Решение № 2907 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100514081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8481 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 36539/2023 г. по описа на СРС, 28-ми състав, е уважен предявеният от М. С.А. срещу „Неткредит“ ООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр по отношение на „Неткредит“ ООД, че М.

С. А., не е обвързана с Договор за потребителски кредит № 202206130950560108/13.06.2022 г. между страните поради нищожност на последния.

Със същото решение „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 387,39 лв., представляващи разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

Срещу така постановеното решение, е подадена въззивна жалба от ответника „Неткредит“ ООД с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че договорената неустойка следва да бъде включена при формиране на ГПР, в каквато насока бил чл. 19, пар. 2 от Директива 2008/48 ЕО, транспонирана в българската правна система посредством ЗПК. Изводът не съответствал и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че в практиката на СЕС последователно и трайно било застъпено разбирането, че целта на 1 потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец М. С.А. в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала отговор на въззивнната жалба, с който взема становище за неоснователност на същата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Делото е образувано по искова молба на М. С. А. срещу ответното дружество, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на „Неткредит“ ООД, че страните не са обвързани от договор за потребителски кредит

№

202206130950560108/13.06.2022 г. поради нищожност на същия поради уговаряне на незаконен размер на възнаградителна лихва, непосочване на годишен процент на разходите, невключване на уговорена в чл. 6 от договора неустойка в годишния процент на разходите, а при условия на евентуалност – че страните не са обвързани само от последната клауза поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

По делото е приет процесния договор за потребителски кредит /сключен по реда на ЗПФУР/, в който е предвидено, че договорената главница е 3000лв. (чл.1, ал.1), за срок на 2 кредита от 24 м. и посочен ГЛП – 40.88% с общ размер на плащанията 4400,00 лв., съответно ГПР в размер на 49.49%. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 4440,00 лв., със срок на валидност до 15.06.2024 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 5136,00 лева. „Общ разход по кредита за потребителя" по см на § 1, т.1 ДР ЗПК, включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. За настоящия съдебен състав е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката, с оглед характера /банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция/, и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение неизпълнимо. Като конкретната неустойка в размер над 100% от главницата, санкционира не неизпълнение на главното и основно задължение за връщане на кредита, а различно такова, дължащо се независимо от срочното и точно изпълнение на главното, вкл. неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Ето защо процесната неустойка не цели обезпечаване на кредита, а оскъпяване му чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка.

Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР.

Неизпълнение на това задължение влече недействителност на кредита по см на чл.22 ЗПК /В този смисъл решение по С714/2022г. на СЕС/, поради което главният иск се явява изцяло основателен.

Тъй като крайните изводи, до които е достигнал СРС съвпадат изцяло с тези на настоящия състав, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 , ал. 1, т. 2 ЗАд въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Д.Ф. САК сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС.

3

С оглед цената на предявения иск въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8481 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 36539/2023 г. по описа на СРС, 28-ми състав.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“******** ********, да заплати на адв. Д.Ф. САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 , ал. 1, т. 2 ЗАд, сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4