Решение № 58 от 14.08.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600093 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице М. И. И. чрез упълномощения защитник - адв. Б. П. – БАК, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 96/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъда № 176/06.12.2022г., постановена по НОХД № 1450/2022г. на Районен съд гр. Бургас и постановяване на съдебен акт, с който И. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, алтернативно – да се измени присъдата като наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК да бъде намалено до размер от три месеца.

В искането макар цифрово да са посочени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК (нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание), по същество се изтъкват и оплаквания, попадащи в обхвата на т.2 на чл. 348 от НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), които са основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Излагат се доводи, 1 че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.343б от НК. Според защитника не е установена безспорно концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения към момента на управление на МПС, която е елемент от състава на престъплеинето. Във връзка с горното се изтъква нарушение и на разпоредбата на чл.303 от НПК постановяване на присъдата въз основа на предположение. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, като е неглижирал допуснатото от прокурора в досъдебната фаза нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и на водачи на МПС. Отказът на прокурора да уважи направено от осъдения искане за повторно извършване на химически анализ на иззетата проба кръв съгласно чл.27, ал.3 от Наредбата се сочи, че е довело до неизясняване на действителната концентрация на алкохол в кръвта му. Посочено е, че искането е направено пред разследващия орган при предявяване на разследването на 25.10.2021г., към която дата тримесечният срок по чл.26, ал.4 от Наредбата все още не е бил изтекъл. В тази връзка се поддържа, че всички констатации на съда, свързани с резултатите, които са били отчетени с химическата експертиза, са без валидна доказателствена основа и водят до необоснованост на изводите за обективна съставомерност на деянието, извършено от И. по чл. 343б ал. 1 от НК.

Претендира се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и признаване подсъдимия за невинен. Алтернативно е заявено искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК на три месеца.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, заявено от осъденото лице М. И. чрез защитника му адв. П. и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че вътрешното убеждение и на двете съдебни инстанции по същество на спора е формирано след задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност при стриктно изпълнение изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.1 и чл.305, ал.3 от НПК. Позовавайки се на трайната съдебна практика на ВКС, прокурорът изтъква, че неудовлетворяването на всички искания на защитата по допускането на доказателствата, не представлява съществено процесуално нарушение. Относно наложеното наказание, прокурорът 2 изразява становище, че същото е справедливо определено при правилно отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Осъденото лице, редовно призовано, не се явява пред апелативния съд, за него се явява упълномощеният защитник адв. Б. П., който поддържа наведените в искането възражения. Като основен довод в подкрепа на направеното искане за възобновяване на делото защитникът навежда липсата на безспорна установеност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача И., обусловено от неправилния отказ на прокурора да уважи искането на последния за назначаване на повторно химическо изследване на иззетата кръвна проба. Подчертава, че искането е било направено в рамките на тримесечния срок, указан в чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г., с оглед на което и не е било налице основание да се откаже уважаването му. Относно посочения в същата разпоредба седемдневен срок защитникът твърди, че е инструктивен и неговото неспазване не препятства правото на обвиняемия да иска повторно изследване на кръвната проба. Акцентира на разпоредбата на чл.107, ал.4 от НПК, която не обвързва събирането на доказателства с конкретни срокове. По аргумент от чл.22, ал.2 от Наредба № 1/2017г. навежда доводи за задължителност на повторното химическо изследване, предвид съществената разлика /над 10 % от стойността/ в отчетените стойности между техническото средство и химическата експертиза. В допълнение към заявеното оплакване за неправомерен отказ от повторно изследване на кръвната проба сочи също и допуснато нарушение на правилата в Наредбата относно етикетираното на кръвните проби и начина им на съхранение до часа на провеждане на химическото изследване. Позовава се на практика на ВКС по казуси, в които неизпълнението на задълженията на органите на досъдебното производство да уважат доказателствени искания на обвиняемото лице е преценявано като процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на присъдата. Цитира решения на АС-Бургас и АС-Велико Търново, с които сочи, че по аналогични казуси, съдилищата са уважавали направени искания за възобновяване на наказателните производства.

Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в 3 чл.419 от НПК – атакувано е решението по ВНОХД № 96/2023г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдена присъда № 176/06.12.2022г., постановена по НОХД № 1450/2022г. на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 05.04.2023г. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1, 2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С присъда № 176/06.12.2022г., постановена по НОХД № 1450/2022г. на Районен съд-Бургас, М. И. И. е бил признат за виновен в това, че на 23.07.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, по ул. „Поморийска“ в посока ул. „24 - ти Черноморски пехотен полк“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № А1734НК с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 /едно цяло петдесет и четири/ на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 275/23.07.2021г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, поради което и на основание чл.343б, ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК, на същия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „в“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 200 (двеста) лева.

На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на М. И. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години, като при условията на чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 2 (две) години лишаване от свобода по НОХД № 435/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, за което е постановено да се търпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „в“ ЗИНЗС.

С присъдата М. И. е осъден да заплати и разноските по делото.

Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и потвърден с решение № 93 от 05.04.2023г., постановено по ВНОХД №96/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с произтичащите от това правни последици - необжалваемост и юридически стабилитет на присъдата.

4

Съдържанието на сезиращото съда искане за възобновяване на наказателното дело разкрива, че в същото са наведени оплаквания, които са били поставени на вниманието на въззивния съд със сезиращата го въззивна жалба срещу първоинстанционната осъдителна присъда и по тях решаващата втора инстанция се е ангажирала със съответен отговор.

Процесуалната дейност на РС – Бургас и въззивния съдебен състав, финализирала с атакуваните съдебни актове, не страда от визираните в молбата на осъдения съществени нарушения на процесуалните правила, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими по делото, обстоятелства. АС-Бургас не установи пороци в дейността на решаващите съдилища по събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото. Не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, както и да са ангажирани изводи на основата на негодни доказателствени средства. При формиране на вътрешното си убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната отговорност на М. И. за инкриминираното престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, съдилищата са съобразили императивните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК.

Фактическите изводи по отношение на съставомерните обстоятелства са направени въз основа на доказателствените факти, съдържащи се в показанията на свидетелите Х.К., Г.К., В.М. – примата полицейски служители и Н.Ч., З.П. и С.И. – служители в спешния център, които са напълно еднопосочни и кореспондират с удостовереното в протокол за медицинско изследване № 327 (спр. л.22-23 от ДП), справка за нарушител/водач (спр. л.27-32 от ДП), препис от дневник за отразяване на резултати от използване на технически средства (спр. л.36 от ДП), списък на средствата за измерване, преминали последователна проверка (спр.л.39 от ДП), протокол № 275 от 23.07.2021г. за извършена химическа експертиза (спр. л. 21 от ДП) и протокол от 11.01.2022г. за извършена фармакологична експертиза (спр. л. 80-83 от ДП). В изводите си по фактите решаващите съдилища са се позовали и на събраните пред РС-Бургас доказателства - АУАН Серия АВ, бланков №... г., талон за изследване № ..., заповед за прилагане на принудителна административна мярка (спр. л.39, 40, 46 от НОХД), справка съдимост (спр. л.169-170 от НОХД), заверено копие от страница на лабораторна книга на химическа лаборатория при сектор БНТЛ, ОД на МВР-Бургас и документация 5 от отделението по спешна медицина при „УМБАЛ Бургас“ АД, както и графика на служителите в отделението (спр. л.80, 83-88 и 159-166 от НОХД).

Взели са предвид и допуснатата от първоинстанционния съд съдебнопочеркова експертиза (спр. л.90-103 от НОХД). Съвкупната преценка на всички доказателствени източници е дала основание на решаващите съдилища да приемат за несъмнено установено обстоятелството, че на инкриминираната дата – 23.07.2021 г. осъденият М. И. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила в кръвта.

Обсъждайки доказателствената наличност по делото, съдилищата са се ангажирали със задълбочен анализ на всеки източник на релевантни факти, като ясно са изложили съображенията си за тяхната достоверност и тежест.

Отчели са непредубеденост на разпитаните свидетели – полицейски служители, медицински лица и специалист – химик, които пресъздават последователно и убедително хронологията на събитията от 23.07.2021 г.

Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75bc774c-10da-448a-be31-66a5c1162ca7