Решение № 110 от 13.12.2021, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Асеновград, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200530 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000961/16.07.2021 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на АТ. К. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят А.Т. в депозираната жалба и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. Б. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушението, но навежда твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН и респективно за пълната отмяна на НП.

Въззиваемата страна РУ- Асеновград, редовно призована не изпраща представител, но взема отношение по жалбата в писмено становище като моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 08.04.2021 г. е било констатирано, че на същата дата, около 21.35 часа в с.Нареченски бани на кръстовището между ул. „Люти дол“ и ул. „Родопи“, жалбоподателят А.Т. е управлявал лек автомобил „Рено Туинго“, с рег. № РВ 1246 РТ. При опит за спиране от страна на контролен орган и след подаден сигнал със стоп-палка по образец, водачът Т. въпреки, че преминал в непосредствена близост до полицейския служител, на добре осветено място отказал да спре и продължил движението си към вътрешността на гр. Нареченски бани. Полицейските служители – свидетелите П. и Б. незабавно го последвали със служебния автомобил, успели да го настигнат и го спрели с подаване на светлинен и звуков сигнал. За горното нарушение, на водача Т. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие. Същият го подписал като отразил писмени възражения, че не е видял стоп-палката на полицая и не е разбрал, че го спират. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото основание са му наложени съответните административни наказания – глоба в размер на 50 лв., както и административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

Съдът намира, че извършването на описаното в НП нарушение е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място, горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства 2

- показанията като свидетел на актосъставителя Б., както и на полицейските служители П. и Б., който лично е подал сигнала за спиране със стоп-палка на Т.. При проверката на законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити. Правилно е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административнонаказателната разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Като не е спрял при подадения му ясно и недвусмислено сигнал за спиране от орган за контрол със стоп-палка по образец, жалбоподателят Т. безспорно е реализирал състава на горното нарушение. Възражението, че същият не е разбрал, че го спират е неоснователно. Сигналът за спиране е бил подаден на осветено място, от достатъчно разстояние, със стоп палка по образец и от униформен служител, облечен със светлоотразителна жилетка със съответните опознавателни знаци. Същият е бил в непосредствена близост до служебния автомобил с надпис „Полиция“, а водачът Т. е преминал в непосредствена близост до свидетеля Б., който му е направил ясен и недвусмислен знак да спре и е посочил мястото. Всички тези действия на полицейския служител и в контекста на описаната фактическа обстановка имат стойност на недвусмислено разпореждане за спиране и за всеки правоспособен и водач не би могло да има съмнение какво нареждане му се дава.

При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил прецизно критериите на чл. 27 от ЗАНН. При оразмеряване и на двете кумулативно предвидени наказания наказващият орган е приложил правилно основния критерий при определяне на наказанието, а именно тежестта на конкретното нарушение, преценена в контекста на конкретните обстоятелства при неговото извършване. Взети са в предвид и наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че жалбоподателят след последването и спирането му по-нататък е оказал съдействие при извършването на проверката и не са констатирани други нарушения по ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че така наложените наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаването от правоуправление за срок от 1 месец, които са в минималния размер на 3 предвидените в закона диапазони са правилно определени и справедливи. Те съответстват на сравнително невисоката тежест на нарушението, както и на степента на обществена опасност на дееца, изводима от сравнително ниската му наказуемост по административен ред за други нарушения по ЗДвП, поради което е и безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна редукция.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни характеристики по принцип реализира и състав на престъпление по чл. 270 ал.1 от НК и именно поради неговата по–ниска степен на обществена опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията като административно нарушение и отговорността обстоятелства, каквито са степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид, като му са наложени административни наказания в минималния възможен размер.

Липсват обаче основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.Такива обаче се претендират само от жалбоподателя в размер на 500 лева за възнаграждение на упълномощения му процесуален представител. В предвид изхода на делото и отхвърляне на оспорването обаче такива се дължат само на въззиваемата страна. Същата обаче не претендира разноски и не е доказала наличието на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно

4 постановление

№

21-0239-

000961/16.07.2021 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на АТ. К. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. *** ***, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5