Решение № 8795 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8795 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110122380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена от “Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. С...... срещу К. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.......; А. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..........; и П. И.

Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С........, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (съобразно наследствените им квоти) сумата от 1110,66 лева – обща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот с адрес гр. С......, абонатен номер 201288 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г.; мораторна лихва за забава в размер на 115,98 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г.; сумата от 37,61 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода м.08.2023 г.

– м.04.2024 г. и 6,14 лева мораторна лихва върху нея за периода 16.09.2022 г. до 11.04.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20251110122380 по описа на Софийски районен съд, РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА::

ЗА К. С. Б. (при квота 1/4): сумата от 277,66 лева - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер на 28,99 лева за периода от 15.09.2022г. до 11.04.2025г., сумата от 9,40 лева – главница за дялово разпределение за периода м.08.2023г. - м.04.2024г. и 1,53 лева мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.09.2022г. до 11.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

ЗА А. С. С. (при квота 1/4): сумата от 277,66 лева - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер на 28,99 лева за периода от 15.09.2022г. до 11.04.2025г., сумата от 9,40 лева – главница за дялово разпределение за периода м.08.2023г. - м.04.2024г. и 1,53 лева мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.09.2022г. до 11.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

ЗА П. И. Б. (при квота 2/4): сумата от 555,33 лева - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер на 57,99 лева за периода от 15.09.2022г. до 11.04.2025г., сумата от 18,80 лева – главница за дялово разпределение за периода м.08.2023г. - м.04.2024г. и 3,07 лева мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.09.2022г. до 11.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на 1 депозиране на исковата молба.

Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че ответниците са наследници на собствениците/титулярите на вещно право на ползване на топлоснабден имот, находящ се в гр. С........., представляващ апартамент (ап. 20), с абонатен номер 201288. В това си качество те се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа, че сградата, в която се намира имотът, е в режим на етажна собственост и е присъединена към топлопреносната мрежа, като живущите са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма за дялово разпределение (ФДР) – „Д.“ ЕООД. Твърди, че през процесния период от м.05.2021г. до м.04.2024г., доставял топлинна енергия до абонатната станция на сградата. Количеството доставена енергия е отчитано ежемесечно по средства за търговско измерване (СТИ) в абонатната станция, след което е разпределяно между отделните имоти в сградата съгласно правилата, разписани в Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.

Ищецът сочи, че за процесния имот ежемесечно са издавани фактури въз основа на прогнозни начисления или реален отчет, съобразно информацията, подавана от третото лице – топлинен счетоводител. След края на всеки отчетен период са изготвяни изравнителни сметки, отразяващи реалното потребление, като разликите са фактурирани (със суми за доплащане или възстановяване). Твърди че въпреки предоставения гратисен период за плащане (30-дневен, съответно 45-дневен съгласно промените в ОУ), ответниците не са погасили задълженията си. Ищецът претендира, че вземанията му са ликвидни и изискуеми.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори, както следва:

Ответникът П. И. Б. оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, чийто падеж е настъпил преди 21.11.2022 г. (за периода м.05.2021г. – м.10.2022г.). Твърди, че за периода м.05.2021 г. до м.07.2023 г. задълженията са погасени чрез плащане. Оспорва качеството на ищеца на изправна страна, годността на общия топломер като средство за търговско измерване и реалността на отчетената енергия. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение поради липса на облигационна връзка с „Д.“ ЕООД. Оспорва иска за мораторна лихва поради липса на покана. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски.

Представя като писмени доказателства фактури и платежни документи.

Ответникът К. С. Б. депозира становище, с което заявява, че не е наследник на лицата И. Б. и П. Б., не е приемала наследство от тях и няма отношение към имота, поради което оспорва пасивната си легитимация.

Препис от исковата молба е изпратен на А. С. С., като в установения от закона срок не е постъпил отговор.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и 2 водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

Видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.11.1964 г., първоначалните собственици П. И. Б. и И. Т. Б. са придобили процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.................-ти надпартерен, ап. 20 От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, том XVIII, дело № 3114/1982 г., се установява, че на 22.12.1982 г. П. И. Б. и съпругата му И. Т. Б. са дарили процесния апартамент на своя син – И. П. Б..

С това разпореждане правото на собственост е преминало изцяло в патримониума на И. П. Б..

От представените по делото Препис-извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници се установява, че собственикът И. П. Б. е починал на 14.10.2023 г.

След смъртта си той е оставил за свой единствен законен наследник сина си – ответника П. И. Б..

По делото не са налице данни и не са представени удостоверения за депозиран отказ от наследство от страна на този наследник.

При това положение съдът намира, че ответникът П. И. Б., по силата на наследствено правоприемство, е станал изключителен собственик на процесния имот и като такъв е придобил правата и задълженията на своя наследодател, съответно има качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия.

По отношение на останалите ответници – К. С. Б. и А. С. С., съдът намира, че предявените срещу тях искове подлежат на отхвърляне.

По делото безспорно се установи, че по силата на извършеното през 1982 г. дарение, процесният имот не е бил част от наследствената маса на техните наследодатели (първоначалните собственици И. и П. Б.и) към момента на тяхната смърт. Следователно К.

С. Б. и А. С. С. не са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот по наследство

Тъй като те не са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот, 3 същите нямат качеството на потребители на топлинна енергия и не носят материалноправна отговорност за натрупаните задължения, поради което исковете спрямо тях следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни и недоказани.