Решение № 5504 от 29.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5504 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100508161 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20112061 от 04.01.2024 г., постановено по гр. д. № 10148/2021 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Б. П. и Р. Б. П. държат на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сума в размер на по 70,11 лв. всеки – главница за доставена в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 052248, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на по 17,20 всеки – лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2017 г. – 14.02.2020 г., както и сума в размер на по 3,21 лв. всеки, представляваща дялово разпределение за имота за периода 01.01.2017 г. -30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането и сума в размер на по 0,91 лв. всеки – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2017 г. – 14.02.20220 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10910/2020 г. на СРС, I I ГО, 71 състав, като са отхвърлени исковете за главница за потребена енергия за разликата над посочените по гори размери до пълния 1 му предявен размер от 616,33 лв., за лихва за забава върху главницата за потребена енергия за разликата над посочения размер до пълния предявен размер от 119,31 лв. за заплащане на начислено дялово разпределение за сумата над посочения по-горе размер до пълния предявен размер от 21,98 лв. и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата над посочения размер до пълния предявен размер от 5,46 лв.

Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

С отделни въззивни жалби решението е обжалвано от всеки от ответниците, в частите, в които исковете са уважени. В жалбата на ответника Р. Б. П., подадена чрез особен представител адв. Х. Б., се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че не се дължат сумите по издадените фактури за потребена топлинна енергия, тъй като не се доказва същата да е доставена, измерена и получена на годно правно основание. Твърди, че ответника Р.

П. не е действителен собственик на имота, респ. клиент и абонат на ищеца. Оспорва исковете за дялово разпределение като поддържа, че между страните няма сключен писмен договор.

В жалбата на Д. Б. П., подадена чрез пълномощника му адв. Д. С. се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е невалидно, недопустимо и неправилно.

Поддържа се, че Д. Б. П. е направил отказ от наследство по отношение на баща си Б.

П. през 2017 г., поради което не е наследник на баща си. Въззивната жалба съдържа пространни и хаотично изложени доводи и твърдения, като от многословното й съдържание могат да се обобщят следните възражения: На първо място се излага възражение, че заповедта за изпълнение е нищожна и искът по чл. 422 от ГПК е недопустим. Заповедта за изпълнение била нищожна като издадена в нарушение на чл.

410, ал. 2, т.2 от ГПК и на т.2б от тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК – съдът не е изследвал произхода на дълга както и в заявлението не е посочен правопораждащия договорното правоотношение юридически факт. На следващо място в жалбата се излага оплакване, че обжалваното решение е постановено след отмяната на разпоредбите от чл. 61 до чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването с решение по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, в противоречие чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Поддържа се, че уредената в Наредба № 16-334/2007 г. Методика за изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ, противоречи на законови разпоредби от по-висок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, правото на ЕС, както и законите на физиката, поради което същата не следва да се прилага. Първоинстанционният съд не бил взел предвид, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването – ЗЕ и Наредба № 16334/06.04.2007 г. са в противоречие с чл. 17 и чл. 19 от КРБ, чл. 21 от Директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС, както и законите на физиката. Изложени са възражения срещу приетото заключение на СТЕ относно начина на изчисляване на доставеното 2 количество топлинна енергия - в същото имало несъответствие в инсталирана и проектна мощност с оглед определяне на топлинната енергия за сградна инсталация. В тази връзка се сочи, че не са налице данни относно действително инсталираната мощност на сградната инсталация и за температурата на топлата вода към абонатната станция за процесния период, а подзаконовата нормативна база, отразена в чл. 6.1.1 от Наредба № 16-334, противоречи на законовите разпоредби на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ и чл.

38, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕЕ. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца съобщения към фактури – същите не съдържали издател и подпис. Изготвените по тези документи СТЕ и ССчЕ били производни и не доказвали доставеното количество топлинна енергия на ответника. Ищецът не бил представил данни, че е издал фактури, които да са отразени в дневника за продажби и декларирани в НАП, като при липсата на издадени фактури ищецът нямал основание да претендира сумите от ответника. Въззивникът релевира и довод неправилно приложение от съда на чл. 86 от ЗЗД и практиката на ВАС, като представените съобщения към фактури са документи с невярно съдържание. Изложени са и възражения за недължимост на разноски за СТЕ и ССчЕ, както и срещу размера на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С две искови молби, впоследствие съединени в едно производство, ”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Д. Б. П. и Р. Б. П. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10910/2020 г. на СРС, както следва: сумата от 613,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 119,31 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2020 г., сумата от 21,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,46 лв. за периода 03.03.2017 г. до 14.02.2020 г. при квоти: 3/8 от целия размер на вземането от Д. Б. П. и 5/8 от общия размер на вземането от Р. Б. П..

В исковите молби се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на горепосочения топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си, и да заплащат цената на доставената им топлинна енергия. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от 3 ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите суми за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. №10910/2020 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

С писмения си отговор ответникът Д. П. оспорва исковете. Счита същите за недопустими поради нищожност на издадената заповед. Излагат се пространни възражения за неоснователност на исковете, които най-общо се свеждат до твърдения за липса на валидно облигационно правоотношение между страните и неправилно отчитане на реално потребената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца. Изложените в отговора доводи и възражения са идентични с тези във въззивната жалба, систематизирани погоре.

С писмения си отговор ответника Р. Б. П. чрез назначения й особен представител оспорва исковете. Излага възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. Ответникът твърди, че ищеца неоснователно твърди наличие на неизпълнено задължение за потребена топлинна енергия за аб. № 052248. Сочи, че не са представени никакви доказателства за реално доставено количество топлинна енергия както и за ползването й от ответника. Оспорва представените извлечения от сметките да доказват извършването доставката на топлинна енергия, тъй като същите с частни документи не носят подпис на ответника. Твърди, че искът за мораторна лихва е неоснователен доколкото липсва покана за изпълнение от кредитора. Сочи още, че не са представени и доказателства, че ищецът е публикувал сметките на интернет страницата си. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение като поддържа, че липсва писмен договор между страните.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което не заявява становище по предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10910/2020 г. на СРС, 71 състав.

Неоснователно е направеното в жалбата на Д. П. възражение за недопустимост 4 на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение.

Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответниците по ч.гр.д. № 10910/2020 г. е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото нормативно определено съдържание. Всички останали възражения срещу издадената заповед за изпълнение касаят съществуването на вземанията на кредитора, което е предмет на установяване в производството по иска по чл. 422 от ГПК и е относимо към преценката за неговата основателност, но нямат отношение към валидността на заповедта за изпълнение.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобР.те от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.