Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3461/2021
Вид
Решение № 221
Подписан
15.03.2022
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503461 по описа за 2021 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по гр. дело 3461/2021 г. по описа на

Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по:

Апелативен съд - София,

- въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 264176 от 24.06.2021 г. на Софийски градски съд, ГО - 15 състав по гр.д.

14244/2019 г., с което е уважен иск на Б.М. Б. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение от 45 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на М. Б. С., настъпила в резултат на ПТП от 04.05.2019 г. със законната лихва от 22.08.2019 до изплащането

- насрещна въззивна жалба на ищеца в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 45 000 до 100 000 лева

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Приносът на пострадалия следва да е поне 80 %, а обезщетението е завишено предвид факта, че ищецът е живял в друга държава с майка си и не е поддържал връзка с баща си.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че обезщетението е занижено предвид обема и интензитета на вредите, а приносът на починалия пешеходец от 50 % е завишен и следва да се определи в размер на 20 %.

1

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, участвал в пътния инцидент с бащата на ищеца като пешеходец, както и не е спорно, че загиналият е баща на ищеца.

Няма въззивни оплаквания срещу приетия от първата инстанция механизъм на пътния инцидент, а само срещу приноса на всеки от участниците в него за настъпването му. Спорно пред въззивната инстанция е какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

На 04.05.2019 г. около 23:20 часа в гр. София, по бул. “Цариградско шосе” с посока от бул. “Ал. Малинов” към ул. “Павел Красов” в най-лява пътна лента се е движел лек автомобил “БМВ”, управляван застрахования водач, със скорост около 100 км/ч. Когато се е приближил към района на № 120 в лентата за излизане от бензиностанция ОМВ е стоял пострадалият пешеходец, който изчаквал подходящ интервал между движещите се автомобили, за да пресече платното. На мястото на удара не е имало пешеходна пътека.

След преминаване на автобус пешеходецът тръгнал да пресича с темп спокойно тичане при скорост от около 8 км/ч, но когато се е движил в най-лява пътна лента, е ударен от предната част на л.а. “БМВ” в зоната около средата на предна лява част. След удара пешеходецът е отхвърлен напред и е паднал върху асфалта, като се е спрял в дясната част на най-лявата лента. Водачът е реагирал само с рязко завиване надясно, като след удара е навлязъл в найдясната пътна лента, но не е спрял, а е напуснал местопроизшествието. Мястото на удара е около средата на най-лява пътна лента. Опасната зона за спиране на автомобила при движение със скорост 100 км/ч е 102 метра. Отстоянието на л.а. “БМВ” от момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича платното за движение до удара е 142,78 м. Като се сравнят отстоянието на л.а. “БМВ” и опасната зона за спиране според инж. А. А. водачът на автомобила е имал обективна възможност при своевременна реакция да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието. В съдебно заседание експертът посочва, че при изготвяне на заключението е ползвал видеоклип от процесното ПТП, намиращ се в кориците на досъдебното производство, тъй като това е най-добрият начин за определяне на скоростта. От протокол за оглед от досъдебно производство № 11151/19 СДВР пр. пр. № 10579 СГП се установява, че в района на ПТП пътят се състои от четири пътни ленти и разделителен остров от насрещното платно, а ограничението на скоростта е 80 км/ч.

За установяване на неимуществените вреди съдът съобрази свидетелските показания на лелята на ищеца, сестра на майка му. Тримата живеели в гр. ***, махала ***. Когато Б.

2 станал на 3 години, майката на М. С. го разделила с майката на Б.. Впоследствие М. се оженил “за една софиянка”. Въпреки раздялата М. идвал всеки ден да види сина си, без да разберат майка му и новата му жена. Преди 10 години Б. заминал с майка си за Австрия и заживял там. От Австрия Б. пращал пари на баща си. Свидетелката уведомила ищеца за смъртта на баща му. Ищецът се върнал за седмица, посетил гроба на баща си и по разказ на негови приятели там припаднал. Към момента Б. не е женен и на майка си не дава да се ожени.

Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства – действителните отношения между загиналия и ищеца, начина, по който се е отразила на ищеца смъртта на баща му, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на смъртта, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева.

Неоснователни се явяват оплакванията на застрахователя за завишен размер на обезщетението предвид факта, че независимо, че след като ищецът е станал на три години, не е живеел с баща си, последният е продължил да се вижда със сина си. От значение е също и че самият ищец няма собствено семейство, както и майка му не е имала друг мъж, когото ищецът да е възприемал като родител или модел за подражание. Основателни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че не е необичайно дете и родител да са живели в различни държави, доколкото ищецът е пълнолетен. Неоснователни са оплакванията на ответника, че ищецът по никакъв начин не се е интересувал от баща си и не е поддържал никаква връзка с него. Свидетелските показания са в обратния смисъл и съдът не намира основание да не ги кредитира в частта, в която установяват, че между ищеца и баща му е продължавала да съществува връзка независимо от раздялата на родителите. Основателни са доводите, че ищецът не е изживял извънредни психически стрес, емоционална нестабилност и шок от смъртта на баща си и размерът на обезщетението отразява този факт.

Неоснователни са и оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението предвид факта,че ищецът и баща му са живели в различни градове след тригодишна възраст на ищеца, възрастта на двамата към момента на инцидента – 40 г. за ищеца и 61 г. за загиналия, както и липсата на доказателства за реакция на ищеца, по-различна от обичайната при такъв род житейски изпитания. Свидетелските показания са пестеливи – ищецът се е прибрал от Австрия, където живеел десет години преди смъртта на баща си, като разбрал за инцидента и отишъл на гробищата. Не могат да бъдат споделени доводите, че обезщетения с такъв размер са присъждани за събития през 2012-2014 г. Обезщетението винаги е с оглед конкретно доказаните по делото отношения на ищеца със загиналия и начина, по който се е отразила смъртта на последния. Неоснователни са доводите, че СГС неправилно е съобразил, че М. С. е сключил брак, от който има дъщеря. От значение за установяване на действителните отношения между Б.М. и баща му е и фактът, че последните са живели заедно само три години и след това са живели в различни градове, М. С. е изградил семейство в София със съпруга и дъщеря, чиито имена са посочени в 3 представеното по делото удостоверение за наследници.

По повод приноса на пострадалия настоящият съд споделя мотивите на СГС за наличието на значително съпричиняване от страна на починалия. Първоинстанционният съд правилно е приел, като е обсъдил съдебно-автотехническата експертиза и гласните доказателства, че пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата на 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и ал. 2, задължаващи го преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Правилно е прието, че това поведение на ищеца обективно е допринесло за настъпване на самото ПТП, а следователно и за настъпването на вредите и то в степен, равна на степента на водача. Неоснователно е оплакването на ответника, че приносът на водача е по-малък предвид намиращите се в района бензиностанция и автомивка, както и движението му с превишена скорост от 100 км/ч при ограничение 80 км/ч. Неоснователно е оплакването на ищеца, че приносът е само 20 % предвид решението му да пресече чрез спокойно тичане на четирилентово пътно платно без светофар или пешеходна пътека при допустима скорост на МПС от 80 км/ч, поголяма от обичайната разрешена в населени места от 50 км/ч.

Ето защо решението следва да бъде потвърдено. Предвид оставянето на двете въззивни жалби без уважение, както и сходния защитаван материален интерес от двете страни, разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 264176 от 24.06.2021 г. на Софийски градски съд, ГО - 15 състав по гр.д. 14244/2019 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4