Решение № 8694 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8694 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110151015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С решение № 4063 от 02.03.2026 г. постановено по гр. д. № 51015 от 2025 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожен по предявения от К. Б.

В., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „*** чрез адв. Л. Г. срещу „*** със седалище и адрес на управление гр. София, ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, до договор за потребителски кредит № 916106 от 25.08.2020 г., поради противоречието му със закона, сключен между „*** и К. Б. В.. Осъден е ответникът „***, да заплати на К. Б. В., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 193.52 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 916106 от 25.08.2020 г. С решението е осъден „***, да заплати на К.

Б. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 51.12 евро, представляваща разноски в исковото производство, както и на адв. Л. А. Г., вписан с № 1500749610, с адрес в гр. София, бул. „*** на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 204.43 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца К. Б.

В. пред СРС.

Постъпила e молба с вх. № 72928 от 09.03.2026 г. от К. Б. В., чрез адв. Г., в която са наведени оплаквания, че в постановеното решение съдът не се е бил произнесъл по цялото искане на страната, като не бил присъдил законната лихва върху осъдителния иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.

Насрещната страна „*** в срока по чл. 250 , ал. 2 от ГПК не е в подала отговор.

Софийски районен съд, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за 1 установено следното:

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е не молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.

Молбата за допълване на съдебното решение се явява подадена от активно легитимирани лица – страни по делото, заинтересувани от допускане на допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не е обхванат целия спорен предмет – съдът не се е произнесъл по искане за присъждане на законната лихва върху уважените главниците по предявените искове, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.

Разгледана по същество молбата за допълване е основателна, тъй като с предявената първоначална искова молба ищецът е предявил претенция за присаждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумите.

Претендирането на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, а пресъждането на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на пресъдената сума е правоувеличаваща последица от уважаването на иск, приет за основателен. Тя съставлява законна последица от уважаването на иска, която се пресъжда само в случай, че е поискана, и в рамките на процеса относно главното пресъдено вземане. В случая претенцията за законна лихва се явява основателна доколкото с решението е уважен иска предявен от К. Б. В. срещу „*** с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 916106 от 25.08.2020 г. и имаме изрично заявено искане в исковата молба за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

С оглед на изложеното процесната молба за допълване на решение следва да се уважи, като претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде уважена.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 4063 от 02.03.2026 г. постановено по гр. д. № 51015 от 2025 г. по описа на СРС, 39 състав, като към диспозитива, с който „*** със седалище и адрес на управление гр. София, *** е осъден да заплати на К. Б. В., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „*** чрез адв. Л. Г., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 193.52 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит 2

№ 916106 от 25.08.2020 г. ДОБАВЯ „ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата“.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3