Решение № 280 от 27.05.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Разлог, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240101118 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Х.К., ЕГН*, от *, и И.Х.Р., ЕГН*, от *, ч/з адв. Н.И.Ш., от АК-П., съд. адрес: *, против К.Н.П., ЕГН*, от *.

Ищците твърдят, че са н-ци на Е.И.Й., б.ж. на г.П., починала на *, и като такива притежават права в/у процесните недвижими имоти в *, представляващи ПИ с идентификатор *** и построените в него самостоятелни обекти. Поддържат, че ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нот. акт по чл.587 ГПК, с който е признат за собственик и на притежаваните от тях ид. ч. въз основа на придобивна давност.

Молят съдът да постанови решение, с което да отмени Нот. акт за собственост в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, (констативен нот. акт), с вх. peг. №2370 от 21.07.2020 г., акт №20, том VIII, дело №952/20 г. по описа на СВп-Р., както и на основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК, да допусне и извърши делба м/у страните по делото на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на *, одобрени със Заповед на */15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес: *, с площ от 228 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), № по предходен план: 207, кв.:27, парцел VI, съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се и построената в същия имот сграда с идентификатор *** със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекта: 3, предназначение: жил. сграда – еднофамилна, съгласно посочените квоти.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с които заявява, че е единствен собственик на недвижимите имоти, предмет на делбата, въз основа на дарствено разпореждане от 10.04.2003 г. на 5/6 ид.ч. от имота и придобивна давност, съгласно Нот. акт №51, том II, рег. №2260, дело №232/2020 г. на нот.

М.К., рег. №553 в регистъра на НК, на въз основа на останалата 1/6 ид.ч.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От събраните писмени док-ства е видно и не е спорно, че страните са н-ци И.П.Х. и М.И.Х., б. ж. на г.Д..

От представения нот. акт за покупко-продажба дело №499/1965г. на РНС се установява, че 1

И.П.Х. е придобил собствеността в/у процесния ПИ и жилищната сграда в г.Д..

След смъртта му имотът преминал по наследство в/у преживялата му съпруга М.И.Х. и двете му дъщери – Е.И.Й. и Л.И.П..

С нот. акт за дарение №149, том II, рег. №1689, дело №349 от 10.04.2003 г. по описа на нот.

К.М. с рег. №061 в НК, М.Х. и Л.П. дарили на ответника К.Н.П. притежаваните от тях ид. ч., вследствие на което ответникът придобил общо 5/6 ид. ч. от процесните имоти.

Не е спорно м/у страните, че ищците са н-ци на Е.И.Й., която е запазила своята 1/6 ид. част от имотите.

На 21.07.2020 г. ответникът се е снабдил с констативен нот. акт №51, том II, рег. №2260, дело №232/2020 г. по описа на нот. М.К., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давност и на останалата 1/6 ид. част.

От приетата нотариална преписка се установява, че ответникът е подал молба-декларация за признаване право на собственост по давност, като е декларирал, че владее имота повече от 10 години.

От писмото от кметство Д. се установява единствено, че е подадена жалба от Е.И.Й. вр. със СРМ в имота и че по сигнала е извършена проверка. От същото не се установява да са констатирани незаконни действия на ответника.

Според показанията на свидетеля Л.И.П. – майка на ответника и леля на ищците – се установява, че ответникът живее в процесния имот още от началото на 90-те години, първоначално при баба си, а впоследствие самостоятелно. Свидетелката сочи, че след 2003 г. ответникът е извършил цялостни ремонти на сградата – подмяна на покрив, прозорци, врати, ремонт на двора и цялостно обновяване на къщата. Сочи още, че след смъртта на бабата никой друг не е живял в имота.

Свидетелите Н.Х. и М.Ш. потвърждават, че процесният имот е бил собственост на наследодателите на страните. Преди повече от 25 г. ответникът дошъл да живее в имота, за да се грижи за баба си. Нито майката на ищците, нито самите ищци са идвали в имота повече от 20 г. Единствено ответникът през целия период, от както е дошъл да живее в г.Д. се е грижил за имота, ремонтирал го е и го е подобрил, като никой не му е оспорвал собствеността.

Свидетелят Ю.Е. дава неточни показания кога ищцата Г.К. е посещавала процесния имот. Тя преразказва информация, която е получила от самата ищца К.. От разкази на същата тя знае, че ищците са посещавали инцидентно имота през годините и че наследодателката им е подавала жалба относно извършвани строителни дейности.

От писмото от кметство Д. се установява единствено, че е подадена жалба от Е.И.Й. вр. със СРМ в имота и че по сигнала е извършена проверка. От същото не се установява да са констатирани незаконни действия на ответника.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно чл.34, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Правото на делба, уредено в тази норма, възниква в полза на лице, което е съсобственик на опредЕ. вещ, като ч/з упражняването му се предизвиква промяна в правната сфера на останалите съсобственици – състоянието, при което 2 или повече лица съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на другите участници в общността по чл.30, ал.1 от ЗС. Следователно предпоставка за възникване на правото на делба е наличието на съсобственост в/у вещ. Ето защо, лицето което претендира делба, следва да се легитимира като съпритежател на правото на собственост. Със завеждането на иск за делба, правото по чл.34 ЗС, се упражнява спрямо всички съсобственици, като всички те следва да участвуват в производството, защото в противен случай делбата ще бъде нищожна / арг. от чл.75, ал.2 ЗН, вр. с чл.34, ал.2 от ЗС/. По тази причина ищецът в производство по делба следва да докаже, че правото на собственост принадлежи на 2 или повече лица, като докаже осъществяването 2 юридически факт, по силата на който е придобил своята ид. част.

В настоящото производство не е спорно, че ответникът е придобил 5/6 ид. ч. от процесните имоти въз основа на дарение. Спорът м/у страните е концентриран в/у въпроса дали ответникът е придобил по давност и останалата 1/6 ид. част, принадлежала на наследодателката на ищците.

Съгласно задължителните постановки, съдържащи се в Тълк. решение №1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията З.П., презумпцията на чл.69 от ЗС, се прилага на общо основание в отношенията м/у съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юрид. факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт в/у вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт в/у целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята ид. част, но да държи вещта като обща, то той е държател на ид. части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт в/у чуждите ид. ч., да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата ид. част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните ид. ч. за себе си.

Анализирайки показанията на свидетелите, съдът счита, че възражението за придобиване по давност на ид. части на ищците, направено от К.П., се явява редовно, допустимо и основателно.

Според Решение №161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1163/2013 г., II г. о., докладвано от съдията З.А., за да придобие по давност правото на собственост в/у чуждите ид. ч., съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи ид. части от вещта за другите съсобственици-сън-ци и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сън-ци и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи ч/з действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай /така и Решение №16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №5652/2014 г., I г. о., докладвано от съдията Г.Г./.

Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическа власт в/у вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт в/у имота по съдържание като на собственик. Субективният елемент на владението - намерението за своене, е трудно доказуем, защото е психическо състояние. Намерението се изразява външно ч/з различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

В отношенията м/у сън-ци, когато един от сън-ците живее постоянно в съсобствения имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го ремонтира и това пряко се възприема от другите сън-ци, които не се противопоставят в период от 10 г. - такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владения имот. Ако сънаследникът извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя и не препятства в продължение на 10 г. упражняването на фактическа власт в/у имота, това сочи на промяна на намерението за своене. Намерението за своене се разкрива от действията по 3 промяна състоянието на имота /в този смисъл е и Решение №3 от 19.01.2016 г. на ВКС, по гр. д. №3973/2015 г., I г. о., докладвано от съдията Б.Д./.

Съгласно Решение №74 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №6277/2014 г., I г. о., докладвано от съдията М.С., постоянното обитаване на имота, извършването на ремонти в него, подмяната на дограмата, премахването на преградни стени и санирането манифестират намерението за своене и придобиване частите на другите съсобственици.

Полагането на грижи за родителя, живеещ в наследствения имот, не изключва възможността друг от сън-ците да придобие последния по давност /Решение №484 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №740/2011 г., I г. о., докладвано от съдията Д.В./.

Установяването по делото, че останалите съсобственици живеят в друго населено място, не се интересуват от имота и идват само на гости, също е в полза на тезата на съсобственика, променил намерението да свои недвижимия имот за себе си /така и „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Ц.П., НБУ-С., 2015 г., стр.93/.

Анализът на свидетелските показания, събрани в настоящия казус, води до заключение за недоказаност на предявените искове и доказаност на възражението за придобиване по давност.

Следва да се кредитират данните, съобщени от свидетелите, доведени от ответната страна, а не тези, дадени от ищцовия свидетел. Последната преразказва информация, която е получила от самата ищца К. /св. Е. – изцяло/. Тя не живее в населеното място, в което се намират спорните имоти. За разлика от нея, и двамата ответникови свидетели – Х. и Ш., са от г.Д.. Същите дават показания за факти и обстоятелства, които лично са възприели. Те имат чести и непосредствени впечатления за имотите, датиращи от много дълго време /Х. – преди 25 г., Ш. – преди 20 г./. Показанията им са ясни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът им дава вяра.