Решение № 12679 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12679 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110175668 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

30.06.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 75668/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещу ЗАД „БВГ“ АД, като се твърди, че между ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД бил сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 23-0300/301/5000567, с период на застрахователно покритие от 24.02.2023 г. до 23.02.2024 г. по отношение на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** РН. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие на 15.03.2023, около 17:15 ч. в гр. София, било настъпило ПТП, с участието на застрахования автомобил, за което бил съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че механизма на ПТП-то бил следния – лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № СВ **** МВ се движел по ул.

„Резбарска“, като в района на бензиностанция „Еко“ не бил спазил дистанция от движещият се пред него лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** РН, като в следствие на това бил настъпил удар между двете МПС, като по застрахованият автомобил били нанесени 1 вреди. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-23-729-500108, като за отремонтирането на вредите била заплатена сумата от 2576,66 лева на 07.11.2023 г., като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Обосновава, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която в случая към момент на ПТП-то била сключена при ответника, който покривал гражданската отговорност на виновния за инцидента водач. Твърди, че е поканил ответника да заплати дължимата сума, като последния бил заплатил сумата от 1758,42 лева. Поддържа, че останалата част от регресното вземане не е заплатена, като претендира сумата от 450,00 лева, частично от сумата от 833,24 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенцията се оспорва. Твърди, че претендираните вреди не отговарят на действителната стойност във връзка с ПТП-то. Поддържа, че не била налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и вреди, чието обезщетяване претендирал ищеца, като същите били в завишен размер. Инвокира доводи, че с извънсъдебното плащане изцяло било удовлетворено регресното вземане на ищеца, като цената на ликвидационни разходи и цената на труда била в завишен размер. Прави доказателствени искания за допускане на задачи към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 09.06.2025 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.

1 ГПК изменение на предявения иск чрез неговото увеличени, като същият се счита предявен за сумата от 833,24 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно, че: 1) между ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД бил сключен договор за застраховка 2

„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 23-0300/301/5000567, с период на застрахователно покритие от 24.02.2023 г. до 23.02.2024 г. по отношение на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** РН; 2) в срока на застрахователното покритие на 15.03.2023, около 17:15 ч. в гр. София, било настъпило ПТП, с участието на застрахования автомобил, за което бил съставен двустранен констативен протокол, което е настъпило при следния механизъм: лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № СВ **** МВ се движел по ул.

„Резбарска“, като в района на бензиностанция „Еко“ не бил спазил дистанция от движещият се пред него лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** РН, като в следствие на това бил настъпил удар между двете МПС, като по застрахованият автомобил били нанесени вреди; 3) във връзка с ПТП-то е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-23-729-500108, като за отремонтирането на вредите била заплатена сумата от 2576,66 лева на 07.11.2023 г., като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума, като последния бил заплатил сумата от 1758,42 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

Представен е двустранен констативен протокол от 15.03.2023 г., като в същия е отразено, че на 15.03.2023 г., около 17:15 ч., лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № СВ **** МВ се движи по ул. „Резбарска“, където настъпва ПТП с намиращия се пред негов лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ **** РН, като по последния са нанесени вреди.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая механизма на ПТП-то не е спорен между страните, нещо повече с извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата от 1758,42 лева, последният е признал обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП-то. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че стойността необходима за възстановяването на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** РН по цени на официалния представител на марката е в размер на 2576,66 лева, а на базата на средни пазарни цени е в размер на 2499,98 лева, съответно по цени при алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП-то е в размер на 2362,82 лева. Вещото лице е посочили, че към момента на настъпването на ПТП-то стойността на един сервизен човекочас за ремонтни дейности по средни пазарни цени е в размер на 25,00 лева без ДДС.

Прието и неоспорено е заключението на допълнителна САТЕ, като вещото лице е посочило, че механизма на ПТП-то е следния на 15.03.2023 г., около 17:15 ч., лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № СВ **** МВ се движи по ул. „Резбарска“, където настъпва ПТП с намиращия се пред негов лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ **** РН. Експертът е посочил, че в следствие на удара по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ **** РН са нанесени вреди по броня облицовка задна, врата багажник – задна дясна и лява, държач – облицовка броня заден метален, маска задна, вътрешна маска задна. Изяснено е, че вредите по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ **** РН са в причинно-следствена връзка с 3 настъпилото ПТП.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и допълнителна САТЕ с оглед правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор или е недобросъвестно.

Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.

Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.

405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на ПТП. Доколкото между страните е налице спор по отношение определянето на цените, съдът намира, че по делото не са представени гаранционни условия за увредения автомобил, поради което не следва да коментира доводите на ищеца в устните състезания за определянето на цената по цени в официален сервиз. Дали автомобилът на приблизително три години експлоатация е бил гаранционен зависи не само от предоставена гаранция, но и от условията по същата, километри, начин на поддръжка и т. н., което се установява от гаранционни условия и спазването на същите. По делото такива доказателства не са представени, поради което и съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.