдимият няма мотив да използва тази каса, вместо касата на първия етаж, до която имал достъп и си държал оръжията. В този смисъл било и заявеното от подс. Т. саморъчно обяснение в протокола за претърсване и изземване предположение, че монетите не са негови, а на племенника му, тъй като знаел, че е живял и работил в Гърция, най вероятно си ги е донесъл от там. Възразява за кредитирането на показанията на полицейските служители, тъй като нямат отношение към предмета на делото, същите не са присъствали на претърсването и изземването. Поради липса на главното обстоятелство държането на инкриминираните монети счита, че от обективна страна не е осъществен състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Защитникът на подсъдимият адв. Х. счита, че в обвинителния акт се съдържат противоречия по отношение на факта къде са се намирали монетите, предвид посочването на малката бяла метална каса и касата, в която подсъдимият е държал огнестрелните си оръжия. Същият в хода на досъдебното производство е съдействал и се опитал да отстрани тези противоречия с назначената графологическа експертиза, която да изчисти спорния момент „монетите са на племенника ми“ чие предположение е. Излага доводи относно постоянния адрес на подсъдимия и защо той се води на ул. ***“ ** в гр.Разград, където не живеел, като подсъдимият не е имал достъп до жилището въобще, а там е съхранявал единствено ловните си оръжия, за които достъп му предоставяли неговите роднини, както това, че не е имал достъп до бялата метална каса. Моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият С. Т. се възползва от правото си да не дава обяснения.

В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че няма нищо общо с монетите, желае да бъде оправдан.

Фактически обстоятелства.

Подсъдимият С. Й. Т. е *** г. в гр. Разград, ***.

През 2016г. в Сектор „Трафик на културни ценности“ към Отдел „Трансгранична организирана престъпност“ при ГД БОП на МВР бил получен сигнал за организирана престъпна група, чиито лидери били братята М. и Н.й Н. от гр.Разград, които изкупували културно исторически ценности от иманяри в цяла североизточна България. Св. Д. А. към него момент била оперативен служител в службата и водела колективната разработка, по която били експлоатирани СРС по чл.5, чл.6 и чл.7 от ЗСРС. В един момент направили връзка с френската служба за борба с организирана престъпност, като се оказало, че имало съвпадения с техния случай, докато накрая се стигнало до реализация, при която били извършили претърсвания и изземвания на множество адреси в гр.Разград. За подс. Т. установила, че често контактувал с М. Н., ходели по битаци и пазари в околността, където се снабдявали с артефакти. Анализа от мероприятията и информация от колегите била, че това лице се занимава с незаконно изкупуване и търговия с културно-исторически ценности, като има много близка приятелска връзка с М. Н..

Към 05.05.2017 г. подс. С. Т. бил с постоянен и настоящ адрес: гр. Разград, ул. „***, на който адрес към него период в метална каса, съхранявал притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. В друга метална каса/сейф/ Т. съхранявал притежаваните от него три антични монети. На посочения адрес гр. Разград, ул. „*** живеела лелята на обвиняемия - А. С. Е., която починала на 20.01.2018 г., както и нейната дъщеря и първа братовчедка на подс. Т. – св. С. М.. Сейфът - бял, метален, в който подс. Т. съхранявал монетите бил донесен от Гърция от св. М. и нейният син - св. М. по времето, когато са работили там.

Вследствие на посочената по горе информация от полицейските служби по отношение на подс. Т., на 05.05.2017г. било извършено претърсване в недвижимия имот находящ се в гр.Разград, ул. ***“ ** в присъствието на поемните лица - свидетелите С. К. С. и Й. А. П.. На извършеното следствено действие присъствал и подс.Т., както и А. С. Е. 2 негова леля.

При извършеното претърсване, в малка метална бяла каса (неукрепена), с размери около 25 см. х 18 см. х 20 см. намираща се под леглото в спалнята, били намерени, съответно иззети три броя монети с кръгла форма от жълтеникав метал, изглеждащи като старинни. За намерените и иззети предмети подс. С. Т. дал следните обяснения: „Монетите не са мои. Те са на племенника ми, който работи дълги години в Гърция и ги е закупил от там“, като собственоръчно изписал този текст в протокола за претърсване и изземване от 05.05.2017 г., извършен на адрес: гр. Разград, ул. „***.

Тъй като в хода на разследването било установено, че подс.Т. пребивавал и на друг адрес в гр.Разград ул. „***/на който живеел синът му/ било извършено претърсване в имота и на този адрес. При извършеното претърсване били намерени и иззети: ВД № 1 - старинна дървена пушка с метална корозирала цев, ведно с щик с метална кания, увити в бяла мантия с червена декорация.

От заключението на назначената на досъдебното производство нумизматична и археологическа експертиза се установява, че иконографските, стилови и технологични характеристики на предоставените за експертиза три монети, както и тяхната датировка, ги конституират като движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 52 и чл. 53, т. 1 от ЗКН. Съгласно разпоредбите на ЗКН, описаните в експертизата движими културни ценности представляват археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН:

„движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове. Предоставените за експертиза монети са автентични, което е посочено поотделно в техните описания, а то е следното: Първата монета е бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193-211), отсечена в монетарницата на Марцианопол е реверсен тип ,,Император прав наляво“, автентична, почистена, добре запазена, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 ЗКН, като според вещите лица стойността и е 30 лева. Втората монета също е бронзова, римска провинциална на император Каракала (198-217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип ,,Тюхе права насреща“, автентична, почистена, добре запазена, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 ЗКН, като според вещите лица и нейната стойност е 30 лева. И третата монета е бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218-222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип ,,Орел между две военни знамена“, автентична, почистена, добре запазена, представляваща също движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.

7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 ЗКН, като според вещите лица и тя е на стойност 30 лева. Както е посочено в описанието на монетите, при всички тях е извършено химическо почистване, при което е отстранен слоят с корозионни продукти, следствие на което по повърхността им са се образували ямички. Датировката им е края на II в. - първата четвърт на III в. Всички монети, обект на настоящата експертиза, са емисии на двете големи монетарници в провинция Долна Мизия - Марцианопол и Никополис ад Иструм. Техните емисии са много характерни за монетната циркулация през разглеждания период в римските провинции Долна Мизия и Тракия.

Отново според вещите лица, монети от този тип и с такава датировка са често открИ.и по време на археологически разкопки на различни обекти в днешните български земи. Но поради липсата на всякакви данни за тяхното местонамиране, те не могат да бъдат свързани с конкретен недвижим археологически обект.

Всички монети от настоящата експертиза представляват археологически движими културни ценности. Общата им финансова стойност е 90 лв. Вещите лица заключават също така, че изследваните нумизматични материали са характерни за монетната циркулация през римската епоха за днешните български земи, най-вероятно произхождат от територията на Република България и представляват част от нейното културно-историческо наследство по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗКН.

От заключението на назначената на досъдебното производство нумизматична и археологична експертиза по отношение на иззетите старинна дървена пушка с метална корозирала цев и щик с метална кания е видно, че: Първият предмет представлява: „Щик-тесак, обр. 1924Б, преправен за система „Маузер“, обр. 1924, 1924/47 г. и 3