Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6452 от 14.10.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25095/2021
Вид
Определение № 6452
Подписан
14.10.2021
В сила
14.10.2021
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6452 гр. София, 14.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110125095 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, искова молба насочена против „К.И.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 8 422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана от дължимата се лихва за забава върху всяка една от индивидуализираните в исковата молба фактури, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и ответното дружество са налични договорни отношения, по силата на 1 сключени договори за спедиция, като за извършените от него спедиционни услуги са издадени фактурите както следва: Фактура № 000000****/15.06.2013г. на стойност 2 581.20лв., като се сочи, че част от задължението, а именно 1000.00лв. са заплатени от ответника, респективно неизплатената част е 1581.20лв., Фактура № 000000****/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № 000000****/12.08.2013г. на стойност 4 260.00лв. или общо се сочи, че не е изплатено възнаграждение по спедиционните договори в размер на 8 422.40лв. На следващо място се сочи, че ответното дружество дължи и мораторна лихва, както следва 802.94 лв. – за периода 15.06.2013г. до 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 000000****/15.06.2013г., 1296.37лв. – за периода 05.07.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 000000****/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за периода 12.08.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура № 000000****/12.08.2013г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което заявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото възникването на търговски отношения с ответника, породени от спедиционен договор, че е изпълнил задължения си по същия, като е сключил възложените му от ответника договори за превоз на товари, както и размера на дължимите се възнаграждения, за които са издадени фактури, а именно Фактура № 000000****/15.06.2013г. на стойност 2 581.20лв. / от които 1000.00лв. платени от ответника /, Фактура № 000000****/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № 000000****/12.08.2013г. на стойност 4 260.00лв. или че има вземане в общ размер от 8 422.40лв. – неизплатени задължения по процесния спедиционен договор.

В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже 2 положителния факт на плащането.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния период.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.12.2021г. от 09.45ч., за които дата и част да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3