Определение № 1676 от 26.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20242100500923 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против протоколно определение № 237/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 774/2023 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на И. Х.

С. и Б. Х. С. по равно сумата от 1 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за присъждане на направените разноски по делото, като се моли вместо тях въззивният съд да постанови ново определение, с което да отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски, както и да осъди ответниците да заплатят на жалбоподателя направените разноски в първоинстанционното производство.

Според частния жалбоподател – ищец в производството пред НРС, именно ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са представили своевременно пред ВиК оператора доказателства за направените от тях откази от наследството на наследодателката им А.А., поради което следва да понесат отговорността за разноските. Заявено е също така, че представените от ответниците договори за правна помощ и разписки за платени суми не следва да бъдат кредитирани като документи, доказващи плащането на адвокатско възнаграждение, тъй като са без данни за пореден номер на сключения договор, без данни за номера на съответния кочан и не съдържат необходимите реквизити на първичен счетоводен документ. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се моли същото да бъде редуцирано до минимума по наредбата, а именно 400 лв. Към частната жалба не са приложени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуалнолегитимирано лице, поради което е допустима.

Ответниците по жалбата И. Х. С. и Б. Х. С. са подали отговор в законоустановения 1 срок, като молят частната жалба да бъде оставена без уважение. Твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са знаели за процесните задължения, а и няма правна норма, която да ги задължава да представят пред ВиК оператора доказателства за направените от тях откази от наследство. Заявяват, че не са получавали покани за доброволно изпълнение и са представили доказателства за отказите в първия възможен момент, а именно с отговора на исковата молба и с поведението си не са дали никакъв повод за предявяването на иска, за да бъдат натоварени с разноските. Считат, че представените договори и разписки доказват извършеното от тях плащане на адвокатското възнаграждение. Оспорват направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като такова възражение не е било направено в рамките на първоинстанционното производство, а освен това възнаграждението е съобразено с минимално установения размер, както и с цената и броя на исковете. Към отговора не са приложени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира следното:

Производството по гр.д. № 774/2023 г. по описа на РС-Несебър е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се моли да бъдат осъдени наследниците на А.Б.А. да заплатят на ищеца сумата от 91,67 лв. – главница, дължима по фактура от 26.10.2020 г. с отчетен период 11.10.2019 г. – 05.10.2020 г., сумата от 24,42 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 27.11.2020 г. до предявяването на иска, законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

С определение от 31.08.2023 г. съдът е конституирал като ответници в производството лицата И. Х. С. и Б. Х. С., след което на същите са връчени преписи от исковата молба и доказателствата към нея с възможност за отговор в законоустановения срок.

На 18.03.2024 г. по делото е постъпил отговор от ответниците, в който е посочено, че те са се отказали от оставеното от А.А. наследство, поради което считат, че не са страна в материалното правоотношение с ищеца. Към отговора са представени две съдебни удостоверения, от които е видно, че на 30.04.2019 г. Б. С. се е отказал от оставеното от майка му А.А. наследство, а И. С. е направил отказ от това наследство на 17.08.2021 г., като и двата отказа са вписани в нарочната книга на РС-Несебър.

С молба от 19.04.2024 г. ищцовото дружество е оттеглило предявените искове, но е поискало да му бъдат присъдени направените разноски по делото, включително ЮК възнаграждение, тъй като ответниците са представили удостоверенията за откази от наследство след депозиране на исковата молба, т.е. с поведението си са дали повод за завеждане на делото.

На 18.04.2024 г. по делото пред НРС е постъпила молба и от ответниците, в която се моли делото да бъде гледано в отсъствие на техен представител. Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на направените от тях разноски по делото. Към молбата са представени два договора за правна защита и съдействие, във всеки от които е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и две разписки, удостоверяващи, че уговорените адвокатски възнаграждения са платени.

В проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание НРС е прекратил производството по делото, поради направеното от ищеца оттегляне на исковете. Съдът е приел, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, тъй като искът е предявен близо две години след вписване на последния отказ от наследство, като по делото липсват данни преди завеждане на делото ищецът да е предявявал претенции към ответниците и че същите са знаели за процесните задължения. Поради това с тук обжалваното определение НРС е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените разноски, както 2 и е осъдил ищеца да заплати на ответниците по равно сумата от 1 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

При така изложената фактическа обстановка и с оглед на представените доказателства въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Въпреки, че не е изрично регламентирано в закона, съдебната практика трайно приема по аналогия с чл. 78, ал. 2 от ГПК, че ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска и прекратяването на делото е поради новонастъпили обстоятелства, т.е. такива, които са възникнали след подаването на исковата молба, право на разноски има ищецът и ответникът следва да понесе отговорността за тези разноски, тъй като в противен случай би се стигнало до неговото неоснователно обогатяване.

В случая се установи, че ответниците са направили откази от наследството на А.А. много преди предявяването на иска, като тези откази са вписани в особената книга на РСНесебър. Поради това за ищеца е било възможно още преди завеждане на делото да извърши съответните справки и да установи своевременно, че са налице вписани откази от наследство.

От друга страна за направилите отказите лица липсва задължение за уведомяване на трети лица (включително на кредиторите на починалото лице) за тези откази, още повече, че по делото липсват данни ответниците да са знаели за наличието на процесните задължения – не се твърди и не се доказа преди предявяването на иска ищецът да е канил абоната, а след смъртта му - неговите наследници, да изпълнят процесните задължения. Поради това и тъй като удостоверенията за направените откази от наследство са представени по делото още с отговора на исковата молба, съдът намира, че с поведението си ответниците не са дали повод нито за предявяването на иска, нито за прекратяване на делото, поради което отговорността за разноските следва да бъде поета от ищеца.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че разноските на ответниците не са доказани документално, тъй като в първоинстанционното производство са представени както договори за правна защита и съдействие, сключени между ответниците и представляващия ги адвокат, така и разписки за плащане на уговорените в двата договора адвокатски възнаграждения. Приложените договорите за правна защита и съдействие и 2 бр. разписки действително не са от прономерован кочан и с пореден номер, но това обстоятелство не води до тяхната недействителност, тъй като нито в ЗАдв, нито в ГПК е налице такова задължително условие за валидността на сключения договор между адвоката и представляваното лице.

По отношение на направеното в частната жалба възражение за прекомерност на платените от ответниците адвокатски възнаграждения, съдът намира, че същото е преклудирано, тъй като такова възражение е следвало да бъде направено в производството пред първата инстанция. Действително в случая делото е прекратено и първоинстанционното производство не се е развило в пълнота, но прекратителното определение е постановено в открито съдебно заседание, за което ищецът е бил редовно призован и до приключването на което е следвало да направи възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, още повече, че както доказателствата за сторените от ответниците разноски, така и списъкът им по чл. 80 от ГПК са представени с писмена молба, постъпила по делото преди откритото съдебно заседание, поради което ищецът е имал обективната възможност да се запознае с тях при желание от негова страна. Допустимо би било възражението за прекомерност да се направи едва с частната жалба, ако прекратяването на делото е постановено в закрито съдебно заседание, но в случая не е налице такава хипотеза и заявеното от частния жалбоподател възражение е просрочено, съответно е недопустимо, 3 поради което съдът не следва да го разглежда по същество.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 237/22.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 774/2023 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е оставено без уважение искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас за присъждане на направените разноски по делото, както и в частта, с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.

Бургас е осъдено да заплати на И. Х. С. и Б. Х. С. по равно сумата от 1 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4