Решение № 3205 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110204980 по описа за 2024 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4980 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д- чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Н. С. Г. депозирана чрез адв. А. Л. от САК срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя Н. С. Г. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, подадена от Н. С. Г. чрез адв. А. И. Л. – САК се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Навеждат се съмнения относно използването на АТТС по определената в закона процедура.

С оглед на изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалвания електронен фиш и да присъди направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Н. С. Г., редовно призован, не се явява, като същият се представлява от упълномощеният му защитник – адв. А. Л. – САК, който пледира съдът да отмени обжалвания електронен фиш и да присъди 1 направените разноски за адвокат.

Въззиваемата страна – директор на СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.М., редовно упълномощена. Същата излага становище по същество и пледира обжалвания електронен фиш да бъде потвърден изцяло като законосъобразен, като излага съответните аргументи в тази насока. Същата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

В представено писмено становище от главен юрисконсулт С.М. – пълномощник на директора на СДВР, същата отново излага становище по същество на делото и моли издадения електронен фиш да бъде потвърден, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отново прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № 5126 била вписана п***сима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. Автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ЕЕ било преминало изследване на техническа годност на дата 18.01.2024 г. със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 006-СГИСИС/18.01.2024 г.

На 12.02.2024 г. в 11:22 часа в гр. София, бул. „*** шосе“, срещу номер 257, с посока на движение от ул. „*** път“ към *** път, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на Н. С. Г.. На бул. „*** шосе“ срещу номер 257, горепосочената мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743ЕЕ заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 94 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена бул. „*** шосе“, срещу номер 257, за което бил съставен протокол.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Н. С. Г.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал.1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя Н. С. Г., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а 2 установената скорост на автомобила - 91 км./ч. (след приспадане на толеранс от – 3%), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 41 км./ч.

Горепосоченото нарушение е извършено в условията на „повторност“, доколкото с електронен фиш Серия К, № ***, влязъл в сила на 07.11.2023 г., на Н. С. Г., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП.

В указания в електронния фиш 14-дневен срок санкционираното лице не депозирало декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочило друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и час.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, справка за собствеността на автомобила, справка за нарушител/водач на Н. С. Г. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, протокол от проверка № 006-СГ-ИСИС/18.01.2024 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване ARH CAM S1, протокол за използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет, снимков материал от АТСС, копие сертификат за преминало обучение, разписка, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган – СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронния фиш представлява електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство, следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези 3 на административния орган.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.

Относно мястото на нарушението ясно и недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на движение и срещу кой номер по бул. „*** шосе“ (срещу номер 257) е извършено, като данните кореспондират с тези от протокола за използване на АТТС за място, на което е било поставено.

Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е протокол за използването му, сертификат за преминат курс от служителя за използването му, данните от който подкрепят посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за премината метрологична проверка и за одобрен тип средство.

От приложената по делото справка за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят Н. С. Г. е собственик на автомобила към момента на извършване на нарушението. От описанието на мястото на извършване на нарушението и данните от протокола за използване на АТТС се установява, че на мястото на извършване на нарушението е действало общото ограничение на скорост за населено място – до 50 км/ч. Цифровата квалификация съответства на словесното описание на нарушението при условията на повторност, като е посочено и в коя хипотеза на повторност е определено наказанието „глоба“ в двоен размер. Посочен е и номера на електронният фиш, с който жалбоподателят е бил санкциониран в момент, предхождащ с по – малко от една година извършване на процесното нарушение, като по делото са налице данни, че електронният фиш за предходното нарушение е влязъл в сила.

От приложената заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на образец на електронния фиш, съдът констатира, че същият е спазен.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по установяване и наказване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, тоест в случая не се развива административно-наказателното производство, както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване на наказателно постановление. Тази облекчена процедура е предвидена изрично и в чл. 39, ал.

4 ЗАНН.

От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно 4 допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б. „б“) мобилното АТСС установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ началото и края на работния процес. Според мотивите към законопроекта за изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват нарушенията по аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното средство.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на средството, с което следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за установените от автоматизирани технически средства нарушения се издават електронни фишове. Следователно разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни фишове да се издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС – стационарни и мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4195/2022 г. на Административен съд – Софияград.

Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя Н.

С. Г. нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се съдържат максимално позволените скорости на движение, които се разграничават съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път.

Видно от таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места максимално допустимата скорост на движение за превозно средство от категория В е 50 км/ч.

От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят Н. Г. е съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона ограничение на скоростта на движение.