Решение № 1092 от 02.10.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………..…/02.10.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Цветелина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2399 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от

25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро, представляваща заплатена без основание цена, дължима за паркомясто, съобразно сключен между страните нищожен, поради невъзможен предмет предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението. Предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 и чл.

86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 27.09.2018 г. до окончателното заплащане на задължението.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника С.Д.Ш. Договор за покупко-продажба от 12.04.2012 г. по силата, на който последният се задължил да й продаде Апартамент № 1, находящ се във вилна сграда в УПИ XXVII-1302, кв.

36, в гр. Варна, м. Евксиноград, ул. „***“ № *, както и паркомясто в същата сграда, срещу обща цена в размер на 125 000 евро.

На 22.05.2012 г. с

Нотариален акт за покупко-продажба № 122, том I, per. № 1395, дело № 95 от 2012 г. на Нотариус с № 334 на НК, вписан в Службата по вписванията-гр. Варна с вх. per. № 10518, акт № 67, том XXVI, дело № 5414/2012 г., ответникът С.Д.Ш. й прехвърлил посочения апартамент, а именно: самостоятелен обект в сграда - с предназначение - жилище - Апартамент № 1 (едно) с идентификатор ***, с административен адрес съгласно кадастрална карта: гр.

Варна, вилна зона „Варна", ул. ,„***“ № *, на втори етаж на сградата (на кота +2,80), със застроена площ от 88,95 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, килер и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата на жилището по схема: на същия етаж: имот с идентификатор ***, под обекта: имот с идентификатор ***, над обекта: имот с идентификатор

***, ведно с 16,428 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, идентичен с УПИ XXVII-1302 в кв. 36 по регулационния план на вилна зона „Варна" на гр. Варна срещу цена посочена в нотариалния акт. Продажната цена съгласно подписания нотариален акт заплатила изцяло съгласно уговорените с него условия.

С този договор не й било продадено паркомястото, тъй като имало проблеми с документацията за него, което наложило на 16.07.2012 г. да подпишат Анекс към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2012 г., с който ищцата се задължила да плати продажна цена за паркомястото в размер на 25 000 евро. Плащането следвало да извърши на 5 (пет) равни годишни вноски от по 5 000 евро, при падеж на първата вноска - една година след представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

Ищцата твърди, че изплатила на ответника цялата сума от 25 000 евро предсрочно, както следва: плащане в размер на 5 000 евро на 27.09.2013 г. и сума в размер на 20 000 евро на 01.10.2013 г., за които плащания ответникът С.Д.Ш. й издал разписки. В разписката от 01.10.2013 г. С.Д.Ш. посочил изрично, че от тази дата ищцата можела да ползва обещаното й паркомясто в закрития паркинг. Ползването продължило необезпокоявано до 20.04.2015 г., но въпреки това собствеността върху паркомястото не й била прехвърлена. На посочената дата й било връчено уведомление от ответника за това, че същият прекратява ползването на предоставеното паркомясто и я кани да върне дистанционното управление и ключа за гаражните врати на паркинга.

Оттогава отношенията на страните силно се влошили и не успели да постигнат споразумение. Ищцата твърди, че била лишена от ползването на договореното паркомясто и собствеността върху същото не й била прехвърлена.

Твърди, че извършеното от нея плащане в общо размер на 25 000 евро, удостоверено с разписките от 27.09.2013 г. и 01.10.2013 г. се явявало направено без основание.

Пояснява, че между нея и ответника бил сключен предварителен договор, по силата на който той се задължи да й прехвърли правото на собственост върху паркомястото. Договорът не съдържал конкретни договорки относно срока. Ищцата добросъвестно изпълнила всички нейни задължения по договора като платила дължимата цена. Въпреки многократните напомняния ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху паркомястото като заявил, че паркомястото не можело да бъде прехвърлено, тъй като не било обособен обект на собственост. Твърди, че договорът за прехвърляне на паркомястото бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като както към момента на сключването му, така и към настоящия момент вещта, предмет на поетото задължение за прехвърляне на собствеността върху същата, не съществувала фактически и не отговаряла на изискванията за самостоятелен обект съобразно действащия устройствен закон.

Това обстоятелство не било известно на ищцата към датата на сключване на договора. Поради изложеното не било необходимо изявление за разваляне на договора и ответникът дължал връщане на полученото без основание.

Отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 25000 евро, както и да присъди разноските.

В съдебно заседание поддържа претенцията си и моли за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски.

В срок по чл. 131 от ГПК, от ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който твърди, че исковете са недопустими, а в случай, че не се възприемат за такива, то са неоснователни.

На първо място ответникът твърди, че договор от 12.04.2012 г. изобщо не съществувал. Видно от съдържанието на същия е, че не би могъл да се определи като договор, най-малкото за покупко-продажба на недвижим имот. По този документ ищцата се била задължила, неясно кога, да заплати на ответника сумата от 125 000 евро за придобиване на „горепосочения" в същия документ имот/макар, че имот е посочен по- нататък, а не по-горе/ и е внесла капаро от 5 000,00 лева.

Ответникът, пак по този документ, е поел задължение да подготви необходимите документи за изповядване на сделката пред нотариус. Счита, че т.нар „договор" от 12.04.2012 г. по-скоро има характер на разписка за получени от ответника парични средства, за да подготви изискуеми се документи за сключване на валиден и действителен договор за покупко-продажба на посочения в документа от 12.04.2012 г. имот. В представения документ от 12.04.2012 нямало волеизявление от ответника, че ще прехвърли на ищцата собствеността върху описания в него имот, както и в какъв срок ще се сключи окончателен договор, на кого ще се плати сумата за имота от 125 000 евро, а така също и на кого е платено т.нар капаро.

Действително между страните е сключена действителна сделка за покупко-продажба, обективирана в НА № 122 / 22.05.2012 г. на нотариус Марина Ташева, за следния недвижими имот: Апартамент №1 с идентификатор №

*** в гр.Варна, вилна зона „Варна", ,„***“ № *със застроена площ от 88,95 кв.м. при съответните граници,който към него момент е бил на етап „груб строеж". Този имот със степен на завършеност „груб строеж" е бил продаден от ответника на ищцата и то при условия на отложено плащане, видно от самия нотариален акт. Със сключването на окончателния на 22.05.2012 г. договор, дори и да се приемело, че договорът от 12.04.2012 г. е бил сключен, то същият е прекратен поради изпълнение.

Твърдението за нищожност на т.нар договор от 12.04.2012 г. на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, направено в уточняващата молба от ищцата било неоснователно.

Предметът на договора очевидно е апартамент №1, т.е. този който е бил предмет и на договора между страните от 22.05.2012 г. Паркомястото не е било и не може да бъде самостоятелен обект на гражданския оборот, но дори и това не прави т.нар „договор за покупко-продажба" от 12.04.2012 г. нищожен, тъй като пак според нормата на чл.26 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор при изрично изброените в същия текст/ ал.4/ условия, едно от които е да може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая дори не е налице такова предположение, а тази сделка направо си е била сключена /НА от 22.05.2012 г./ без предмет на покупко-продажбата да е паркомясто.

Твърди, че въпросният анекс от 16.07.2012 г. е сключен във връзка с уреждане начина на плащане на останалата част от договорената в НА продажна цена, а не като допълнително споразумение към т.нар „договор за покупко-продажба" от 12.04.2012 г. От НА от 22.05.2012 г., в който е обективиран договорът за покупко-продажба на апартамента и правото на строеж/не и на паркомясто или ид.част от терен/ се вижда, че купувачът по тази сделка/ищцата в настоящото производство/се е задължила да заплати на продавача/ ответник по делото/ останалата част от договорената продажна цена от 25 980 евро/ почти идентична като размер със сумата по анекса от 16.07.2012 г./ и то при същите условия и срокове, каквито са и по анекса.

Нещо повече- във въпросния анекс никъде не се говори и не става дума за паркомясто, тъй както такова липсва и в предмета на договора за покупко-продажба от 22.05.2012 г.

Ответникът не оспорва, че ищцата е изпълнила задължението си досежно продажната цена на имота, обективирано и в НА и в анекса, като му е заплатила останалата част от договорената продажна цена за недвижимия имот, описан в НА и в анекса в размер на 25 000 евро, както и начина по-който това е станало-периодично, на две вноски. При окончателното плащане, извършено на 01.10.2013 г. всички отношения между страните по повод покупко-продажбата на въпросния апартамент №1 са приключили окончателно. Действително в представената разписка от тази дата, удостоверяваща горното обстоятелсто и подписана само и единствено от ответника има изявление, че от този момент, ищцата вероятно, получава бъзвъзмездно право на ползване на паркомясто №1 в закрития паркинг. В случая не е налице валидно и действително учредено право на ползване върху посоченото в разписката от 01.10.2013 г. паркомясто №1 в закрития паркинг, очевидно на сградата, в която той преди това и е продал жилищния имот. Твърди, че при окончателното плащане на продажната цена за имота, предмет на сделката между страните от 22.05.2012 г. ответникът е дал съгласие безплатно ищцата да ползва, но не ограничено като време, това паркомясто. Затова и тя го е ползвала така почти две години, докато през 2015 година отношенията им действително са се влошили по повод непрестанни жалби от нейна страна, както срещу ответника по всевъзможни институции/прокуратура, НАП, полиция/ така и такива пред съдилищата срещу решения на ОС на собствениците на вила „***“ , в която е закупуният от нея апартамент. Едва тогава ответникът с представената нотариална покана е поискал от ищцата да преустанови ползването на пракомястото.

Ищцата никога не е заплащала каквито и да било суми за въпросното паркомясто,нито за собствеността върху него,която не би могла да съществува, нито за право на ползване на същото. Никога и по никакъв начин не и е било дори обещавано правото на собственост върху това паркомясто/ако такова изобщо може да съществува/, не и е било прехвърляно такова или ограничено вещно право на ползване за него.