Определение № 1092 от 12.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1092 гр. Перник, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500725 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РРС № 5430/05.08.2026 г., подадена от И. Н. Н. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат И. Н. от САК срещу Определение № 375/22.06.2026 г. по ч. гр. д. № 599/2026 г. по описа на Районен съд – Радомир в частта му, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист срещу жалбоподателя въз основа на влязлата спрямо него заповед за изпълнение за сумите: 32,73 евро - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 14,03 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024 г. до 25.03.2026 г.; 24,45 евро главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 5,82 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 25.03.2026 г., и направените в производството разноски: 25 евро за държавна такса и 10,86 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят прави оплакване за повторно предявяване на едни и същи вземания, в каквато връзка твърди, че по гр. д. № 2590/2025 г. на РС – Хасково дружеството-заявител „Топлофикация София“ ЕАД вече претендира главница и лихви за периода 01.11.2023 г. – 30.04.2024 г., който се включва в периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г. по заповедното дело в Радомир. Счита повторното търсене на тези суми за недопустимо поради висящия исков процес и твърди, че е посочил това още във възражението си по чл. 414а ГПК.

Възразява за липса на непогасено задължение за периода 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г.

1 като се позовава на приложената изравнителна сметка, в която са отразени фактурирана стойност 101,10 лв., действителен разход 98,84 лв. и сума за получаване 2,26 лв. От тези данни извежда твърдение, че задълженията за периода са изцяло уредени, а включването им в заявлението неправомерно е увеличило първоначалната главница до 115,53 евро.

Също така счита, че неправилно е определен остатъка след плащането като твърди, че е платил 82,80 евро, които погасяват всички действително съществуващи задължения.

Оспорва извода на съда, че след приспадането им от 115,53 евро остава главница от 32,73 евро, защото според жалбоподателя първоначалният размер включва недължими и повторно претендирани суми. На това основание оспорва и лихвите и разноските.

Поради това, жалбоподателят иска отмяна на определението в обжалваната част, обезсилване на изпълнителен лист № 378/22.06.2026 г., цялостно обезсилване на заповед за изпълнение № 446/08.04.2026 г., както и присъждане на разноските по жалбата, включително 200 евро адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по заявление вх. № 2442/07.04.2026 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Н. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 115,53 евро, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 14,03 евро, представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 25.03.2026 г.; 24,45 евро, представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 5,82 евро, представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 25.03.2026 г.

Заявлението е уважено изцяло от заповедния съд с Разпореждане № 1326/08.04.2026 г., въз основа на което е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 446/08.04.2026 г.

Заповедта е надлежно връчена на длъжника на 05.05.2026 г. (видно от приложената по делото разписка), който е подал възражение срещу заповедта вх. № 3889/05.06.2026 г. – п.кл 03.06.2026 г., инкорпорирано в бланка за възражение по чл. 414а ГПК (Приложение № 8 към Наредбата за утвърждаване на образци на книжа във връзка със заповедното производство).

Видно от текста на възражението, длъжникът е отбелязал, че е изпълнил изцяло/частично 2 задължението, както и изрично е записал: „Не мога да платя двойно суми, които ми се искат в две производства“, в каквато връзка е приложил банков документ за плащане на 82,80 евро и част от исковата молба по делото пред Районен съд – Хасково. Видно от банковият документ, същият удостоверява превод на 82,80 евро в полза на заявителя на 01.06.2026 г. като за основание за плащане е посочено делото пред Районен съд – Радомир и са разграничени 67,76 евро за главница и лихва за топлинна енергия и 15,04 евро за главница и лихва за дялово разпределение.

Заповедният съд като е приел, че са касае за възражение по чл. 414а ГПК, с Разпореждане № 2267/08.06.2026 г. е изпратил на заявителя препис от възражението с указания, че може да изрази становище в тридневен срок, в отговор на което „Топлофикация София“ ЕАД е подало становище с вх. № 4052/11.06.2026 г., в което посочва, че по сметката на дружеството е постъпила на 01.06.2026 г. сума в размер на 82.80 евро, като с посочената сума са погасени частично претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД свързани с процесния имот за процесния период и че остават следните незаплатени суми: главница за топлинна енергия в размер на 58.44 евро, ведно със законната лихва от 01.06.2026 г. до окончателно заплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 14.03 евро, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5.82 евро, 10.86 евро съдени разноски и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение, съгласно издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С Определение № 375/22.06.2026 г. е обезсилена издадената заповед по чл. 410 ГПК в частта й относно сумата над 32,73 евро до пълния размер от 115,53 евро, претендиран като главница за топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г.; прекратено е производството по делото в тази част; както и е постановено да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника И. Н. Н. въз основа на влязлата спрямо него заповед за изпълнение за сумите: 32,73 евро - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, 14,03 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024 г. до 25.03.2026 г., 24,45 евро - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, 5,82 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 25.03.2026 г., и направените в производството разноски: 25,00 евро за държавна такса и 10,86 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на определението е издаден изпълнителен лист № 378/22.06.2026 г. за така посочените суми.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи:

Предмет на настоящата проверка е наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист. При заповед по чл. 410 ГПК тези предпоставки включват влизането в 3 сила съгласно чл. 416 ГПК. Подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК препятства това влизане в сила за оспорените вземания. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС защитата срещу издаден изпълнителен лист при несъобразено своевременно възражение се осъществява по чл. 407 ГПК.

В случая, заповедният съд е разгледал възражението на длъжника единствено като възражение по чл. 414а ГПК за извършено плащане, който извод не може да бъде споделен, тъй като следва да бъде съобразено изявлението на длъжника за повторно търсене на едни и същи суми по две съдебни производства и приложената в подкрепа на това твърдение искова молба. Явно е че длъжникът оспорва самото претендиране на вземанията, при което възражението му не се изчерпва само с твърдението му за погасяването на вземанията чрез конкретния превод.

Настоящият състав не споделя разбирането, че след като длъжникът е използвал бланка по чл. 414а ГПК, той е ограничил защитата си само до твърдение за плащане. В тази връзка следва да се има предвид, че процесуалното изявление се квалифицира според съдържанието и търсената защита. Използването на образеца по чл. 414а ГПК и поместването на ръкописния текст в полето за възражение срещу разноските не заличават съдържащото се в него оспорване на вземанията. Документът съчетава възражение за изпълнение до размера на доказаното плащане и възражение по чл. 414 ГПК срещу претендирането на непогасения според заявителя остатък. За последното длъжникът не е длъжен да доказва недължимостта на сумите в заповедното производство.

Във възражението няма изрично ограничаване на оспорването до определена сума, отделна фактура или конкретно вземане, нито признание, че останалите суми се дължат. По смисъла на т. 5б от посоченото тълкувателно решение неяснотата относно оспореното основание или размер не позволява остатъкът да се приеме за неоспорен. В случая плащането и оспорването следва да бъдат съобразени съвместно: приетото частично изпълнение се разглежда по чл. 414а ГПК, а за останалите претендирани суми се прилагат последиците на чл. 415 ГПК. Изборът на образец за възражение за изпълнение не съдържа отказ от своевременно заявеното оспорване на остатъка.

Гореизложеното налага извода, че от частичното плащане не може да се изведе, че заповедта е влязла в сила за разликата, т.е. към постановяване на обжалвания акт не е било налице основанието по чл. 416, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист за непогасените според районния съд вземания.

Допълнително следва да се отбележи, че в частта за разноските също липсва надлежно обсъждане на заявеното от длъжника възражение, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането, което възражение е допустимо по чл. 414а, ал. 3 ГПК, при което постановяването на изпълнителен лист за разноските се явява преждевременно.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист, а издаденият въз основа на 4 него изпълнителен лист – обезсилен. Делото следва да бъде върнато на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415 ГПК съобразно действителното съдържание на подаденото възражение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 375/22.06.2026 г. по ч. гр. д. № 599/2026 г. по описа на Районен съд – Радомир в частта му, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:831609046, срещу И. Н. Н. с ЕГН:********** въз основа на влязлата спрямо него заповед за изпълнение за сумите: 32,73 евро - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 14,03 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024 г. до 25.03.2026 г.; 24,45 евро - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 5,82 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 25.03.2026 г., и направените в производството разноски: 25 евро за държавна такса и 10,86 евро за юрисконсултско възнаграждение.