Решение № 260048 от 09.05.2022, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260048 гр.Хасково, 09.05.2022 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Милена Борисова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 557 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „Юробанк България»

АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление

– гр.София, Район «Витоша», ул.»Околовръстен път» № 260, против С.А.А.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор и ответницата като кредитополучател Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553 от 29.06.2018г. По силата на подписания договор банката предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 19 500 лева, а тя се задължила да погаси всички задължения по същия на 120 равни месечни вноски в срока по чл.5 от същия. Съгласно чл.7, ал.

1 от Договора, ответницата следвало да заплаща на кредитора годишна лихва, чийто процент се формирал от приложимия по Договора референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 6.167 %. Съгласно чл. 5 от него крайният срок за изплащане на кредита, ведно с всички лихви, такси, комисионни и др. разходи, бил при изтичането на 120 месеца, считано от датата на усвояването му. На 02.07.2018г. страните сключили Анекс № 1/2018 към Договора, с който договорили, че приложимият към него референтен Индекс SOFIBOR се замествал с референтен лихвен процент на „Банка Пиреос България“

АД за кредити в лева. Вследствие неизпълнение от страна на ответницата на задължението за заплащане на суми на падежни вноски, същата изпаднала в просрочие, с начална дата на забавата 25.12.2018г. В тази връзка на ответницата била връчена нотариална покана, съдържаща изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неплащане на посочените в нея просрочени суми в указания срок. Тъй като ответницата не била заплатила задълженията си в указания в поканата срок, на 30.10.2019г. била настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания по Договора и Анекса към него, което породило правото на кредитора да претендира предсрочно дължимите му суми, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, чл. 23, ал.2, б.“б“ от Договора и връчената покана за доброволно изпълнение. Сочи се още, че с извършено на 12.11.2019г. вписване в ТРРЮЛНЦ било налице преобразуване чрез вливане на кредитора „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ АД, вследствие на което ищецът се явявал универсален правоприемник на цялото имущество на кредитора, в това число на всички негови права и задължения. Така, за събиране на процесното вземане, ищецът депозирал пред Районен съд-Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за посочените в исковата молба суми, по което било образувано Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на РС-Хасково. Съдът уважил заявлението и на 14.08.2020г. издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата, възоснова на които на основание чл.426 и сл. от ГПК било образувано изпълнително дело № 889 по описа за 2020г. на ЧСИ С.П. с рег. № ***.

На 12.02.2021 г. на ищеца било връчено съобщение по Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, с което съдът му указал възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния му интерес от завеждане на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 18 677.09 лева - представляващи вземане за изискуема и непогасена главница по договора за предоставяне на потребителски кредит; 1 364.22 лева- възнаградителна лихва по същия за периода от 25.02.2019г. до 30.10.2019г. (включително); 1***.40 лева - мораторна лихва (за забава) за периода от 25.11.2019г. до 13.03.2020г. (включително); 213.62 лева - мораторна лихва (за забава) за периода от 14.05.2020г. до 05.08.2020г. (включително);

286.92 лева - представляващи такси по договора за предоставяне на потребителски кредит за периода от 25.04.2019г. до 05.08.2020г. (включително); както и законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Назначеният особен представител на ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Юробанк България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата С.А.А. за сумата от 18 677.09 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553 от 29.06.2018г.; 1 364.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.02.2019г. до 30.10.2019г.; 1 ***.40 лева – мораторна лихва за периода от 25.11.2019г. до 13.03.2020г.;

213.62 лева – мораторна лихва за периода от

14.05.2020г. до 05.08.2020г.; 286.92 лева – такси за периода от 25.04.2019г. до 05.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 448.33 лева – държавна такса и 120 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта и в законоустановения срок ищецът „Юробанк

България“ АД е предявил против ответницата настоящия установителен иск.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и С.А.А.; Погасителен план, издаден към дата на подписване на Договора за кредит от 29.06.2018г. за Потребителски кредит с „Пиреос Пакет заплата на С.А.А. за сумата от 19 500 лева; Анекс № 1/2018г. към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г. от дата 02.07.2018г.; Погасителен план към договор за кредит, издаден към дата на подписване на договора за кредит и базиран на лихвения процент в момента на издаване, валиден до промяна на лихвения процент или параметър на кредита към договор за креди № 0010-0167-1008-0007553 с клиент С.А.А.; Нотариална покана от „Банка Пиреос България“ АД до С.А.А. чрез нотариус с рег. № *** от дата 24.07.2019г. с нотариална заверка с рег. № 2533/23.08.2019г.; Протокол от дата 21.10.2019г. за връчване на нотариална покана на С.А. А., съставен от нотариус с рег. № ***;

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС – Хасково от „Юробанк България“ АД; Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 4851791; Молба за образуване на изпълнително дело от „Юробанк България“ АД до ЧСИ С.П. с рег. № ***, Справка „Транзакции” изх. №365-2/16.02.2022г., издадена от „Юробанк България” АД с титуляр С.А.А. от 10.03.2021г, Общи условия на банка „Пиреос

България” АД, Лихвени транзакции по Договор за потребителски кредит №0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г. издаден от банка „Пиреос България” с кредитополучател С.А.А. и за период от 13.03.2020г. до 15.05.2020г., Анекс №1/2018г. към Договор за потребителски кредит

№0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г., подписан на 02.07.2018г. между банка „Пиреос България” и С.А.А., Погасителен план към Договор за потребителски кредит №0010-0167-1008-0007553 с клиент С.А.А., и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Безспорно е, че по отношение на кредитора по процесния договор за кредит

– „Банка Пиреос България“ АД е настъпило преобразуване чрез вливане в „Юробанк България“ АД, вследствие на което ищецът е универсален правоприемник на цялото имущество на кредитора, в това число на всички негови права и задължения.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен, поради следните съображения:

В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже наличието на сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответницата е възникнало задължението за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си по размер. Ответницата от своя страна, в случая назначеният й особен представител в процеса, трябва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, в т. ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

Представеният по делото

Договор за потребителски кредит от 29.06.2018г., подписан и неоспорен от ответната страна, установява възникналото кредитно правоотношение между страните по делото, като на 02.07.2018г. по сметката на кредитополучателя С.А.А., открита в „Банка Пиреос България“ АД, е извършен превод в размер на 19 500 лева от кредитора по договора. Освен посоченото, от заключението на вещото лице се установява, че ответницата е направила 11 погасителни вноски по процесния кредит, като погасената сума възлиза общо на 2127.72 лева.

Безспорно, при тези данни по делото, между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Следва да се отбележи обаче, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави