Определение № 24671 от 07.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24671 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110101037 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 196309/18.06.2026 г. от „Макроадванс“ АД, ответник по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в полза процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство, което се оспорва като прекомерно по размер. Изтъкнати са доводи за липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че съдът бил съобразил единствено критерия материален интерес.

Насрещната страна по молбата, чрез адв. Б., оспорва искането, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано.

Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

Постъпилото искане е подадено в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустимо. Иска се изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски, с оглед което и за разглеждането му по същество не се изисква представяне на списък за разноските.

Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 10417 / 31.05.2026 г., съдът е прогласил по предявения от С. П. Б. срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит № 202536/07.04.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. „Макроадванс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С. П. Б., ЕГН **********, безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно приложението на чл. 38 ЗАдв. и относно конкретно определения размер на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат преповтаряни. За целите на определяне на същото съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и 1 размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в едно заседание. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси и икономическия стандарт в столицата, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се също измерител за конкретните икономически услови в страната, но е присъдено възнаграждение под размера съгласно цитираната Наредба.

Определеният от съда за конкретното производство размер на адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав не намира за прекомерен и увреждащ ответника. Съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен и не е възприел посочените в Наредбата минимуми, а са отчетени всички релевантни обстоятелства, искането за изменение на решението в частта за присъденото възнаграждение, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба, вх. № 196309/18.06.2026 г., подадена от „Макроадванс“ АД за изменение на постановеното по делото решение № 10417/31.05.2026 г. в частта за присъденото на основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима е държавна такса в размер на сумата 7,67 евро, ако жалбата се подаде чрез ЕПЕП в размер на 6,52 евро, както и такса по чл. 102з ГПК за изготвяне на препис от жалбата в размер на 0,05 евро на страница.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2