Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 25.03.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 380/2026
Вид
Решение № 95
Подписан
25.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
БИЛЯНА ДИНЕВА ОРТАКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Казанлък, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200380 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ.

С акт за констатиране на проява дребно хулиганство от 24.03.2026г., съставен от Николай Стойнов Стойнов, служител при РУ-Казанлък, на основание чл.2 от УБДХ е съставен актът, съгласно който е повдигнато обвинение на Ю. С. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес:

******************, за това, че на 23.03.2025г., около 15:00 часа в с.Шейново, пред домът си на ************, извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни думи и заплахи към Б.М.: „Изчезни от главата ми, за да не те пребия“, „Не може да дойде никой, защото ще ядете бой. Ако трябва ще се стигне до убийство.“. Непристойната проява била извършена на публично място и била възприета от лицата. С горепосочените си действия Ю. С. Й. нарушавал обществения ред и спокойствието на присъстващите граждани и предизвиквал възмущението им.

Това деяние е квалифицирано от актосъставителя като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

В открито съдебно заседание сочения като нарушител Ю. С. Й. оспорва акта, моли да бъде оправдан. Дава подробни обяснения за случилото се.

РС - Казанлък, като се запозна със събраните по делото доказателства и с обясненията, дадени в днешното съдебно заседание, приема за установено следното:

В хода на извършената проверка, завършила с постановление на РПСтара Загора, ТО-Казанлък за прекратяване на досъдебно производство № ЗМ 1073/25г. по описа на РУ-Казанлък, пр.пр.№3160/25г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък от 08.01.26г. е установена следната фактическа 1 обстановка :

Досъдебното производство с горепосочения номер е било образувано на 07.07.2025 г. срещу неизвестен извършител, за това, че: на 23.03.2025 г., в с.Шейново, общ. Казанлък, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - Престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Свид.Б.А.М. притежавала 1/2 /половината/ от имот находящ се в **********************. Този имот имал и други наследници освен Б. Ах. М.. Един от тези наследници бил племенника й св.Ю. С. Й., който притежавал 1/10 от имота, като имало и още наследници.

В настоящият момент Б. Ах. М. живеела при сина си С.Ф.М., в неговата къща на адреса му в ******************************, но тя искала да се прибере и да живее в бащината си къща. На 23.03.2025 година С.М. отишъл заедно с майка си Б. при племенника си Ю. Й. в бащината й къща, находяща се на адрес с. Шейново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора на ул.***************, за да могат двамата да се спогодят относно ползването на съсобствения имот.

Тогава Ю. Й. ги изгонил двамата от имота, като им казал, че който влезнел в имота щяла да играе брадвата, понеже имота бил негов. Те се обадили на телефон 112 и докато дошли полицаите , той продължил да ги заплашва на улицата пред магазина като казвал, че не могат да влизат в имота, че нямали работа в тази къща, че тя нямала право да влиза в тази къща, че щял да ги оправи, и ако майка му влиза в тази къща, тя щяла да яде бой. Като свидетели на това били посочени собствениците на намиращият се в близост магазинсвидетелите Н.К.А. и жена му М.Х.А., но в проведеният им разпит същите заявили, че нищо не са чули видели. Понеже било минало много време, видеозаписите също били унищожени. След като пристигнали полицаи, в тяхно присъствие Ю. не допуснал Б. А. М. и С.М. да влезнат в имота.

Майката- Б. е била болна от сърце и лежала в болница, имала експертиза и от този случай на нея й станало лошо. Същите предоставили при пускане на жалбата нотариалният акт на имота, скица на имота, амбулаторен лист на Б.А.М., разпечатка на кардиолог и амбулаторен лист. Св. М. заявила, че просто иска да има достъп до имота си и да влезне в него, за да живее, и че вече била пуснала документи в съда, за да оправят имота между наследниците.

РП-Стара Загора, ТО-Казанлък е приела, че ДП следва да се прекрати поради това, че липсват категорични доказателства свидетеля Й. да е осъществил престъпление „едро хулиганство”. Представителя на прокуратурата е приел още, че единствено безспорно е установен фактът, че е възникнал скандал помежду двете страни, като приема, че в случая се касае за имотен спор между сънаследници, който не се е развил по предвидения в закона ред – чрез иск пред гражданския съд, като описания случай- на публично място, можел да се третира евентуално като дребно хулиганство, но не и като едро такова, заради липсата на изискуемите от закона общественоопасни последици, както и липсата на елементите „грубо“ и „явно“, което прави деянието несъставомерно.

В хода на раследването били разпитани като свидетели Б.А.М., С.Ф.М., Н.К.А., М. Х. А. и М.М.К..

Н а Ю. С. Й. бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР като бил предупреден за отговорността която ще носи при 2 неспазване по чл.144, ал.1 от НК.

При съобразяване на доказателствения материал, съдът цени и показанията на нарушителя, дадени в с.з., относно конкретното действие с ръка от нейна страна, доколкото същите не се опровергават от останалия доказателствен материал.

При така изложеното съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За да обяви решението си съдът следва да провери правилното и законосъобразно издаване на акта за дребно хулиганство, както и фактите и обстоятелствата, фиксирани в обстоятелствената му част.

В настоящия случай акта за установяване на дребно хулиганство не отговаря на изискванията на чл.4 и чл.5 от ППУБДХ във вр. чл.1, ал.1 от УБДХ, тъй като са налице всички изискуеми реквизити.

В разпоредбата на чл.4 от Правилника за прилагане на Указ №904 за борба в дребното хулиганство, нормативно е регламентирано съдържанието на акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл.2, ал.1 от УБДХ.

Съгласно чл.9, ал.2 от УБДХ за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ЗАНН, която норма е императивна, съответно липсата на основните реквизити на акта, включително описание на нарушението, респективно правната му квалификация, съставлява нарушение на процедурата по съставянето му и е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя, както да разбере в какво е обвинен, съответно и да организира адекватно защитата си. В случая съдът намира, че в акта за дребно хулиганство не е отразена правната квалификация на нарушението, тоест кои разпоредби на закона според актосъставителя са нарушени, доколкото в акта единствено е посочена в самата бланка разпоредбата на чл.2 от Указа, която регламентира правомощията по издаването на акта, но не е посочена и нарушената разпоредба. При липсата на установено в УБДХ правомощие на съда да върне преписката на органа установил нарушението за отстраняване на констатираните пропуски в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, единствената възможност на съда е предаденото на съд лице да бъде оправдано, съгласно чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ.

Отделно от това, отправянето на закани към граждани не реализира състав на административно нарушение, по простата причина, че това е престъпление по чл. 144 от НК (закана), и съотв. при описание на едно административно нарушение не следва да се съдържат други елементи, които са характерни за някое от престъпленията по НК.

В допълнение към гореказаното, административното нарушение дребно хулиганство, според УБДХ, е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора (първата хипотеза – бел. с.), в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността (втората хипотеза – бел. с.) или в скарване, сбиване или други подобни действия (третата хипотеза – бел. с.), с които (деяния) се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява (проявата) престъпление по чл.325 от НК.

3

Въпреки, че деянието е извършено на публично място, липсва и евентуален състав, касаещ наличие на повече хора освен нарушител и св. М..

Такива не са описани в АКДХ.

В обобщение, налице е процесуално нарушение, свързано с противоречива правна квалификация и мотивна част на съставения Акт, и непълнота на описаното административно нарушение, което налага, съдът да използва правомощията по чл.6, ал.1, буква "в" от УБДХ и да постанови единственото възможно в този случай решение, с което да оправдае лицето.

Поради наличие на съществени процесуални нарушения, довели до засягане правото на защита на нарушителя, следва да бъде постановен оправдателен съдебен акт (чл. 6, ал.1, буква "в" от УБДХ), т. к. съдът не разполага с други процесуални възможности и правомощия за връщане на преписката, съотв. за контрол върху АКДХ.

На следващо място независимо от горните формални основания съдът счита, че описаните действия като извършени от нарушителят не могат да бъдат приравнени на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, съгласно посочената дефиниция. При всички положения, за да е налице какво и да е хулиганство, то трябва да нарушава обществения ред и спокойствие. Видно от показанията на разпитаните свидетели са налице други действия, насочени към правото на собственост, които обаче не са приети за съставомерни деяния, водещи до ангажиране на наказателната отговорност на Ю. С. Й.. Мотивът за извършване на деянието е личен - касае се за битов конфликт между роднини по повод собствеността на недвижим имот.

Това само по себе си прави несъставомерно деянието, защото дребното хулиганство изисква нарушението да е извършено с цел демонстриране неуважение към обществото.

В случая деянието е извършено с личен мотив.

Ето защо обвинението е и несъставомерно от обективна страна.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови решението си, въз основа на доказателствата по делото, вътрешното си убеждение и на основание чл.6, ал.1, б."в" от УБДХ, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА нарушителя Ю. С. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************, за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.03.2025г., около 15:00 часа в с.Шейново, пред домът си на ************, извършил непристойни проява, изразяваща се в отправяне на обидни думи и заплахи към Б.М. : „Изчезни от главата ми, за да не те пребия“, „Не може да дойде никой, защото ще ядете бой. Ако трябва ще се стигне до убийство.“, поради което и на основание чл.6, ал.1, б."в" от УБДХ го ОПРАВДАВА по вмененото му нарушение.

Решението по аргумент на чл.7, ал.2 от УБДХ е окончателно и не 4 подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5