Решение № 7031 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7031 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110152494 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу срещу М. Р. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42942/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Б за: сумата от 1705,99 лева (хиляда седемстотин и пет лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,25 лева (двеста осемдесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 21.06.2024 г., сумата от 41,16 лева (четиридесет и един лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,82 лева (девет лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 21.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 40,88 лева (четиридесет лева и 88 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

С определение от 21.11.2024 г. по ч. гр. дело № 42942/2024 г. по описа на СРС, на основание чл. 227 ГПК като длъжници в производството по ч.гр.д. № 42942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, на мястото на починалия длъжник Б, ЕГН ********** са конституирани неговите наследници по закон съобразно припадащите им се дялове от наследството, а именно: неговата съпруга М. Р. В., ЕГН ********** и неговата дъщеря Н, ЕГН **********.

След връчване на заповедта за изпълнение на новоконституираните длъжници в 1 производството, по делото е постъпило възражение от М. Р. В.. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, в частта, припадаща се на ответницата М. Р. В., а именно за ¾ от горепосочените суми.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата, като наследница на Б Б, е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответницата да заплати претендираните вземания. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер. Счита, че за посочения процесен период ищецът й дължи суми, които следвало да възстанови на нейния наследодател. Счита, че фактурираната топлинна енергия е в пъти по-висока от реално потребената такава. Това счита, че се установявало и от факта, че ищецът е издал кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия в процесния период, като същите са подробно посочени. Счита освен това, че ищецът претендира от нея заплащането на суми в качеството й на наследник, в размер, надхвърлящ наследствения й дял. Сочи, че наследствения дял, оставен след смъртта на съпруга й, е ½ ид. част, а не ¾, както твърдял ищецът. Счита, че използваната от ищеца математическа формула за изчисляване размер на топлинната енергия не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, като в тази връзка следвало да бъде съобразено решението на СЕС от 23.10.2025 г. по дело № С-760/26 г. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност, доколкото същите се погасяват с краткия 3-годишен давностен срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и задължение за заплащане на цена за извършване на услугата дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и 2 потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на И. Н. – I нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, се установява, че на 10.04.1995 г. лицето М е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ ап. 80, находящ се в гр. София, бл. 23а /с посочена в нотариалния акт и нова номерация – бл. 636/, вх. Б, ет. 11.

Приет по делото е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № от който се установява, че на 15.04.1997 г. М К Б продава на сина си Бо процесния недвижим имот.

Приета по делото е и молба – декларация, подадена от Б до ищцовото дружество на 07.02.2003 г., с която моли да бъде открита партида на негово име на горепосочения адрес, на който се намира процесния имот. Отразено е в молбата – декларация, че абонатният номер на досегашния потребител е 198457.

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична община на 07.11.2024 г., че след смъртта на Б, настъпила на 23.09.2024 г., същият е оставил двама наследници по закон – неговата Н – дъщеря на починалия преди него негов син Л, и неговата съпруга и ответница в настоящото производство М. Р. В..

Ответницата е направила възражение, че ищецът неправилно е посочил, че наследственият й дял, оставен след смъртта на съпруга й, ¾, като твърди, че същият е ½ ид. част. Възражението е неоснователно.

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак № 030760/03.11.1995 г. се установява, че бракът между Б и М. Р. В. е сключен на датата на издаване на удостоверението за брак. Имотът е придобит по време на брака между лицата и при действието на Семеен кодекс от 1985 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна 3 на частта на всяко дете. След смъртта на Б, неговата ½ част от имота е придобита поравно от неговата съпруга М Р. В. и от неговата внучка Ния Лука Бекярова /като заместваща на осн. чл. 10 ЗН поминалия преди общия наследодател неин баща Л.

Ето защо следва да се приеме, че по време на процесния имот ответницата М Р. В. е собственик на ¾ ид. части от процесния имот. Като такава има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имало три броя отоплителни тела и щранглира в банята. На трите броя отоплителни тела били поставени ИРРО.

Посочено е, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Топлофикация София” ЕАД на база реален отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлината от щранг-лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Отразено е, че поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69. ал.2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Сочи се, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 145 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ¾ части от непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 1279,49 лева и 30,87 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Посочено е, че към момента на изготвяне на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че ¾ части от размера на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 215,43 лева върху непогасената топлинна енергия и 7,36 лева върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 15.07.2021 г., вещото лице е посочило, че задълженията по всички издадени фактури са с падеж след посочената дата, като изискуемостта на всяка от тях е настъпила след 16.07.2021 г., като е отразен общия размер на всички вземания по процесната партида – 2405,79 лева.