Решение № 14 от 21.06.2021, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Кърджали , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20215100500075 по описа за 2021 година Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. „Р. А. Ф. – Р. Т.“ гр. Д. против действията на Ч. с рег. № * на КЧСИ по изпълнително дело № 20208120401456, изразяващи се в: 1.) извършване на опис на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали, 2.) публична продан на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали и 3.) постановление от 30.03.2021 г. за възлагане на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали. Жалбоподателят твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том З, рег. № 14687, дело 588/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 251 по РНК, вписан в Служба по вписванията – Кърджали с дв. вх. рег. № 5226/11.12.2020 г., акт № 93, том 20, дело № 3875/2020 г., е собственик_на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали, като от датата на закупуването на имота – 11.12.2020 г., като собственик владеел гореописаната сграда. Изпълнително дело 20208120401456 по описа на Ч. Р.

1

С. било образувано по молба на Н. Д. Н., като взискател и въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2020 г., издаден от Апелативен съд – Пловдив въз основа на осъдително решение по в.т.д. № 496/2020 г. по описа на същия съд, срещу ”У. К.“ О. за сумата от 200 900 лева, представляваща равностойността на дела на Н. Д. Н. от имуществото на „У. К.” О. към 31.05.2019 г., на основание чл. 125, ал. З от ТЗ. С изненада узнал, че принудителното изпълнение по горното изпълнително дело било насочено към притежаваната от Е. ”P. А. Ф.-Р. Т.” сграда с идентификатор №*** по КККР на гр. Кърджали – същата била описана и продадена на публична продан в хода на изпълнителното дело, като за купувач бил обявен „Б. И.” О. и на 30.03.2021 г. било издадено постановление за възлагане на горепосочената сграда. Излага съображения, че Е. ”Р. А. Ф. – Р. Т.” не е длъжник по изпълнително дело 20208120401456 по описа на Ч. Р. С., а е собственик на сградата с идентификатор № *** по КККР на гр.Кърджали и владее същата към момента на налагане на възбрана върху нея, към момента на извършването на опис и продажба на същата и към момента на изготвяне на постановлението за възлагането й от 30.03.2021 г. по горното изпълнително дело. Твърди се в жалбата, че към момента на наложената от Ч.

Р. С. по горното дело възбрана върху процесната сграда, същата не е била собственост на длъжника по делото „У. К.” О., нито се е владяла от длъжника, а е била придобита чрез покупка от жалбоподателя ЕТ ”Р. А. Ф. Р. Т.”, който едноличен търговец установил и владение върху сградата. От приложена справка № 539747/11.12.2020 г. от Агенция по вписванията за периода от 01.01.2020 г. до 11.12.2020 г. за лицето „У. К.” О. се установявало, че преди продажбата на сградата от 11.12.2020 г. с купувач Е. ”Р. А. Ф.- Р. Т.”, върху тази сграда не е имало наложена възбрана. Такава била наложена впоследствие – след покупката на сградата, респ. в деня на налагането й сградата не била на длъжника, а вече била в собственост и владение на Е. ”Р.

А. Ф. – Р. Т.”. Излагат се съображения, че за да бъде законно изпълнението същото трябва да бъде насочено срещу имуществени права, които принадлежат на длъжника. Затова изпълнението върху недвижими имоти трябвало да се предхожда от проверка дали имотът принадлежи на длъжника.

Разпоредбата на чл. 483 от ГПК изрично сочила, че съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Считам, че в 2 случая допуснато нарушение по чл. 483 от ГПК, изразяващо се в това, че преди извършване на опис и оценка на сградата частният съдебен изпълнител не е установил чия собственост е същата към деня на налагане на възбраната.

Т.е. спрямо процесната сграда били предприети действия по принудително изпълнение от страна на съдия изпълнителя /извършване на опис и оценка/, без да е извършена надлежна проверка за собствеността по смисъла на чл. 483 от ГПК, като не било установено и владението върху сградата към деня на възбраната. Назначаването на пазач за сградата също било в пълно нарушение на процесуалните правила за това. При обявяването, разгласяването и провеждането на публичната продан били допуснати редица съществени нарушения. Жалбоподателят като собственик на процесната сграда не бил уведомен нито за извършения опис на същата, нито за насрочената продан, нито за издаване на постановление за възлагането й. Не са били налице условията за опис и продажба на процесната сграда, тъй като същата към момента на възбраната не била на длъжника. Счита, че по изпълнителното дело били извършени редица процесуално недопустими действия, което на практика довело до недопустимо и незаконосъобразно постановление за възлагане на имота. Поради изложеното, моли съда да отмени действията на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ по изпълнително дело № 20208120401456, изразяващи се в: 1.) извършване на опис на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Кърджали, 2.) публична продан на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали и 3.) постановление от 30.03.2021 г. за възлагане на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата си.

Взискателят Н. Д. Н., чрез представител по пълномощие, е подал писмено възражение, с което излага съображения за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – за нейната неоснователност.

Сочи, че жалбата е просрочена, тъй като Ч. е изпратил уведомление за принудително изпълнение до лице, придобило възбранен имот, а именно – до жалбоподателя, с което го уведомява, че пристъпва към принудително изпълнение – извършване на опис на недвижим имот, като изрично е 3 уточнено, че описът касае ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор ***.

Уведомлението било получено от Р. Х. на 21.12.2020 г., като в уведомлението изрично били посочени датите, на които ще бъде извършен описът. От тези дати следвало да бъде съобразен и преклузивният срок, в който жалбоподателят има право на жалба. При подадена жалба на 27.04.2021 г. същата се явявала просрочена, а производството – недопустимо. Излага и съображения по същество за неоснователност на жалбата. Сочи, че в случая по искане на взискателя по изпълнителното дело била вписана възбрана върху процесната едноетажна сграда с идентификатор ***, а именно: възбрана, вписана в Служба по вписвания при РС – Кърджали, дв. вх. рег. № 5223/11.12.2020 г., том 2, акт № 178/2020 г. Договорът, на който се позовавал жалбоподателят, бил вписан в Служба по вписвания при РС – Кърджали, дв. вх. рег. № 5226/11.12.2020 г., том 20, акт № 93/2020 г. В двойновходящия регистър на Агенцията по вписванията – имотен регистър, възбраната била вписана с предхождащ продажбата номер, от което се налагал извод, че към момента на вписване на възбраната от страна на Ч. имотът бил собственост на длъжника и продажбата се явявала непротивопоставима на взискателя. При условие, че при налагане на възбраната върху процесната сграда същата била собственост на длъжника, то при прилагане на чл. 435, ал. 4, изр. второ от ГПК, съгласно което жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната, настоящата жалба се явявала неоснователна. Излага и доводи за неоснователност на жалбата поради това, че жалбоподателят не бил във владение на имота в деня на налагане на възбраната от страна на ЧСИ. Поради изложеното, моли съда да прекрати производството като недопустимо, евентуално – да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

Длъжникът „У. К.” О. гр. К. не е подал възражения, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Ипотекарният кредитор и присъединен взискател „И. А. Б.“ гр. С. не е подал възражения, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Купувачът на публичната продан – „Б. И.“ О. гр. К., не е подал 4 възражения, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Ч. с. и. с рег. № * на КЧСИ – Р. С., е представил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Окръжният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, взискателя и частния съдебен изпълнител, приема за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 1456/2020 г. по описа на Ч. Р. С., рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кърджали (№20208120401456) е видно, че същото е било образувано на 10.12.2020 г. по молба на взискателя Н. Д. Н. въз основа на изпълнителен лист № 111 от 25.11.2020 г., издаден срещу длъжника „У. К.” О. гр. К., ЕИК *, за сумата 200 900 лева, представляваща равностойността на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.03.2019 г. на основание чл. 125. Ал. 3 от ТЗ.

От материалите на изпълнителното дело се установява, че по молба на взискателя са направени справки за имущественото състояние на длъжника, вследствие на което са наложени обезпечителни мерки – видно от молба за вписване изх. № 67071/10.12.2020 г. на Ч. с рег. № * (л. 33 от изпълнителното дело), в това число – наложена възбрана на процесната едноетажна сграда с идентификатор ***, вписана в Служба по вписвания гр.

Кърджали с дв. вх. рег. № 5223/11.12.2020 г., том 2.

Установява се също, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том З, рег. № 14687, дело 588/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 251 по РНК, длъжникът „У. К.” ООД гр. Кърджали е продал на третото лице – жалбоподател Р. Т. Х., действаща в качеството на Е. „Р. А. Ф. – Р. Т.“ гр. Д., поземлен имот с идентификатор №***, ведно с находящата се в него процесна едноетажна сграда с идентификатор № ***.

Договорът за продажба е вписан в Служба по вписвания гр. Кърджали с дв. вх. рег. № 5226/11.12.2020 г., том 20, акт № 93/2020 г.

Видно от уведомление за принудително изпълнение до лице, придобило 5 възбранен имот изх. № 68429/16.12.2020 г. на Ч. с рег. № * (л. 107 от изпълнителното дело), жалбоподателят Е. „Р. А. Ф. – Р. Т.“ гр. Д. е уведомен на 21.12.2020 г., че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнениеизвършване на опис на посочени дати на ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор *** – предмет на жалбата. Получаването на уведомлението от жалбоподателя Р. Х. на 21.12.2020 г. е удостоверено лично от последната с положен подпис.

От изпълнителното дело се установява също така, че е била проведена публична продан на процесната едноетажна сграда с идентификатор ***, като с протокол от 19.03.2021 г. (л. 541) за купувач на същата е обявен „Б. И.“ О. гр. К.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.03.2021 г. (л.

602) процесната едноетажна сграда с идентификатор *** е възложена на купувача на публичната продан „Б. И.“ О. гр. К.

При така установените по делото обстоятелства жалбата на Е. „Р. А. Ф.

– Р. Т.“ гр. Д. против действията на Ч. с рег. № * на КЧСИ по изпълнително дело № 20208120401456, изразяващи се в извършване на опис на недвижим имот – едноетажна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Кърджали, е просрочена и като такава – недопустима. От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че на 21.12.2020 г. жалбоподателят е бил лично уведомен, като лице, придобило възбранен имот, че Ч.. пристъпва към принудително изпълнение – извършване на опис на посочени дати на процесната едноетажна сграда с идентификатор ***. Установява се също, че жалбата против извършения опис е подадена на 27.04.2021 г. – повече от четири месеца след уведомяването на жалбоподателя, или след изискуемия от разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. В тази връзка, несъстоятелен е довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че по изпълнителното дело липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателя за извършването на опис на процесната сграда. Както се посочи по – горе, получаването на уведомлението от жалбоподателя Р. Х. на 21.12.2020 г. е удостоверено лично от последната с положен подпис, което се установява от находящото на л. 107 от 6 изпълнителното дело уведомление.