Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 15.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 55/2022
Вид
Решение № 133
Подписан
15.02.2022
В сила
15.02.2022
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Йорданка Георгиева Майска, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100500055 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от СТ. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Р., ул. „Я.“ № * и А.А.И. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Р., ул.

Я. № *, против решение № 97/12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 568/2021 г. по описа на ПРС, с което съдът е оставил без уважение искането на родителите СТ. С. М. ЕГН ********** и А.А.И. ЕГН ********** за прекратяване настаняването на детето им Е. А.И. ЕГН ********** в семейството на неговите роднини по бащина линия М. АЛ. М. ЕГН ********** и ЕРЖ. С. М. ЕГН **********, с адрес: с. Г., община П., област Бургаска, ул. “Р.“ №* и връщането в биологичното му семейство.

Недоволство от решението на първата инстанция изразяват въззивниците, които намират решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и молят съда да го отмени и постанови друго, с което да прекрати неоснователното настаняване на детето при чужди хора. Излагат съображения. В жалбата са направени искания по доказателствата, изразяващи се в изискване на справка от МВР за периода от 2015 г. до настоящия момент кога жалбоподателите са пребивавали в България, разпит на двама свидетели, присъствали на многократните срещи между детето и 1 родителите, неговите братя, както и други обстоятелства, описани в жалбата.

Направено е искане за допускане на психологическа и психиатрична експертиза за физическото и умственото състояние на детето. В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалния представител на въззивниците е направил изявление, че не поддържа искането си за събиране на нови доказателства.

Въззивната жалба е своевременно подадена в съда, от лица имащи право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

В предвидените срокове не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ДСП - Поморие.

Не са взели становище по жалбата М.М. и Е.М. - заинтересовани страни в процеса.

Пред Районен съд - Поморие е предявена претенция по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че детето Е. А.И. ЕГН **********, родена на **.**.**** г. в гр. Б., с родители СТ. С. М. и А.А.И., към настоящия момент по силата на решение № 152/03.10.2016 г., постановено по гр.д.

№503/2016 г. по описа на ПРС е настанена в семейството на своите ч. и л. – М. АЛ. М. ЕГН ********** и ЕРЖ. С. М. ЕГН **********, двамата с адрес: с.

Г., община П., ул. „Р.“ №*. По делото е представен социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, от който се установява, че детето Е. И. е родена през **** г. и от шестмесечна възраст е оставена на грижите на б. си и д. си – Б. М. Г. и И.С.Г. и л. си М.М. и съпруга й Е.М.. През 2012 г. бащата А.И. заминава на работа във Ф., след което С.М. заедно с поголемия си с. М.М. заминават да живеят във Ф.. Към момента родителите отглеждат т. деца във Ф.. Освен М.М. и С. И. и Д. И.. От събрания доказателствен материал по делото се установява, че бащата А.И. работи по трудово правоотношение в строителството и получава около 1600 евро месечно. А майката С. не работи и се грижи за т.те си деца във Ф.. Родителите живеят в гр. С.-П.-А.-Ж. в общинско жилище под наем.

Повод за завеждане на настоящото дело, съгласно изложеното в исковата молба и твърденията по делото, е, че с. на А.И. – М.М. в семейството на която е настанено детето, е ударила шамар на Е. пред очите на детето М.М.. Поради това рождените родители са поискали да вземат детето си.

От представените по делото доказателства и представения социален 2 доклад се установява, че Е. И. живее в семейството на своя с. и л. М. и Е.М. и своите б. и д. по бащина линия – Б. и И.Г.. Те притежават собствена едноетажна къща с площ от 120 кв.м., състояща се от три спални, хол и кухня, баня обзаведена по съвременните критерии с необходимото за едно домакинство. За детето е обзаведена стая с необходимите мебели като разполага с компютър и телевизор. Установено е, че семейството в което детето е настанено се състои от Е.М., който от декември 2020 г. живее и работи на територията на Ф.Р.Г. като с. работник, а М.М. работи в р. в с. Г..

Според доклада за детето се полагат адекватни грижи и детето за учебната 2021/2022 г. е записано девети клас редовно обучение в ПГТ „А.К.“ гр. П..

Освен посоченото в представения доклад пред съда първоинстанционния съд е изслушал детето в съдебно заседание. Пред съда детето Е. е посочило, че ще бъде в десети клас през тази година. л. й М. се грижи добре за нея, поради което детето иска да остане в семейството на роднините си. Твърди, че не поддържа контакти с родителите си, не се чуват по телефона, нито по Скайп. Изразява желание, че не иска да отиде във Ф., тъй като тук й е добре. Първоинстанционният съд е разпитал и социалния работник след изслушване на детето, от показанията на който става ясно, че се поддържа постоянен контакт както с детето, така и със семейството в което то е настанено. Има личен лекар и посещава редовно учебните занятия.

С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка и ангажираните по делото доказателства съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Липсват данни по делото родителите да са проявявали интерес към детето, да са поддържали контакти, изпращали издръжка, подаръци и други в тази връзка. Безспорно е установено, че са били налице основанията на чл.25 ал.1 т.2 от Закона за защита на детето. Същите обаче към настоящия момент не са отпаднали. Единственият интерес проявяван от родителите към детето е бил през 2016 г. когато са опитали да го изведат от страната. От значение за правилното решаване на делото е спазване на задължителното обстоятелство каквото и решение да бъде взето от съда, то да е съобразено с интересите на детето. Изслушването на детето в съдебно заседание безпротиворечиво установява, че желанието на детето е да завърши образованието си в страната. Допълнителен стрес би му създало и обстоятелството, че не говори френски език и не би могло в срочни темпове да завърши образованието си във Ф.. От друга страна, както правилно е 3 посочил първоинстанционния съд, е налице отчужденост в отношенията между родители и дете което се дължи на липсата на редовни контакти и комуникация. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Що се отнася до направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна М.М. искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед качеството на страната в процеса и статута на производството, разноски не се дължат.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 568/2021 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4