Решение № 66 от 10.04.2023, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 66 от 10.04.2023 г., гр. Кюстендил

В И М Е Т О НА Н

А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 10 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище *** (РД София) към Главна дирекция „Контрол на пазара” (ГДКП) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез адвокат А.К., срещу Решение № 247/04.11.2022 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 575/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № К-0052701/09.08.2019 г. С посоченото наказателно постановление на „Х.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, са наложени имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) и имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от същия закон. В жалбата са изложени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Директорът на РД

София към ГДКП при КЗП не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх.

№ 562/03.02.2023 г. адвокат А.К. поддържа жалбата и прави възражения за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение.

„Х.К.Б.” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото. Постъпило е становище с вх. № 1223/21.03.2023 г. по описа на съда от Адвокатско съдружие „Юстиция”, упълномощено да представлява дружеството, чрез адвокат В.С, с което касационната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство съгласно представения списък на разноските.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на „Х.К.Б.” ЕООД е ангажирана за това, че на 04.08.2018 г., в качеството на регистриран туроператор, е извършило нарушение на чл. 82, ал. 1 от ЗТ – преди да сключи договор за туристически пакет с Д.Д. за пътуване до Албания за периода от 17.08.2018 г. до 25.08.2018 г. не ѝ е предоставило стандартен формуляр за представяне на информация съгласно приложение № 2, както и нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗТ – сключеният с Димитрова договор не съдържа част от задължителната информация съгласно посочената разпоредба. Нарушенията са установени при проверка на 30.05.2019 г. в офиса на дружество в гр. София, както и на представените от същото на 05.06.2019 г. документи. Срещу „Х.К.Б.” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К-0052701/17.06.2019 г. за нарушения по чл. 82, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от ЗТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения не са доказани, и е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените в жалбата касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

В хода на касационното производство е изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване на основание чл.

81, ал. 3 във вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс (НК) във вр. с чл.

11 от ЗАНН. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК (вж. Тълкувателно постановление

№ 1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д.

№ 1/2014 г.).

С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Последиците ѝ са както процесуални, така и материалноправни – погасява се преследването на нарушителя и се препятства санкционирането му. Продължителността на давността за административните нарушения съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК

(изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г.) във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Според чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН срокът ѝ тече от довършването им.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е издадено за нарушения, извършени на 04.08.2018 г. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. При начален момент 04.08.2018 г. срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН – четири години и шест месеца, е изтекъл на 04.02.2023 г. От тази дата занапред е изключена възможността на държавата да преследва административнонаказателно „Х.К.Б.” ЕООД за извършените от него на 04.08.2018 г. нарушения по чл. 82, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от ЗТ.

Давността се прилага служебно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.

143, ал. 1 от АПК във вр. c чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН КЗП следва да бъде осъдена да заплати на „Х.К.Б.” ЕООД направените от същото разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производството в размер на 400 лева. Възражението за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид чл.

18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.

143, ал. 3 от АПК във вр. с чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/04.11.2022 г., постановено по

АНД № 575/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Х.К.Б.” ЕООД, с

ЕИК *********, сумата в размер на

400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.