Решение № 76 от 12.10.2022, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 638/2021
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 12.10.2022
- Състав
- Марина Трифонова Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а,ал.1 · Закон за здравето
- чл.63,ал.1 · Закон за здравето
- чл.63,ал.7 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20211870200638 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
И. Г. Б. от с.П. ,община С. ,чрез пълномощника си адв.Д. С.,е обжалвал наказателно постановление № 440/28.04.2020 год. на Директора на ОДМВРС.,с искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно ,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Сочи се, че както в АУАН ,така и в НП липсва яснота относно нарушението ,което се твърди ,че е извършил жалбоподателят.Счита ,че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.Иска се изцяло отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В с.з.адв.С.–пълномощник на жалбоподателя И. Г. Б. поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и е изложил съображения.
Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1
С обжалваното наказателно постановление № 440/28.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-С. на И. Г. Б. от с.П., община С., му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.1 от Закона за здравето,във връзка с т.9 от Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020 год., затова ,че на 18.04.2020 год. около 09.50 ч. в гр.С. нарушава въведеното ограничение за придвижване на открити и закрити обществени места,като няма задължителна предпазна маска – разхожда се на открито обществено място без поставена на лицето защитна маска/кърпа, шал,с които си действия не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с извънредното положение ,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 440 от 18.04.2020 год. за установяване на административно нарушение от С. М.
А.–младши инспектор при РУ -С..Актът е съставен в присъствието на един свидетел-Д. Б. Г. и е предявен на нарушителя.Фактическите констатации в АУАН са идентични с отразените в НП.Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.63,ал.7 от Закона за здравето във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020 год.
Показанията на разпитания свидетел и актосъставител С. М. А. потвърждават констатациите в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
2
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗДвП от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.В случая по делото не е установено по безспорен начин извършеното нарушение и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане на визираните в АУАН и НП административни наказания. Налице е нарушение по чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в атакуваното наказателно постановление липсва разбираемо описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено.
На следващо място при съставянето на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.42,т. 5 и чл.57, ал.1 т. 6 от ЗАНН.Съгласно посочените разпоредби на закона актът и наказателното постановление трябва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени.Пълното, ясно и точно описание на всички елементи от състава на административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено и посочването на законовите разпоредби, които са нарушени, дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило и съответно за какво нарушение е наказано, за да упражни правото си на защита и има своята значимост за законосъобразността на акта и издаденото, въз основа на него наказателното постановление.В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП,както и единство между словесното описание на нарушението в АУАН и НП и посочения като нарушен закон. В случая е налице несъответствие в цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП.В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.63,ал.7 от Закона за здравето във връзка със заповеди на министъра на здравеопазването,без посочване на текстовете ,които са нарушени от наредбите, докато в НП е посочена разпоредбата на чл.63,ал.1 от Закона за здравето и е допълнен текста на вмененото нарушение –във връзка с т.9 от Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020 год.,което е недопустимо ,тъй като се нарушава правото на защита на 3 нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено с АУАН и НП.
Допуснатото нарушение е съществено и е довело до ограничаване правото на защитата на наказаното лице.Административно-наказващият орган е длъжен в НП като акт на правораздаване да посочи пълно и изчерпателно всички факти,които обосновават извършеното административно нарушение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.Посоченото нарушение е съществено и е достатъчна предпоставка за цялостна отмяна на атакуваното НП,тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По разноските.
В полза на жалбоподателя в съответствие с чл.63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 250 лева, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на И. Г. Б. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение на в размер на 250 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ОДМ ВРС..
Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и на основание чл.63д от ЗАНН
РЕШИ:
О Т М Е Н Я наказателно постановление № 440/28.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-С. ,с което на И. Г. Б. от с.П., община С., му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.1 от Закона за здравето,във връзка с т.9 от Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01197/11.04.2020 год.
4
ОСЪЖДА ОДМВР -С. да заплати на И. Г. Б. от с.П. ,община С. сумата от 250 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5