Решение № 74 от 25.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100501619 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 260845 от 10.06.2021г.,постановено по гр.д.

№7252/2020г.по описа на БРС съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на Й. ИЛ. К. срещу М. Т. Д. и Р.

К. Д. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия,с които възпрепятстват нормалното упражняване на използването на собствения на ищеца Й. ИЛ. К. поземлен имот с идентификатор №*** чрез завземане на имота и разполагане на селскостопански животни- около 500 броя и селскостопански вещи.

Със същото съдебно решение БРС на основание чл.76 ЗС е ОСЪДИЛ М. Т. Д. и Р. К.

Д. ДА ПРЕДАДАТ НА Й. ИЛ. К. държането върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** ,находящи се в местността „Високата нива“,землището на с.Ново Паничарево,нарушено му от ответниците чрез действия,изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански вещи към 01.10.2020г. С Решение №261053 от 03.08.2021г. БРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение.Решението за поправката по чл.247 ГПК не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е депозирал въззивна жалба ищецът Й. ИЛ. К.,а срещу съдебното решение в частта,с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.76 ЗС въззивна жалба са депозирали ответниците М. и Р. Д.и.

Въззивникът-ищец Й.К. е оспорил решението на БРС в частта,с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.109 ЗС,като счита,че са налице предпоставките за уважаването му. Оспорен е решаващият мотив на БРС относно 1 нищожността на решението на ПК,като се сочи,че представената преписка,съдържаща и решенията на ПК не е заверена за вярност с оригинала,а представлява принтирано копие от информационната електронна система на

ПК,неоригинален,неокончателен документ.Счита,че при извършване на нотариалната сделка нотариусът е извършил дължимата проверка на собствеността на имотите,което е декларирал,а решението на ПК е само един от документите,послужили за установяване на собствеността пред нотариуса.Дори да е нищожен административният акт-решението на ПК,то това не следва да влече извод за нищожност на нотариалния акт,след като в нотариалното производство компетентно от нотариус е проверена собствеността на имота и чрез други документи.

Прави се довод,че съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по дело,която не е участвала в административното производство по издаването му,а в случая ищецът се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба,не с решението на ПКПриморско.Посочва,че неоснователното въздействие върху собствения на ищеца имот е било несъмнено установено-посредством отглеждането,разполагането и пашата на собствените на ответниците животни- около 500 овце.Това обстоятелство те не оспорват,но не разполагат с право да извършват твърдените действия. Въззивникът-ищец моли за отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на съдебно решение от въззивния съд,с което искът му с правно основание чл.109 ЗС да бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Препис от въззивната жалба на Й.К. е връчен на ответниците М. и Р. Д.и,които са депозирали писмен отговор в срок и изразяват становище за неоснователност на оплакванията на ищеца.Посочва се,че представената преписка на ПК е по искане на ответната страна,а в административното право неподписаният документ води до най-тежкия порок на административния акт-нищожност,както правилно е решил районният съд.Проверката на нотариуса в нотариалното производство е ирелевантно за спора и не обвързва съдията по делото,а съдът при открит спор досежно верността на земеделска реституция ,следва да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол.Считат,че след като ищецът не е доказал да е собственик на имота,то не му се дължи защита по чл.109 ЗС и не е необходимо да се изследва имат ли ответниците животни в имота или не.Молят решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част,нямат доказателствени искания.

Ответниците М. и Р. Д.и са депозирали в срок въззивна жалба срещу решението на БРС в частта,с която районният съд на основание чл.76 ЗС е ОСЪДИЛ М. Т. Д. и Р. К. Д. ДА ПРЕДАДАТ НА Й. ИЛ. К. държането върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** ,находящи се в местността „Високата нива“,землището на с.Ново Паничарево,нарушено му от ответниците чрез действия,изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански вещи към 01.10.2020г.Въззивниците-ответници считат,че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно в тази му част,като посочват,че по делото не е било доказано отнемане на държането на ищеца върху процесните имоти нито чрез насилие,нито по скрит начин.Доказано е било,че ответниците от над 25 години ползват сервитут- право на преминаване през общинските имоти- пасища и мери,тъй като в тях има изградена кошара,закупена от ЛС на ТКЗС от ответниците.Посочват,че мястото,на което се намира кошарата е установено от свидетелските показания,като свидетелите заявяват,че кошарата се намира на това място от години,като всички са единодушни,че овцете преминават по принуда през тези имоти,а ответниците нито владеят,нито държат имотите.Това преминаване на овцете по никакъв начин не пречи на ищеца да пасе своите крави.Въззивниците –ответници сочат,че съдът не е разгледал инцидентния установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за наем поради невъзможен предмет- в смисъл,че няма как да породи действие договор,забраняващ смесването на животните на 2 ищеца с други животни,тъй като същият отлично знае,че овцете на ответниците от години преминават през тези имоти.Твърдят,че не осъществяват владение или държане на имотите,а овцете им само преминават през тях,за което ответниците не са употребили нито насилие или заплаха.Позовават се на практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.76 ЗС,като считат,че твърдяното от ищеца държане не е било доказано,а БРС не е съобразил тази практика в решението си,нито установените факти- че ответниците не са отнели държането от ищеца чрез насилие или по скрит начин.Молят за отмяна на решението на БРС в обжалваната част,нямат доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба на ответниците Д.и е връчен на ищеца К.,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок,в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Посочва,че правилно БРС е приел,че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.76 ЗС-ищецът е държател на имотите към момента на отнемането -01.10.2020г.,имотите са предоставени на ищеца по силата на договор за наем,ищецът е разговарял изрично с ответниците да преустановят неоснователните си действия след сключването на договора за наем.Счита,че по делото е било доказано,че въпреки категоричното противопоставяне на ищеца,ответниците са отнели имотите с действия,извършени против волята на държателя-завзели са имотите,разположили са в тях селскостопански животни- около 500 броя,както и селскостопански вещи,доказан е бил механизмът на действията-всекидневно трайно разполагане на животни и вещи,потвърдено от свидетелите.Процесните обекти-бараки,както и твърдяната прилежаща площ не са собствени на ответниците,те нямат титул за собственост и не са собственици на имотите,на които ищецът е наемател.Придобивна давност не е била доказана,имотите попадат в няколко различни самостоятелни обекти,не е било установено дали кошарата на ответниците е разположена в наетите от ищеца имоти,нито дали тя представлява постройка,а не движима вещ/преместваем обект/. Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответниците част,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ищец Й.К.,не се явява и не се представлява.Не сочи нови доказателства.С писмена молба пълномощникът му адв.К. поддържа въззивната жалба и настоява за уважаването и,оспорва въззивната жалба на ответниците.Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивниците –ответници М. и Р. Д.и,редовно уведомени,не се явяват.Представляват се от адв.Д.,който поддържа въззивната им жалба,оспорва въззивната жалба на ищеца,не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери,че оспореното съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,като извърши преценка на оплакванията във въззивните жалби на страните и съобразно закона,БОС намери следното:

Пред БРС ищецът Й. ИЛ. К. е предявил срещу ответниците Д.и иск с правно основание чл.109 ЗС,като е твърдял,че е собственик на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.Ново Паничарево,община Приморско,област Бургас,местността „Високата нива“.Заявил е,че е придобил собствеността на основание договор за покупкопродажба,сключен с нотариален акт № 129 т.1 ,рег.№2784 дело №98/2020г.на нотариус Марияна Анастасова-Тумбакова.Твърдял е,че ответниците са завзели и ползват собствения му имот без правно основание,като в него отглеждат,разполагат и пасат собствените си селскостопански животни-около 500 броя овце,както и разполагат в имота селскостопанските си вещи.Заявил е,че посочените действия,извършвани от ответниците са неоснователни и му пречат да ползва имота си по предназначението му,а именно- да пасе собствените си животни-крави. Ищецът е предявил и втори обективно и субективно 3 съединен иск срещу двамата ответници с правно основание чл.76 ЗС,като е твърдял,че е държател на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с.Ново Паничарево,находящи се в местността „Високата нива“,землището на с.Ново Паничарево,община Приморско,Бургаска област,на основание сключен договор за наем №148 от 15.07.2020г.,вписан в СВ,в сила от 01.10.2020г.със собственика на двата имотаобщина Приморско. Заявил е същите фактически твърдения по отношение на действията на ответниците,като в уточнението на иска с молба от 05.01.2021г.ищецът е посочил,че от датата на влизане в сила на договора за наем 01.10.2020г.ответниците са отнели имотите от ищеца-държател с действия,извършвани против волята му и въпреки изричното му противопоставяне.Твърдял е,че е отправил към ответниците изрични волеизявления да преустановят незаконосъобразните си действия,но те не са ги преустановили.

Ответниците са депозирали писмен отговор в законоустановения срок,като са оспорили предявените искове.Твърдели са,че през 1994г.са закупили от ЛС на ТКЗС кошара и овчарско жилище ,където отглеждат животни- 500 овце.Заявили са,че закупените от тях постройки попадат в части от процесните имоти, а за да идат на паша,овцете трябва да излязат от кошарата и да преминат по пътя към пасищата,който минава през процесните имоти и няма друг път,по който биха могли да преминават овцете. В подкрепа на твърденията си ответниците са представили протокол за проведен търг от 02.09.1994г.на ЛС на ТКЗС-с.Ясна поляна и фактура № 00913 от 07.09.1994г. Оспорили са Решение №7 от 24.07.1998г.на ПК Приморско,с което е възстановено правото на собственост на праводателите на ищеца,като са заявили,че същото е незаконосъобразно –нищожно и са поискали от съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му.С допълнителна молба от 08.04.2021г. ответниците са оспорили законосъобразността и на решение №9 от 01.08.2000г.на ПК-Приморско за определяне на имотите,предоставени като обезщетение със земи от държавния/общинския поземлен фонд на праводателите на ищеца,като са твърдели,че същото е нищожно.