Решение № 1688 от 16.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1688 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110102327 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 221,ал.2 от КТ.

Ищецът „Д. за к. у.“ АД, гр.***, представляван от адв.С. от АК Варна твърди, че между него в качеството на работодател и ответника в качеството на работник е имало трудово правоотношение на основание трудов договор, сключен по чл. 67,ал.1,т.1 от КТ на *** г. Посочва, че договореното предизвестие за прекратяване на трудовия договор е три месеца, а основното трудово възнаграждение на работника -1500 лева. Заявява, че със Заповед № ***/*** г. трудовото правоотношение било прекратено поради наложено наказание "дисциплинарно уволнение". Посочва, че поради прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание работникът дължи обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4500 лева , представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковата претенция.Претендира разноски.

Ответникът В. Р. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Излага, че е разговарял с прекия си началник, както и с ръководителя на ТП-***, с който се разбрали да се 1 разделят по взаимно съгласие, след като даде предизвестие и отработи последната седмица на м.май. Заявява, че след известен период от време започнал да получава известия от работодателя- искали му обяснения за неявяването му на работа на 3,4,5,6 и 7 юни, след което получил второ известие – да си получи трудовата книжка, а после и трето- че дължи сумата от 4500 лева. Възразява срещу претенциите на работодателя. В съдебно заседание се явява лично. Моли съда да отхвърли иска.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността

„охранител –производствени дейности“, ТП –***, офис ***, което се установява от приетия трудов договор № ***/*** г., сключен между работодателя „Д. за к. у.“ АД, представляван от изпълнителните директори А. М. и В. В. и работника В. Р. П.. Трудовият договор е сключен на основание чл. 67,ал.1,т.1 , вр. с чл.70,ал.1 от КТ със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя и основно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева. Подписан екземпляр от договора е връчен на работника на *** г. Със Заповед № ***/*** г. на работодателя на основание чл.188,т.3 от КТ, вр. с чл.190,ал.1, т.2 от КТ и чл.187,ал.1,т.1 от КТ на работника-ответник по иска е наложено дисциплинарно наказание

„уволнение“ поради неявяване на работа на

3.06.,04.06,. 05.06, 6.06. и 7.06.2024 г. без уважителни причини. Със същата заповед на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение , считано от връчването и. Заповедта е връчена на ответника чрез куриер и е получена от него на 28.06.2024 г. В съдебно заседание ответникът лично обясни, че е разговарял с прекия си ръководител- П. М., с когото се разбрали да работи до края на м. май и от първи юни да се разделят по взаимно съгласие. Излага, че е подал молба за прекратяване на трудовия договор в офиса в гр.***, но не помни какво е написал в тази молба, няма копие от нея, няма спомен на молбата да е бил поставен входящ номер на работодателя. Договорките му с прекия ръководител били устни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.

Изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба очертават правен спор, който съдът е квалифицирал като иск по реда на чл. 221,ал.2 от КТ. Посочената разпоредба установява правото на работодателя да получи обезщетение от работника при прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение. При безсрочен трудов договор дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при срочно- в размер на действителните вреди.

Доказа се, че работодателят е прекратил валидно възникналото трудово правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. По делото не се твърди и няма доказателства заповедта за уволнение да е била оспорена по съдебен ред, напротив, на нарочно поставен въпрос от съда ответникът изрично заявява, че не е оспорил издадената заповед , която е получил лично. В настоящото производство съдът не изследва законосъобразна ли е или не издадената заповед, тъй като тя е влязла в сила и е породила правните си последици между страните.

Налице са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на сключения между страните безсрочен трудов договор , срокът на което е уговорен на три месеца. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, включително и това по чл.

221, ал. 2 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго. От приложения трудов договор се установява, че договореното трудово възнаграждение / основно, без да има допълнителни възнаграждения/ на ответника е 1500 лева, като той потвърждава, че е работил до края на м. май 2024 г. Тоест, по правилото на чл.228,ал.1 от КТ дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестието следва да се изчисли на база договореното възнаграждение за м. май 2024 г. , като за тримесечен срок възлиза в размер от 4500 лева. Тъй като ищецът проведе необходимото пълно и главно доказване на твърденията си, които ответникът не опроверга по никакъв начин , иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

3

При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски за заплатена ДТ от 180 лева и 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221,ал.2 от КТ В. Р. П. с ЕГН ********** от с.***, Община ***, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ Д. за к. у.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.*** сумата от 4500 / четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение.

ОСЪЖДА В. Р. П. с ЕГН ********** от с.***, Община ***, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ Д. за к. у.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.*** сумата от 930 / деветстотин и тридесет/ лева направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4