Решение № 15462 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15462 гр. С., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110152351 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С” ЕАД твърди, че с оветниците П. И. Б. и С. И. Б. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-ап., находящ се в гр. С., ул. „Р.А.№,ет. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответниците му дължат както следва: П. И. Б.-сумата от 2538,24 лева–главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 314,22 лева – лихва за забава от 15.09.2023 год. до 21.03.2025 год., сумата от 40,54 лева-представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 8,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год. до 21.03.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.03.2025 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите и С. И. Б.-сумата от 2538,24 лева–главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 год. за посочения по-горе недвижим 1 имот, сумата от 314,23 лева – лихва за забава от 15.09.2023 год. до 21.03.2025 год., сумата от 40,54 лева-представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 8,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 год. до 21.03.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.03.2025 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-П. И. Б. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия през процесния период, като твърди, че е прехвърлил притежаваната от него ½ идеална част от топласнабдения имот с договор за покупко-продажба от 29.11.2018г. Поддържа, че ползвателят на имота – Б.З Б.а е починала на 13.02.2025г., като е извършил отказ от нейното наследство, вписан в особената книга на СРС на 20.06.2025г.

Ответникът-С. И. Б. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който не оспорва, че процесните задължения не са заплатени. Релевира възражение, че данните, послужили за изчисляване на дела от постъпилата в абонатната станция топлинна енергия, са некоректни. Възразява, че при изчисляването на задълженията не е спазена методиката за дялово разпределение.

Третото лице помагч-„Т.с.“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при 2 условията и по реда, определени в наредбата. В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот. В случая П. И. Б. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, което възражение съдът приема за основателно. Този извод се подкрепя от представените по делото доказателства. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том т., дело №/1997 год. е, че Б.П.а З-Б.а и И.С. Б. са дарили, при равни квоти, на синовете си С. И. Б. и П. И. Б. процесния топлоснабден имот. П. И. Б. обаче, се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от имота с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот №, том Т., рег. №, нотариално дело № год. на 29.11.2018 год. Претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2022 год. до 30.04.2024 год., поради което съдът приема, че в процесния период ответникът П. Б. не е притежавал качеството потребител на топлинна енергия респ. предявения срещу него иск следва да се отхвърли.

По отношение на ответника С. И. Б. съдът намира, че в качеството си на собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите 3 части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Т.С.“ ЕООД.

При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период ТЕ за БГВ за периода 2022/2023 год. се е начислявала по показанията на 1 бр. водомер за топла вода, а за периода 2023/2024 год., поради липса на осигурен достъп, ТЕ за БГВ е начислена служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител.

Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 5075,73 левадължима за сградна инсталация. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д.

№ 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита 4 специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът дължи заплащането на претендираната от него сума, а именно 2537,87 лева /1/2 от 5075,73 лева/, до който размер искът е основателен, като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2538,24 лева.

Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение общо за сумата от 314,23 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и ответникът С. И. Б. следва да заплати сумата от 40,54 лева.