Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14192 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43937/2025
Вид
Решение № 14192
Подписан
15.07.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14192 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110143937 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** – гр. *** с ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 от ГПК срещу *** - гр. *** с ЕИК *** за признаване за установено, че не дължи сумата общо 18 257,83 лева, за които са издадени два изпълнителни листа: по ч.гр.д. 2555/2012г. и гр.д.

34/2013г. на РС – ***, въз основа на които е образувано изп.д. *** по описа на ч.с.и. М. Б.

Твърди, че вземането е погасено по давност, като последното изпълнително действие било извършено през 2013г. и в продължение на пет години не са предприемани действия. Нямало и частични плащания. Моли исковете да бъдат уважени, претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете само сочейки общи, не и конкретни аргументи, моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Страните не спорят по основните данни по делото – че е имало два издадени изпълнителни листове срещу ищец в полза на ответника – посочените. Също че въз основа на тях е образувано изп.д. *** по описа на ч.с.и. М. Б.с райно на действие ***.

Видно от представеното в заверен препис горепосочено изп.д. по същото са извършени следните действия. Образувано е по молба от 12.11.2013г. на ответника в настоящото 1 производство. Непосредствено след това съдебният изпълнител е изготвил и изпратил запорни съобщения до множество действащи в страната банки – всички от 15.11.2013г.

Отговор по тях е получил от две от тях по делото. Първото е от *** от 19.11.2013г., с което се сочат данни за наличие на банкова сметка на длъжника ***, върху които вече има наложени предходно запори в полза на *** – гр. *** от м. март с.г. Другото е от *** от 02.12.2013г., с което пък се отговаря, че посоченото дружество няма открити сметки в банката.

С писмо отново от 15.11.2013г. ч.с.и. е искал преписи на два броя документи от Агенцията по вписванията – гр. ***. Същите постъпват по делото.

Хронологично след това на 27.04.2017г. постъпва писмо от ***, с което се уведомява, че банковата сметка, върху която е бил наложен запора по изп.д., е служебно закрита на 20.03.2017г.

След това са приложени две справки от Агенцията по вписванията от 2021г. и Удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 18.08.2021г.

Последващите документи по изп.д. касаят достъп до делото от процесуални представители.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

За да се установи със сила на пресъдено нещо, че дадено вземане по изпълнителен лист не се дължи, следва да се докаже, че е изтекла общата 5-годишна давност, в който срок кредиторът - взискателят по изпълнителното дело в случая не е предприемал никакви действия по събирането на вземането.

След като е доказано, че по дадените изпълнителни титули е образувано едно изп.д. – *** по описа на ч.с.и. М. Б. съдът изследва какви действия са извършени по същото.

Доказа се по приетия заверен препис, че последното действие на съдебния изпълнител не е предприемал никакви действия по събирането на вземането след първоначалните запори и справки – от 15.11.2013г. Няма следа по делото и взискателят да е изисквал извършването на каквито и да е други след това. Извършването на справки по делото не представлява валидно изпълнително действие по събиране на дълга. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 19.08.2025г.

Ето защо доказано е погасена по давност възможността на кредитора да събере принудително вземанията си по двата изпълнителни листа, защото са изминали повече от 5 години след 15.11.2023г. Вземането е счита са погасено от 16.11.2018г. насам и чрез подаването на искова молба във всеки един момент след това, води до установяване на 2 недължимост поради погасяване по давност. Противно на изложеното от ответника в случая категорично се установява непрекъснат 5-годишен период, в рамките на който срещу *** не са извършвани валидни изпълнителни действия.

По разноските

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца и по направеното искане се дължат разноски.

Установяват се платените 730,31 лева за ДТ и 1080,00 лева платен адвокатски хонорар, или общо 1810,31 лева, които подлежат на присъждане.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяма от съда, следва да се отчете по справката по делото, че ищецът е подавал изявление с приложения, разпечатани авансово за сметка на съда както общо 60 страници. Така същото е останало задължено да заплати 3,00 /три/ евро комплексна цена /хартия, тонер, консумативи/ на използваните ресурси на съда. За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 439 ГПК че *** с ЕИК *** и седалище: гр. ***, ул. ***, НЕ ДЪЛЖИ на *** с ЕИК *** и седалище: гр. ***, сумата общо 18 257,83 лева, за която са издадени два изпълнителни листа: по ч.гр.д. 2555/2012г. и по гр.д.

34/2013г. на РС – ***, въз основа на които е образувано изп.д. *** по описа на ч.с.и. М. Б.с рег. № *** и район на действие ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 1810,31 /хиляда осемстотин и десет лв. и 31 стотинки/ лева разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 3,00 /три/ евро.

3

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4