Решение № 1040 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Бургас, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501116 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. Б. с ЕГН-********** против съдебно решение №469 от 16.03.2022г.,постановено по гр.д.

№2222/2021г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете на ищцата М. И. Б. за осъждане на ответника „ЗКПУ СОЛИДАРНОСТ“- в ликвидация с ЕИК-812170573,представлявана от ликвидатора Кирил Великов Киров да заплати на ищцата М. И. Б. сумата от общо 11 035.47 лева,от която 10 838.06 лева главница за нетното дължимо и неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за управление за периода от 01.01.2018г.до 22.02.2020г.,197.41 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018г.до 31.12.2019г.и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2021г.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано,постановено при съществено нарушение на основните принципи на гражданското съдопроизводство,на закона и процесуалните правила и представляващо груб отказ от правосъдие. На първо място се прави оплакване,че въпреки своевременното уведомяване на съда за заболяването на пълномощника на въззивницата адвокат Ставрева,съдът е дал ход на делото,провел е разпит на свидетел и е приключил съдебното дирене.След узнаването на този факт ищцата е поискала отмяна на хода по същество и внасяне на делото за продължаване на съдебното дирене,тъй като ищцата е 1 възнамерявала да представи и новооткрити от нея доказателства,подкрепящи исковата и претенция.Съдът не е уважил искането и е постановил съдебното решение,отхвърлящо предявените искове и по този начин е нарушил принципа за равенство на страните в процеса,а процесуалните нарушения на съда са довели и до постановяване на неправилно решение. На следващо място са изложени доводи в подкрепа на оплакването,че решението противоречи на процесуалния и материалния закон,както и на правната и формалната логика. Жалбоподателката намира за неправилен изводът на съда,че нормативната уредба не предвижда задължително изплащане на възнаграждение на председател на кооперация ,като в подкрепа на обратното становище са изложени подробни правни аргументи,почерпени от разпоредби от КСО,ЗЗО,чл.28б ЗК и Устава на ответната кооперация. Като неправилен е оспорен изводът на съда,че не е ясно кой е подписал процесният договор за управление на кооперацията и се изтъква,че дори ако се приеме,че липсва писмен договор е абсолютно нелогично да се приеме,че между страните въобще липсва валидно сключен договор. Като неправилен е оспорен и изводът на съда,че не се е установило с валидни доказателства кооперацията да е вземала решение за изплащане на възнаграждение на ищцата.В подкрепа на обратното твърдение въззивницата се позовава на събрани по делото доказателства,които са анализирани в жалбата. Въззивницата намира за неправилен и изводът на съда,че през процесния период кооперацията не е внасяла осигурителни вноски за ищцата,който противоречи на заключението на вещото лице по приетата СИЕ.Направен е подробен анализ на доказателствата по делото,които според жалбоподателката подкрепят твърдението и,че страните са обвързани от валиден договор за управление,като се сочи,че за да достигне до обратния извод, съдът едностранчиво се е позовал само на показанията на св. В. и св.К.,които е приел безрезеврно,без да ги съпостави и цени в съвкупност с останалите доказателства по делото.Във връзка с разпита на св.К. се прави и довод,че страната е била лишена от възможността да присъства на разпита и ,поради неуважаването на искането за отлагане на делото по причина заболяването на адвокат Ставрева.Жалбоподателката счита,че изявлението на съда,че не следва да обсъжда останалите доводи на ищцата за осъществяваната от нея дейност противоречи на собствените му указания,дадени в Определение №1265 от 16.06.2021г.,според които ищцата е следвало да представи доказателства за дейността си като председател на кооперацията и именно в тази връзка са били представени протоколи от Общи събрания и от събрания на УС,договори за наем,кореспонденция с МЗХП. В хода на производството е бил представен и оригиналът на договора за управление,сключен на 15.10.2015г.,както и оригиналът на протокол от ОС на кооперацията от 15.10.2015г. ,като се сочи,че тези два документа са свързани и следва да се разглеждат като едно цяло ,за което се излагат аргументи,извлечени от съдържанието на документите.Ищцата е направила изявление в тази връзка,но то е останало извън полезрението на съда,който не е проучил в 2 детайли събраните доказателства,не ги е обсъдил в тяхната връзка и взаимозависимост,поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил порочно решение. Изложени са подробни правни аргументи досежно неправилността на извода на съда,че между страните липсва валидно сключен договор за управление. Отправеното до БОС искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд,с което предявените искови претенции да бъдат уважени,претендира разноски за двете инстанции.При условията на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК въззивницата е направила доказателствени искания.

С отговора на въззивната жалба ответникът я е оспорил,считайки я за неоснователна и недоказана.Намира оплакването на въззивницата за допуснати съществени процесуални нарушения от съда ,изразяващи се в неуваженото искане за отлагане на делото поради заболяването на адвокат Ставрева за неоснователно.Посочва,че съдът е съобразил разпоредбата на чл.142 ал.1 ГПК,а ищцата не е представила уважителна причина за неявяването си в съдебното заседание на 18.02.2022г.,поради което правилно и законосъобразно съдът е дал ход на делото. В допълнение се сочи,че между страните се води т.д.№273/2021г.по описа на БОС,по което е имало съдебно заседание на 15.02.2022г.,на което ищцата е присъствала с друг процесуален представител,който би могла да ангажира и по настоящото дело,ако е желаела. Позовава се и на практика на ВКС по този въпрос. Намира за неоснователни оплакванията за неправилност на изводите на съда,като се сочи,че исковата претенция се основава на представен протокол от ОС на 17.10.2015г.и договор за управление от 15.10.2015г.,като кооперацията е оспорила твърдението,че има сключен договор за управление и е определено месечно възнаграждение на ищцата в размер на минималната работна заплата за страната.Ответникът е твърдял,че ищцата не е извършвала дължимите и в качеството на управител правни и фактически действия,поради което не и се дължи възнаграждение и това е било заявено лично от ищцата на ОС на кооперацията,проведено на 22.02.2020г.По реда на чл.176 ГПК ищцата е заявила,че лично тя е писала протокола от 17.10.2015г.и тя е разписвала посочените в него лица.По отношение на договора за управление се сочи,че от представеният договор с оригинални подписи не става ясно кой и в качеството на какъв е подписвал.Заявява се твърдение,че ищцата злоупотребява с право и нарушава основния принцип на чл.3 от ГПК .Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски. Моли съдът да остави без уважение доказателствените искания на въззивницата на основание чл.266 ал.1 ГПК поради настъпила преклузия и поради неотносимостта им към спора.

Доказателствените искания на въззивницата са оставени без уважение,тъй като не са налице основанията на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК за допускането на сочените доказателства за първи път от въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата Б.,редовно уведомена, се явява 3 лично и с адвокат Ставрева,поддържа въззивната жалба прави допълнителни доказателствени искания,които също са оставени без уважение от съда. Моли жалбата и да бъде уважена,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата кооперация в ликвидация, редовно уведомена,се представлява от адв. Илиева,която оспорва въззивната жалба и доказателствените искания.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната част.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

Ищцата М. Б. е предявила срещу ответната „ЗКПУ СОЛИДАРНОСТ“в ликвидация искове за осъждането на ответната кооперация да заплати на ищцата сумата от общо 11 035.47 лева,от която 10 838.06 лева главница,представляваща нетното дължимо и неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за управление за периода от 01.01.2018г.до 22.02.2020г.,197.41 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018г.до 31.12.2019г.и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2021г.

Ищцата е твърдяла,че през процесния период е била избрана за председател на ЗКПУ“Солидарност“ с.Росен,Бургаска обл.,приела е да изпълнява длъжността,вписана е била в ТР като председател на кооперацията и е осъществявала дължимите правни и фактически действия като председател на кооперацията. Твърдяла е,че на основание взето решение от УС на кооперацията от заседание,проведено на 15.10.2015г. и е било определено месечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната и с нея е бил сключен договор за управление на 15.10.2015г.Твърдяла е също така,че е получила уговореното месечно възнаграждение за 2015г.,2016г.и 2017г.,но за процесния период от 01.01.2018г. до 22.02.2020г./датата,на която е взето решение на ОС за прекратяване на кооперацията/ не е получила месечно възнаграждение,но дължимите удръжки върху възнаграждението за всички години са били внесени. Като доказателства ищцата е представила протокол от заседание на УС на кооперацията от 17.10.2015г. и договор за управление от 15.10.2015г.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил исковата претенция, като е заявил,че не оспорва факта,че ищцата Б. е била избрана и вписана в ТР като председател на кооперацията за периода м.октомври 2015г.- до м.май 2020г.,но оспорва дължимостта на претендираното възнаграждение. Двата представени с исковата молба документа- протокол от заседание на УС от 17.10.2015г.и договор за управление от 15.10.2015г. са били оспорени от ответника,който е твърдял,че същите са неистински документи. Твърдял е,че заседание на УС с такъв дневен ред не е провеждано и посочените лица-членове на УС не са подписвали такъв протокол, не са подписвали и договор за управление и никога не са изразявали съгласие за 4 заплащане на месечно възнаграждение на председателя на кооперацията.

Твърдял е също така,че ищцата Б. не е осъществявала дължимите като председател фактически и правни действия по организирането и осъществяването на стопанска дейност на кооперацията,защото дейност не е била осъществявана, поради което и на това основание също възнаграждение не и се дължи.

При така очертания предмет на спора,правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения главен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и на акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.

От правна страна на спора въззивният съд съобрази разрешенията,дадени по сходни спорове от ВКС,които споделя. По въпроса дали с председателя на кооперацията възниква трудово правоотношение ВКС е дал отговор в Решение №268 от 15.10.2013г.по гр.д.№1301/2012г.,ІV г.о.по чл.290 ГПК. В мотивите на решението е подробно разяснено,че е допустимо отношенията между председателя и кооперацията да бъдат уредени и като трудови,но само ако това е предвидено в Устава на кооперацията,тъй като в ЗК липсва такава правна уредба.По въпроса кой орган на кооперацията има правомощие да определя размера на възнаграждението на председателя,в Решение №826 от 13.12.2010г.по гр.д.№1273/2010г.,ІV г.о. на ВКС по чл.290 ГПК е уеднаквена противоречива съдебна практика,като е възприето становището,че ако не е предвидено друго в Устава на кооперацията,за правомощията на нейните органи важат правилата на ЗК. Съобразно правилата на ЗК Общото събрание е основният орган,който има изключителната компетентност да решава въпросите по чл.15 ал.4 ЗК,но въпросът за определяне на възнаграждение на председателя не е между въпросите от изключителната компетентност на ОС. Съгласно чл.15 ал.6 ЗК Общото събрание може да реши и този въпрос,но ако нито в Устава,нито с решение на ОС е уредено, че вземането на решение за определяне възнаграждение на председателя е от компетентността на ОС,то това може да стори УС на кооперацията. Настоящият съдебен състав споделя и становището,че тъй като в Закона за кооперациите няма уредба в смисъл,че с председателя на кооперацията се сключва възмезден договор,то няма законови пречки облигационното правоотношение да бъде безвъзмездно.

Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75bc1d17-1f02-49c1-8d1f-983511e9b50b