Решение № 415 от 03.07.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Разград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330100506 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С искова молба депозирана от Г. Х. М. с ЕГН-**********, лично и в качеството му на ЕТ "Слънце – Г. Х." с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.

Разград, *** офис 11, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД" с ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Черна" № 7, се моли съдът да приеме за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 2 677,81 лв., включваща 1 607,14 лв. - главница, 547,04 лв. - законна лихва за периода 23.10.2019 г. до 22.02.2023 г., 116,24 лв. - неолихвяеми вземания, 34,47 лв. присъдени разноски и 372,92 лв. - такси по Тарифа към ЗЧСИ, поради погасяването им по давност, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по ЧГД № 2071/2019 г. на РРС, въз основа на който е образувано Изпълнително дело № 20239120400024 по описа на ЧСИ - Г.С. с рег. 912 на КЧСИ. Ищецът сочи, че не дължи тези суми, поради погасяването им по давност, изтекла на 22.02.2023 г. по изпълнителния лист, издаден на 14.01.2020 г.

Ищецът твърди, че не дължи сумите по образуваното ИД, поради погасяването им по давност, доколкото ИЛ е издаден на 14.01.2020 г. за периодично вземане, като е изтекла тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Становището на ищеца е, че давността е изтекла към 11.01.2023 г.

В писмен отговор оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Ответникът сочи, че безспорно в негова полза е издаден ИЛ на 14.01.2020 г. по ЧГД № 2071/2019 г. на РРС за следните суми, които се дължат от ищеца: 1 607,14 лв.

– главница ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане, 116,24 лв. – лихва от 31.12.2018 г. до 22.10.2019 г., 34,47 лв. присъдени разноски. Сочи се, че длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което е настъпила преклузия на възраженията, а от датата на влизане в сила на заповедта тече нов петгодишен давностен срок по 1 аргумент на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че считано от 11.01.2020 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, изтичаща на 11.01.2025 г.

Изразява се становище, че не е изтекла и тригодишна давност, доколкото ИЛ е издаден на 14.01.2020 г. Твърди се още, че молбата за образуване на изпълнително производство е адресирана до ЧСИ на 27.01.2020 г., от която давността е прекъсната. Сочи се още, че на 27.02.2020 г. държавата е присъединена като взискател по образуваното ИД, с което действие давността отново е прекъсната. Ответникът сочи, че поради настъпила перемпция на изпълнителното производство и неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 06.01.2023 г. ответникът е адресирал молба до ЧСИ Г.С. за образуване на ново изпълнително дело и искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника Г. А. на основание Изпълнителен лист от 14.01.2020 г. Ответникът сочи, че съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този случай новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Акцентира се, че ищецът основава своите твърдения тъкмо на съобщението за повторно образуваното изпълнително производство, което е от 22.02.2023 г., а давността в хипотетичен вариант изтича на 27.02.2023 г. Моли се за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Ответникът претендира направените от него разноски.

Съдът, като прецени изявленията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не са спорни обстоятелствата, че Районен съд - Разград е издал Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по по ЧГД № 2071/2019 г. на РРС в полза на ответника срещу ЕТ "Слънце – Г.

Х." с ЕИК *** за следните суми: 1607,14 лв. главница ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. до изплащане на вземането; 116,24 лв. лихва от 31.12.2018 г. до 22.10.2019 г. и 34,47 лв. за разноски.

Въз основа на издадения ИЛ след молба от ответника било образувано Изпълнително дело № 20209120400097 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. 912 на КЧСИ. На 27.02.2020 г. държавата е присъединена като взискател по образуваното ИД. Поради настъпила перемпция на на 06.01.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 06.01.2023 г. ответникът адресирал молба до ЧСИ Г.С. за образуване на ново изпълнително дело и искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника ЕТ "Слънце – Г. Х." с ЕИК *** на основание Изпълнителен лист от 14.01.2020 г. По новото ИД (Изпълнително дело № 20239120400024 по описа на ЧСИ Г. С.) е наложен запор на банковите сметки на ищеца, видно от запорното съобщение. Според последните вписвания на връчителя, на адреса не е открит търговеца или негов работник за връчване на съобщението.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла 2 погасителна давност. По аргумент от текста на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В случая приложима е общата петгодишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл. 404, т. 1, предложение трето от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника до изтичане срока на възражението. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез извънредните способи, посочени в чл.

423 от ГПК и чл. 424 от ГПК. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 от ГПК след подадено възражение по чл. 414 от ГПК се погасява с общата петгодишна давност. В случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката тригодишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК. Налице е и съдебна практика, приемаща че давността е тригодишна. Във всички случаи от значение е дали има образувано ИД, тъй като с образуването на делото или налагането на запор тече нова погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В случая още след издаването на ИЛ след молба има образувано ИД. Според доказателствата по делото има наложен запор. Настъпилата перемция по 3 първото ИЛ е без правно значение за давността. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Към настоящия момент също има образувано ИД, по което има запорно съобщение, доколкото нова давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Видно от изложеното изискуемият петгодишен или тригодишен срок не е изтекъл по отношение на ищеца до датата на подаване на ИМ в съда, поради което неоснователно длъжникът отрича съществуването на правото на принудително изпълнение.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Посоченото от процесуалния представител на ищеца в с.з., а именно че не знае за образуваните изпълнителни дела е без правно значение, включително следва да се има предвид, че ИЛ е издаден срещу ищеца в търговското му качество.

По отношение на разноските:

По отхвърленият иск ответникът моли съдът за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид цената на иска и фактическата и правна сложност на делото съдът определя на основание чл.

78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск от Г. Х. М. с ЕГН-**********, лично и в качеството му на ЕТ "Слънце – Г. Х." с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. Разград, *** офис 11, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД" с ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Черна" № 7, представлявано от М.Н.К., за това че не дължи на ответника сума в размер на 2 677,81 лв., включваща 1607,14 лв. главница, 547,04 лв. законна лихва за периода 23.10.2019 г. до 22.02.2023 г., 116,24 лв. неолихвяеми вземания, 34,47 лв. присъдени разноски и 372,92 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по ЧГД № 2071/2019 г. на РРС, въз основа на който е образувано Изпълнително дело № 20239120400024 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. 912 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Г. Х. М. като ЕТ "Слънце – Г. Х." с ЕИК *** , ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД" с ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Черна" № 7, представлявано от М.Н.К., сумата 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5