Решение № 5918 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100501866 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №20662/15.11.2024 г. по гражданско дело № 20241110109089 по описа за 2024 година на СРС, 66 с-в са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М. Р. Й., с ЕГН ********** срещу ОП „ЕКОРАВНОВЕСИЕ”, БУЛСТАТ:0006963271537, обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № №ПЕР23-РД15279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Екоравновесие“, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител на звено в Приют за безстопанствени кучета с. Горни Богров“ при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа за период от 6 месеца, в размер на 11 275,91 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда 19.02.2024 г., до погасяване на вземането. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявения иск за осъждане на работодателя-ответник да заплати на ищеца сумата 6 992,47 лв. - обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ за незаконно недопускане до работа в периода от септември 2023г. до декември 2023г.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца М. Р. Й., в която се поддържа, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че от доказателствата по делото се установявало извършването на дисциплинарно нарушение, което било обективирано в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Изложените твърдения за нарушения се опровергавали от събраните по делото доказателства, като съдът неправилно в обжалваното решение не бил взел предвид обясненията на вещите лица, дадени в откритите съдебни заседания. От заключението д-р Н.К. се установявало, че лечението на всяко от четирите кучета било адекватно. Вещото лице посочвало, че единствено извършената ампутация на куче с ушна марка 29300 не била правилна, но първоинстанционният съд не обсъдил направените уточнения в смисъл, че може да става въпрос за отхапване на крайника на кучето, а не за медицинска ампутация. Също така не било обсъдено, че към датата на извършеното отхапването на крайника в приюта са се намирали над 1 300 кучета, а лекарите са били двама - д-р Й. и още един лекар. Не били обсъдени и извършените от ищеца действия по ваксиниране на кучетата, както и по уведомяване на ръководството за неизпълнение на задълженията на работещия в приюта към 15.06.2023г. д-р М., който допуснал сбиване на кучета в клетка С 46. Тези обстоятелства не сочели на немарливо отношение към работата. Броят на умрелите кучета по времето, когато ищецът бил управител на приюта, намалявал. Тези изводи се подкрепяли и от другите вещи лица. Неправилни били мотивите на съдът по отношение на твърдените нарушения, касаещи неспазване на работното време от страна на ищеца. Изводите на съда били необосновани. Не била спазена и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят изисквал информация за куче от клетка, без кучето да бъде индивидуализирано, даден бил необосновано кратък срок за обяснения.

Дисциплинарното производство се развило без участието на ищеца. По отношение на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, касаещи лечението на куче с ушна марка 29300, не били спазени сроковете по чл. 194 от КТ. Неправилни били изводите на съда за липса на данни за това, че ищецът не е допускан до работното си място. Същите били резултат на допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане разпит на свидетел, който е бил свовременно заявен. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 213, ал. 2 КТ да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ОП „ Екоравновесие“ , депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Въззивникът направил собствена интерпретация и изложил 2 аргументи, които не намирали опора в установените по делото факти.

Правилни били изводите на СРС, 66 състав досежно проведеното лечение на куче с ушна марка 29300 и те почивали на всички събрани по делото доказателства. Дадените от д-р К. разяснения в о.с.з. не били категорични и почивали на предположения. Вещите лица по тройната СВМЕ били единодушни, че ампутацията на десния тазов крайник е извършена в несъответствие с нормите и правилата на хирургичното лечение. Този извод се подкрепял и от останалите събрани по делото доказателства. Уволнението било законно, тъй като дисциплинарното нарушение било драстично и тежко, и се налагало след наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Що се касае до нарушенията, свързани с неспазване на работното време, правилно СРС, бил приел, че нарушението на 07.06.2023 г. не се оспорва от ищеца, а и входирането на документи в офиса на ОП „Екоравновесие“ не може да оправдае неявяването му на работното му място до 13.51 часа. Неявяването на работа на ищеца на 9.06.2023 год., тъй като ползвал компенсация, неправилно и необосновано е било възприето от съда. За работата си в почивни дни ищецът бил получил допълнително възнаграждение, като трудовият му договор не предвиждал други компенсации. Самоволните решения на ищеца не можели да оправдаят неявяването му на работа за цял ден. Правилно било установено и закъснението на 13.06.2023 год., което не било отречено от ищеца в обясненията му. За всяко от допуснатите нарушения на ищеца били поискани обяснения. Срокът по чл.194 от КТ бил спазен, доколкото директорът на ОП Екоравновесие, който е работодател на ищеца, бил узнал за неправилната ампутация на куче с УМ 29300 от сигнали и жалби на доброволци, извършил проверка на място в приюта и разпоредил преместване на кучето в Сеславци. Оспорва да са допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с доказателствените искания на ищеца за разпит на свидетели. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба вх.

№19786/21.01.2025г. на М. Р. Й. срещу Определение №818/08.01.2025г. на СРС, 66 с-в, с което, по молба с пр. осн. чл.248 от ГПК на ответника ОП „Екоравновесие“, е допълнено в частта за разноските постановеното по делото решение, като ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за вещи лица в размер на 2 855,73 лв.

Жалбоподателят – ищец поддържа, че не дължи заплащане на разноските на насрещната страна за вещи лица по изслушаните единична и тройна ветеринарно-медицински експертизи, тъй като спорът е трудов и на осн. чл.359 от КТ ищецът е освободен от държавна такса по делото. Моли определението да бъде отменено.

3

В постъпилия отговор на частната жалба ОП „Екоравновесие“ поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи, че работниците/служителите са освободени от такси по трудови дела, дължими към бюджета на съдебната власт, а не от заплащането на разноските по делата на насрещната страна, които се дължат на общо основание при отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно, законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник. По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, заеманата от него длъжност преди уволнението, както и факта на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ответника с процесната заповед.

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 13.09.2022г. - се установява, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „Ръководител звено „Приют за безстопанствени кучета с . Горни Богров“ към ОП „Екоравновесие“.

Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се 4 установява, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната заповед № ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на вр.и.д.

Директор д-р М.П., с която на ищеца д-р М. Р. Й. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ.

Съгласно посоченото в заповедта, за грубо неизпълнение на задълженията на ищеца е бил получен сигнал на 18.05.23г. от гражданин, осъществяващ доброволческа дейност в приюта. Със Заповед от 30.05.23г. са изискани писмени обяснения от служителя по описаните нарушения.

Писмените обяснения са предоставени на 01.06.2023г., но същите не съдържали конкретно обяснение относно положените грижи, здравословното състояние, предприетото лечение и положените грижи за кучета в приюта, както и за смъртта на починало на 17.05.2023 г. куче.

Във връзка със сигнали от доброволци от 01. и 02.06.23г. за неизпълнение на задълженията на д-р Й. като ръководител на приюта, със Заповед от 12.06.23г. от служителя са поискани писмени обяснения. Същите са предоставени на 12.06.23г., но отново не съдържали никакъв конкретен отговор или обяснение по поставените му въпроси.

Във връзка с получените сигнали била извършена проверка на място, за което била получена докладна записка от д-р И.П. - зам.-директор на ОП „Равновесие“ с рег. №ПЕР23-854/30.06.23г., в която, след обстоен анализ на записите в амбулаторния дневник на приюта, както и след изискана допълнителна информация, било установено следното:

1. На куче с ушна марка №29300 е била извършена ампутация в приют с.

Горни Богров. Кракът не е бил превързан и раната не е била зашита, а оставена открита с предпоставки за замърсяване и инфектиране. Костта е била прекъсната по начин, който не позволява образуване на „чуканче“. Раната е зараствала по вторичен начин, имало е образувана съединителна тъкан, която е силно инервирана, кръвоснабдена и лесно нараняема, което създава болка, стрес и дискомфорт на кучето. То е било преместено на 15.05.2023 г. в приют с. Сеславци и там е извършена ревизия на ампутирания крайник, при която е премахната останалата част от тибиалната кост в областта на колянната става и към 21.06.2023г., кучето се намирало в добро общо състояние, като води нормален начин на живот.

2. Куче с ушна марка №16922 на 18.12.2022 г, е с установена обща слабост, задница, ОДС. От 18.12.2022 г. до 21.12.2022 г. са приложени „Рифен“, „АДЗЕ“, „Кепромек“, „Оспексин“ и Б-комплекс. ОТ 21 до 22.12.2022 г. са приложени „Рифен“, „АДЗЕ“, „Оспексин“ и Б- комплекс. На 23.12.2022 г. кучето е осиновено от доброволец и още на същия ден е починало.