Решение № 1993 от 29.12.2015, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1993

29.12.2015 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Пловдивският окръжен съд, 5-и /въззивен/ граждански състав, в открито за-седание на 28.10.2015 г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова

Виолета Гъдева секретар : К. Ш., разгледа докладваното от съдията В.

Гъдева въззивно гражданско дело № 2213/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по гл. 20-а от ГПК.

„Б.” ЕООД, чрез адв. Й. /и адв. Н./, обжалва решение № 1658/ 2015 г., постановено по гр. дело № 5461/2014 г. на Пловдивския районен, 14-и гр. състав, и иска то да бъде отменено като неправилно /необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, както и с доказателствата по делото/, а пре- тенцията - уважена. Налице са предпоставките за уважаване на предявения от не- го, „Б.”, иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а именно, притежание на процесния имот в съсобственост, в съотношение 2/5 за него и 3/5 за ответниците, както и отдаване на целия имот под наем от ответниците, респ. получаване на доходи от наеми /на- емна цена/, вкл. за претендираната част от тях. Цитира съдебна практика.

М.В. и Ц. К./чрез адв. Ч. и адв. С./ оспорват жалбата и искат решението да бъде потвърдено като правилно.

В. претендира и разноски съгл. списък по чл. 80 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, -и граждански състав, като се запозна с доказа- телствата по настоящото дело, констатира следното :

Жалбата е допустима като подадена в срок /чл. 259, ал. 1 от ГПК/ и от лице, което е легитимирано и има интерес да обжалва, и съдържаща реквизитите по чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. По същество е неоснователна.

Предмет на приложеното дело са искове на „Б.”, чрез адв. Й., сре- щу М.В. и И.В., наследодателка на Ц. К. /почина- ла на 21.06.2015 г./, по чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 4000 лв., част от сумата 60359,38 лв., припадаща- та се на „Б.” част от наемната цена на недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, в гр. Пловдив , на бул. „6-и септември” № 154, получена от В. за периода 01.12.2010 г. - 01.04.2014 г., със законната лихва от предявяването на исковете, 08.04.2014 г., до окончателното заплащане. /Предмет на делото е и насрещен иск по чл.

30, ал. 3 от ЗС, който обаче не е разгледан, т. к. е предявен при условията на евентуалност , при уважаване исковете на „Б.”./

Пловдивският районен съд, 15-и гр. състав, като преценява доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че претенцията е неоснователна, оттук , че трябва да бъде отхвърлена. Налице е споразумение за разпределяне реалното ползване на съществувалия обект, магазин за хляб, спрямо дължината на северна-та му витрина – неговата фасада –, а не спрямо неговата площ. А общото съгласие за извършване преустройство на обекта, вкл. за разположението на двата /ново/- образувани обекта, разкрива желание за запазване на постигнатата договореност. Т. е. ответниците не ползват /и не са ползвали/ площ, по-голяма от разпределена-та им, полагащата им се. /Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС действително държи сметка за спазването на основния правен принцип за недопускане неоснователно- то обогатяване на едно лице за сметка на друго /за това вж. чл. 55 и сл. от ЗЗД/, а такова обогатяване е налице при всяко нееквивалентно имуществено разместване на блага; в този смисъл е и цитираната съдебна практика. В случая обаче размест-ването на блага не е нееквивалентно, т. к. произтича от споразумение, договор , а договорите имат силата на закон за сключилите ги, вж. чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД./ Пловдивският окръжен съд, 5-и гр. състав, като решава спора по същество - повторно - намира, че решението е правилно, оттук, че трябва да бъде потвърде-но съгл. констатациите и изводите към него /чл. 271, ал. 1 и чл. 272 от ГПК/.

Предвид потвърждаването на решението претенцията за разноските е осно- вателна за сумата 510 лв., възнаграждение за адвокат, намалено съобразно дейст-вителната сложност на делото /чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Ето защо

Пловдивският окръжен съд, 5-и гр. състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1658/2015 г., постановено по гр. дело № 5461 /2014 г. на Пловдивския районен съд, 14-и гр. състав.

ОСЪЖДА „Б.”***, да заплати на М.К.В.,***, сумата 510 лв. /пет- стотин и десет лева/, разноски за адвокат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :