Акт от 04.12.2018, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 04.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА

ТОМОВА

При секретаря : С.Ц. като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5540 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.

В ***е постъпила искова от С.Ж.М., адрес: *** против „К.И.И.Б.” ЕАД, ***, ***, с която е предявен иск за установяване недължимост на вземане на ответника в общ размер на 9898,33 лева, включващо: 5066.07лв.-главница; 3554.37лв.- възнаградитеиа лихва; 985.77лв.- мораторна лихва; 192.12лв.-разноски за д.т. и 100лв. юриск.възнаграждение, заедно със законната лихва върху главницата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.03.2012г. въз основа заповед за изпълнение № 4489/19.10.2011 г. по ч.гр.д. № 6359/2011г. на ***, предвид погасяване вземането по давност.

Ищецът твърди, че за процесните суми бил издаден в полза на *** изпълнителен лист от 21.03.2012г. въз основа на издадена в производството по ч.гр.д.№4489/2011г. по описа на *** заповед за изпълнение. Твърди се, че след снабдяване на кредитора с изпълнителен лист настъпило ново обстоятелство – изтекъл давностен срок, обусловил погасяване вземането на кредитора. Излага се, че на 10.04.2012г. издаденият ИЛ бил приведен в изпълнение от банката чрез изискване образуване ИД пред Т.К., вследствие на което било образувано ***. В молбата на кредитора не бил посочен изрично способ на принудително изпълнение.

Единствено били възложени действия на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ, които обаче, не били способ по изпълнението, тъй като имали за предмет технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия. Твърди се, че образуваното ***било прекратено по силата на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , т.к. взискателя в продължение на две години не е поискал извършване на изпълнителни действия. Твърди се също, че едва на 05.10.2017г. със запорно съобщение ***от същата дата, ***, че налага запор върху вземанията на С.М. за задължения по ***На 24.10.2017г., приемайки че са изтекли повече от две години от непоискване на изпълн. действия по ИД, ЧСИ изготвил и нарочно Постановление за прекратяване ***по перемпция. Излага се, че с нова молба от 25.10.2017г. с ***заведена с ***, легитимирайки права на кредитор по цесия от 2015г. е изискало образуване на ново ИЛ с/у ищеца и възлагане действия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ за събиране на вземането си. Вследствие това било образувано ново ИД под ***. Навеждат се доводи, че пет годишния давностен срок бил изтекъл още преди връчване на запорното съобщение на 05.10.2017г. и вземането на кредитора било погасено.

Претендира се установяване недължимост на вземанията на ответника за сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист по ч.гр.д.№6359/2011г. по описа на ***.

Ответникът

„К.И.И.Б.” ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че петгодишния давностен срок, броен от датата на издаване на изпълнителния лист е бил прекъснат с подаване молбата за образуване на изпълнително дело на 10.04.2012г., с налагане запор на МПС на длъжника на 02.05.2012г., с насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника на 10.02.2014г., с подадена молба за преобразуване на изпълнителното дело на 25.10.2017г., в която се съдържали искания за предприемане на принудителни действия, с налагане на запор на банкова сметка ***.11.2017г.

Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото и се установява от приложеното ч.гр.д.№6359/2011г. по описа на ***, че на 17.10.2011г. ***депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ищеца С.Ж.М. за вземания произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит с номер ***. Установява се също така, че на 18.10.2011г. е била издадена Заповед №4448, с която е било разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 5066,07лв. – главница по сочения договор; 3554,37лв. възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009г. до 30.07.2015г.; 985,77лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 192,12лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Видно е от отбелязването върху съдебния акт, че на 21.03.2012г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

От приложените копия на ***. и изп.дело ***/2017г., двете по описа на ЧСИ Т.К.с ***на КЧСИ и район на действие ***се установяват следните обстоятелства:

На 10.04.2012г. кредиторът ***е депозирал молба пред ЧСИ Т.К.за образуване на изпълнително дело и предприемане на необходимите изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията му по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№6359/2011г. на ***. Видно е от молбата, че кредиторът е посочил, че възлага всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е предприел действия по проучване имущественото състояние на длъжника и публичните му задължения, изисквайки съответни справки от ***.

Видно е от приложена справка ***(на л.191-л.192), че според предоставената информация, длъжникът С.М. бил декларирал в различни години три автомобила, като според отразените данни, нито един от тях не е бил негова собственост към датата на справката, т.к. за последен месец на облагане е посочен м.декември 2009г. и за всички е отразено „продадено ПС“.

Със съобщение на съдебния изпълнител с ***бил наложен запор върху описаните в справката на *** автомобили.

С писмо ******уведомила съдебния изпълнител, че за единия от посочените автомобили нямало регистрация, а останалите два не били собственост на длъжника.

На 02.05.2012г. съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, насрочвайки опис на движими вещи в дома му на 28.05.2012г. и уведомявайки го за наложения запор върху МПС. ПДИ е била връчена на 19.12.2013г., чрез племенник на адресата.

На 22.10.2012г. съдебният изпълнител отново изискал справка от *** за проучване имущественото състояние на длъжника, като в отговор постъпила на 30.10.2012г. справка, съдържаща данните по предходната такава.

На 20.01.2014г. е била изпратена следваща покана за доброволно изпълнение с насрочване опис на движими вещи на 10.02.2014г., като същата е била връчена на 30.01.2014г., чрез син на длъжника.

Със заявление ***длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че нямал права на собственост върху имота, намиращ се на адреса в ***, където била връчена ПДИ, както и върху намиращите се в него движими вещи, т.к. се бил отказал от наследството, оставено от наследодателя Ж.М.К., включващо това имущество.

На 19.08.2015г. е постъпила молба от ***, с която е уведомил съдебния изпълнител, че в негова полза са били цедирани вземанията, чието принудително изпълнение е било предмет на делото и е поискал да бъде конституиран в качеството на взискател на основание чл.429 от ГПК.

На 11.05.2016г. е постъпила молба от взискателя, с която е било направено искане за събиране на информация за имуществото на длъжника и предприемане на изпълнителни действия при установено такова.

Съдебният изпълнител е изискал необходимата информация от ***, като според постъпила справка от 14.06.2016г. не е било установено налично имущество.

С молба от 21.02.2017г. взискателят е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение, като се насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

На 23.02.2017г. съдебния изпълнител е изпратил на длъжника призовка, уведомявайки го, че е насрочен опис на движими вещи в дома му в *** на 16.03.2017г.

Впоследствие по изпълнителното дело е постъпила справка от ***от 14.09.2017г., установяваща, че длъжника имал сметки в ***.

На 05.10.2017г. е бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в Инвестбанк АД.

На 18.10.2017г. е била преведена от сочената сметка на длъжника сума в размер на 113,31лв. по изпълнителното дело.

На 24.10.2017г. длъжникът е бил уведомен лично за наложения запор и за постъпване на сумата от банковата му сметка, като от него била изискана информация за произхода на сумите по сочената сметка.

На същата дата – 24.10.2017г., съдебния изпълнител констатирал, че последното изпълнително действие по делото било извършено през 2012г. и постановил прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Със съобщение от 25.10.2017г. вдигнал наложения запор в ***.

На 10.11.2017г. кредиторът е депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№6359/2011г. по описа на ***, посочвайки като изпълнителен способ – запор на банковата сметка на длъжника в ***.

Въз основа на молбата е било образувано изп.дело *** по описа на ЧСИ Т.К.с ***на КЧСИ.

Изискана е била справка от ***за имущество на длъжника.

На

23.11.2017г. е бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в ***.

На

07.12.2017г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

Установи се от приложеното ч.гр.д.№6359/2011г. по описа на ***, че оспорените вземания произтичат от Договор за потребителски паричен кредит от 28.07.2008г., сключен между ищеца, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател.

Установи се също така, че кредитора е претендирал по съдебен ред вземанията си, подавайки заявление по чл.410 от ГПК, като със заповед от 18.10.2011г. е било разпоредено заплащане на процесните суми: 5066,07лв. – главница по сочения договор; 3554,37лв. възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009г. до 30.07.2015г.; 985,77лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 192,12лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Относно срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай следва да се посочи, че по отношение на вземането в размер на 5066,07 лв., представляващо неизплатена главница по договора за кредит е приложим петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а по отношение на вземанията за възнаградителна и мораторна лихва е приложим тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. Следва да се посочи, че не се касае за вземания, установени със съдебно решение, поради което не е приложим е давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД.

В съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочените давностни срокове са започнали да текат от момента, в който вземанията са станали изискуеми.

Съдът приема, че процесните вземания са станали изискуеми към датата на депозиране на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК – 17.10.2011г. Между страните не е налице спор, че са били изискуеми към тази дата и не се твърди друг момент на настъпване изискуемостта.

Ето защо, посочените посочените по-горе давностни срокове следва да се броят от тази дата.

Издаването на изпълнителен лист на 21.03.2012г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение безспорно не прекъсва започналите да текат от 17.10.2011г. давностни срокове.