Определение № 64 от 21.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Габрово, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500014 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.К. срещу разпореждане на Районен съд – Дряново по ч.гр.д.№990/2025г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Е. В. В. за претендираното със заявлението по чл.410 ГПК вземане в размер на 53,31лв. договорна лихва, ведно със законната от входиране на заявлението.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Твърди се , че даденото разрешение за дължимостта на законната лихва като последица от уважаване на главния иск, а не като самостоятелен иск, следва да намери приложение и в заповедното производство. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи

1 възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 53,31лв. дължимо договорно възнаграждение за периода 15.02.2022г. – 15.12.2022г. и се уважи искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Предмет на обжалване е постановеното разпореждане №2275/17.12.2025г. по ч.гр.д.

№990/2025г. на РС-Дряново в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ЕООД против Е. В. В. за сумата от 53,31лв. договорна лихва за периода 15.02.2022г. – 15.12.2022г

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че има включени клаузи за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси, които представляват услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, същите са неравноправни и вероятно не са включени в ГПР, което обосновава ,че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК

Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл.23 ЗПК и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.

В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 З П К . Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на 2

„заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи , посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на това заявлението по чл.410 ГПК за присъждане на договорна лихва в размер на 53,31лв. е неоснователно и правилно е отхвърлено за процесното вземане.

Предвид изложеното разпореждането на заповедния съд в обжалваната част , с която заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК е отхвърлено за сумата от 53,31лв. , следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2275 от 17.12.2025г. по ч.гр.д. №990/2025г. на РСДряново в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България“ЕООД против Е. В. В. за сумата от 53,31лв. договорна лихва за периода 15.02.2022г. – 15.12.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3