Решение № 261652 от 18.05.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../18.05.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6258 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от И.Й.Р., ЕГН **********,***, срещу ПРБс адрес: гр. София, бул. ***обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на

РП-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението, и

- осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения на ищцата лек автомобил „Фолксваген пасат“ с peг. № В 28 74 НВ, иззет като веществено доказателство по ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, който не е върнат на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По твърдения в исковата молба, ищцата е собственик на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с peг.

№ В 28 74 НВ. През 2012 г. предала същия на лицето З.Т.К. с обещание от негова страна да го изпробва и закупи. Продажбата не се случила, нито Колев върнал автомобила, поради което на 14.06.2012 г. ищцата подала заявление в РП-Варна за издирване на автомобила, неговото изземване и връщане, по повод на което била образувана пр. преписка № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна.

На 19.06.2012 г. преписката била изпратена на Второ РУ при ОД на МВР- Варна за проверка, впоследствие препратена по компетентност на Трето РУ и върната в РП-Варна с мнение за прекратяване поради липса на престъпление. На 11.01.2013 г. преписката била върната за допълнителна проверка и на 23.01.2013 г. било образувано ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ. През следващата година и половина по досъдебното производство били разпитани общо четирима свидетели и назначени две експертизи. На 14.11.2014 г. делото било спряно за установяване на двама свидетели, като през м. януари 2015 г. било възобновено за разпит на единия от свидетелите и отново било спряно за издирване на втория. Последният бил установен на 27.10.2016 г. и разпитан, като на същата дата бил открит и отнетият лек автомобил – веществено доказателство по делото, като същият бил оставен за отговорно пазене на лицето, при което бил установен. На 10.01.2018 г. З.К.бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство и на 09.02.2018 г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 726/2018 г. по описа на РС-Варна. В съдебната фаза на процеса ищцата участвала като частен обвинител и граждански ищец. Делото приключило с влязла сила в сила през 2019 г. оправдателна присъда. Така досъдебното производство продължило общо шест години (от 2013 г. до 2018 г.), а съдебното – около година и половина, като отнетият автомобил така и не бил върнат на ищцата.

Последната поддържа, че било нарушено на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което инициирала производство по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ с искане за изплащане на обезщетение в размер на 7000 лв.

След извършената проверка било определено обезщетение в размер на 1700 лв., но не било сключено споразумение за тази сума.

Твърди, че в резултат от неоснователното забавяне на наказателното производство претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения, чийто стойностен еквивалент определя в размер на 3000 лв. Отделно поддържа, че претърпяла и имуществени вреди от 5000 лв., изразяващи се в стойността на собствения й лек автомобил – веществено доказателство по ДП № 295/2013 г. по описа на РП-Варна, изчислена към 27.10.2016 г., когато автомобилът е открит, но предаден за отговорно пазене на друго лице.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния й представител адв. Сава Каров, поддържа исковата молба и направеното в нея искане. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Депозира и писмена защита, в която излага подробни правни аргументи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове, доколкото изложените от ищцата твърдения били неясни и дадената в исковата молба квалификация на исковете – погрешна. Оспорва претенциите и като неоснователни. Поддържа, че предаването на автомобила за отговорно пазене на негов добросъвестен приобретател било извършено от водещия разследването, а не от наблюдаващия прокурор, респ. Прокуратурата не носи отговорност за претърпените в резултат от тези действия имуществени вреди.

Отделно счита, че въпросното предаване не накърнява правата на ищцата, която би могла да установи по гражданскоправен ред правото й на собственост върху автомобила, с оглед възникналия спор между нея и третото лице - приобретател на вещта. Изтъква също, че не са представени доказателства за стойността на автомобила към сочената релевантна дата, съответно искът за имуществени вреди не е доказан по размер.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди ответникът поддържа, че не са налице незаконосъобразни действия на представители на Прокуратурата, които да са довели до неоснователно забавяне на производството. Счита, че твърдените негативни емоции са бланкетно посочени, както и че не са доказани нито те, нито причинно-следствената им връзка със срока на разследването. Оспорва също и твърденията за неразумна продължителност на досъдебното производство, тъй като същата била 5 г. и 17 дни, от които 6 месеца и 7 дни производството било спряно, респ. извършването на действия по разследването било недопустимо. Счита, че Прокуратурата не носи отговорност за продължителността на съдебния процес. Отделно намира търсеното обезщетение за завишено и несправедливо.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез Антоанета Ганчева – прокурор при Районна прокуратура - Варна, поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество. Намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.

5 ЗОДОВ, доколкото продажбата на автомобила не е извършена по предвидения ред, с което ищцата сама се е поставила в ситуация да претърпи имуществени вреди впоследствие.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното НОХД 726/2018 г. по описа на РС-Варна се установява, че по подадена на 13.06.2012 г. жалба от ищцата И.Р. срещу З.Т.К. за обсебване на собствения й лек автомобил „Фолксваген пасат“ с peг.

№ *** е образувана пр.пр. №

6927/2012 г. по описа на РП-Варна. На 19.06.2012 г. преписката е изпратена на Второ РУП при ОД на МВР – Варна за извършване на предварителна проверка, където е образувана преписка с вх. № 7565/2012 г. Последната е изпратена по компетентност на Трето РУП – Варна и заведена с вх. № 8722/2012 г., присъединена към преписка № 7345/2012 г.

Изяснява се, че в хода на проверката са снети обяснения от Р. и Колев, както и сведения от трето лице Милен Николов, и с постановление от 23.01.2013 г. е образувано ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУП-Варна, срещу З.Т.К. за това, че на 01.09.2011 г. в гр. Варна противозаконно присвоил владяната от него чужда движима вещ - лек автомобил „Фолксваген пасат“ с peг. № ***, собственост на И.Р., с което осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

В периода от 19.02.2013 г. до

26.11.2014 г. са разпитани И.Р., З.К.и още четирима свидетели, извършена е очна ставка между св. Р. и Колев, изискани са справки от съответните органи по повод инкриминирания автомобил, последният е обявен за общодържавно издирване и е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на неговата стойност.

Видно от прокурорско постановление от

26.11.2014 г., досъдебното производство е спряно до установяване на двама от свидетелите по делото П.К.и Х.Х., на основание чл. 244, ал.1, т. 3 от НПК, като същото е възобновено на 28.01.2015 г.

В периода 13.02.2015 г. - 05.05.2015 г. е разпитан св. К., извършена е очна ставка и разпознаване на лице по фотоснимки, след което на 05.05.2015 г. делото отново е спряно до установяване на втория издирван свидетел Хр.

Христов, останал неоткрит.

Производството е възобновено на 22.06.2015 г., като на 27.10.2015 г. е установен и разпитан въпросният свидетел, който се е легитимирал като собственик на отнетия лек автомобил (с идентичен номер на рама и двигател, но различен регистрационен номер) въз основа на сключен със св. К. договор за покупко-продажба от 21.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 11647/2012 г. на нотариус К.И.с рег. № 572 на НК. МПС е установено в държането на свидетеля, поради което с протокол от 27.10.2016 г. същият е оставен за отговорно пазене при него, на основание чл.111, ал. 2 НПК.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, с постановление от 02.12.2016 г. на административния ръководител на ОП-Варна разследването е възложено на следовател при ОСлО при ОП-Варна и делото е заведено под нов номер - ДП № 203/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна. В периода 12.12.2016 г. – 13.06.2017 г. са изисквани справки от съответните органи, отново са разпитани част от свидетелите, както и двама нови свидетели, извършени са две разпознавания на лица по снимки и е назначена съдебно-почеркова експертиза за установяване автентичността на приложени по делото документи, вкл. договор за покупко-продажба от 17.09.2012 г., сключен между св. Р. и К., като според експертното заключение документите са автентични.

С постановление от 13.06.2017 г. досъдебното производство е спряно, основание чл. 244, ал.1, т. 3 от НПК, поради неустановяване на св. К., и на 23.08.2017 г. същото е възобновено. След неговия разпит делото отново е спряно на 16.10.2017 г., този път до установяване на св. З.К.. След възобновяването му на 24.10.2017 г. св. Колев е разпитан, разпитана е пак и св.

Р. и е извършено разпознаване на лице по фотоснимки.

С прокурорско постановление от 10.01.2018 г. З.К.е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата К. е разпитан като обвиняем е и му е предявено разследването.

На 09.02.2018 г. е внесен обвинителен акт срещу З.К., въз основа на който на 12.02.2018 г. е образувано НОХД № 726/2018 г. по описа на РС-Варна, по което ищцата И.Р. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. На 18.09.2018 г. по делото е постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия и е отхвърлен предявеният от Р. граждански иск за имуществени вреди в размер на 5910 лв., изразяващи се в стойността на отнетия й лек автомобил.

Срещу присъдата са подадени въззивни жалби и протест, по повод на които на 27.11.2018 г. е образувано ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ОС-Варна, приключило с окончателно решение от 08.05.2019 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

От представения от ищеца констативен протокол с изх. № РС-19-555/19.12.2019 г. на Инспектората към ВСС (л. 5) и писмо с изх. № 94-И-283/14.02.2020 г. от Министерство на правосъдието до И.Р.

(л. 4) се установява, че ищцата е подала заявление по чл. 60а ЗСВ за изплащане на обезщетение поради нарушеното й право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, по повод на което е извършена проверка от Инспектората към ВСС и заместник-министърът на правосъдието е определил обезщетение в размер на 1700 лв. Няма данни да е сключено споразумение за тази сума, нито същата да е изплатена на ищцата.