Решение № 1153 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100501076 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

1.Въззивна жалба вх. № 276517/05.03.2021г. от С. Д. С. ЕГН **********, чрез пълномощник, в качеството му на трето лице помагач на ответника и 2.Въззивна жалба вх.

№ 276971/09.032021г. от В. Ц. Д.,чрез пълномощник – ответник и двете ср ещу Решение № 260430/12.02.2020г. по гр.д. № 18288/2019г. на ВРС, 46 св., с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ЯН. М. Д., ЕГН ********** от *** и В. Ц.

Д., ЕГН ********* от ***, че В. Ц. Д., ЕГН ********* не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори № № ***, ***,

***, ***, ***, ***, на осн. чл. 124, ал.1 от

ГПК.

В първата жалба третото лице помагач на ответника оспорва решението като неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, както и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не му е дадена възможност за отговор в срок по чл.131 от ГПК, както и, че няма произнасяне по представените със становището му писмени доказателства.Твърди,че съда неправилно е кредитирал свидетелските показания.Претендира отмЯ.та на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

1

Във втората жалба, ответника оспорва решението като недопустимо, неправилно, необосновано, противоречащо на събраните доказателства и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се , че в съдебния акт не е посочен факта , че именно ответника владее имот, а самия ищец сочи, че не владее имота.Твърди се, че с доклада на делото не е прието кое е безспорно и не е разпределена в пълнота доказателствената тежест. Твърди се, че съда неправилно е кредитирал доказателствата по делото и е достигнал до неправилни изводи. Оспорва се и размера на присъдените на ответната страна разноски като завишен.

Отправено е искане постановеното решение да се отметни като недопустимо и делото да бъде прекратено, а ако се приеме, че решението е допустимо - да се отмени като неправилно и иска да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. М. Д., чрез процесуалния и представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание С.С., редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на сторените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

В съдебно заседание В.Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на сторените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

В съдебно заседание по същество, редовно призован въззиваемия ЯН. М. Д., редовно призована, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор.

Претендират разноски.

В съдебно заседание по същество третите лица помагачи на В.Д. – Д.В. и Ф.А. , редовно призовани не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЯН. М. Д., ЕГН ********** срещу В. Ц. Д., ЕГН ********* иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори № № ***, ***,

***, ***, ***, ***, както и отмЯ. на НА №

13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски нотариус,вписан в СВ –Варна с вх.рег.№ 32779 от 13.11.2008г. , акт № 27 ,том CIV,дело 25966, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договори за продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт №97, том XVIII, дело № 5237/02.1021990 и нотариален акт № 115, том II, дело № 221/14.12.2018г. на варненски нотариуси. Като собственик на имота осъществява необезпокоявано владение, считано от придобиването му. С оглед отсъствието си от страната е упълномощила трети лица да извършват действия по управление и поддържане на имота. След справка в СГКК установява, че въз основа на НА № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски 2 нотариус, с който е удостоверено придобиването от Д. С. В. на правото на собственост по давностно владение ответникът е вписан в кадастралните регистри, като собственик на имота. По –късно с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 9, том 3, рег. № 10744, дело № 370/23.10.2009г. имотът е придобит от ответника. Излага, че е обжалвала пред административен съд отказа на длъжностно лице при СГКК за издаване на скица и заличаването й от регистъра на собствениците. С влязло в сила решение на административен съд са отменени и отказа и извършеното й заличаване като собственик от кадастралните регистри.Излага,че пълномощник на ищцата е извършвала периодично огледи в имота. В тази връзка в края на м. февруари 2017г. при оглед същия е установил поставянето на ограда с бетонни колчета и метална мрежа, което е мотивирало ищцата да подаде жалба до началника на съответното РПУ за извършване на самоуправни действия.

Оспорва,че ответникът В.Д. е придобил собствеността по отношение на процесния имот, тъй като преобретателите му не са собственици. Относно последните се оспорва да са упражнявали владение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен. Поддържа, че липсва идентичност между придобития от ищцата имот и процесния. Навежда, че ищцата не е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, нито е предприемала други действия, с които да покаже, че е заинтересована от имота си. Твърди, че ответникът е станал титуляр на вещно право на собственост по давност, упражнявайки чрез праводателите си, а по- късно и лично фактическа власт върху имота от 01.01.1998г. Действията на ищцата, с които манифестира права по отношение имота са извършени едва след 2015г.Твърди, че е трето лице – добросъвестен купувач и се позовава и на кратката придобивна давност от пет години,считано от 2009г. С оглед изложеното претендира отхвърляне на предявени иск.

На основание чл. 219 от ГПК , в качеството им на трети лица помагачи на ответника са конституирани Д. С. В., Ф. Д. АТ. и С. Д. С., последните двама низходящи на Н. Д.а С.а – поч. на ***г.

Подпомагаща страна С.С. твърди, че ответникът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко- покупка от 23.10.2009 г., а в условие на евентуалност на основание продължило повече от 10 години давностно владение с присъединяване владението на праводателите му, започнало от 24.10.1997 г. Твърди се, че след 24.10.1997 г. и до настоящия момент ищцата не е осъществявала владение по отношение на имота.

Оспорват се действията по управление, стопанисване и поддържане на имота да се покриват с осъществяване на владение. Твърди се, че цената по договора за продажба е платена изцяло, а владението на имота е предадено на купувача –ответника в деня на сделката.

Третите лица Д. С. В. и Ф.А. не са изразили становище по спора.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право е обусловено от спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв.

Ответникът, като страна, заявяваща право на собственост върху имота, следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание- покупко продажба, добросъвестно владение от 2009г., респективно десетгодишна придобивна давност чрез присъединяване владението на своите праводатели, започнало от 01.01.1998г./по твърдения на третото лице помагач- м.10.1997г./ и продължаващо до настоящия момент, като обори възраженията на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права.

Безспорно между страните в настоящото производство е, че третите лица помагачи са наследници по закон - съпруг – Д.В. , съответно син и дъщеря – С.С. и Ф.А. на Н. Д.а С.а – поч. на ***г.

Всяка от страните е представила и са приети в първоинстанционното производство писмени доказателства, въз основа на които твърдят собственически права върху процесния имот, а именно:

За ищеца: НА № 97, том XVIII, дело №5237/90 на Варненски нотариус, от който е видно че ищцата Я.М. Д. е придобила по силата на договор за продажба в режим на СИО с П.С.С. дворно място с площ 1000 кв.м., представляващ пл. №1175 в кв. 54 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“, гр. Варна, при граници имоти пл. № №1774, 641, 636, 1776; договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 115, том II, рег. №3557, дело №221/14.12.2018г. на нотариус рег. № 332 НК , с който П.С.С. е прехвърлил на Я.М. Д.

4

1/2 ид. част от недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в *** с площ 1000 кв.м., а по скица с площ 1031 кв.м. в урбанизирана територия, при граници по скица имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Представени са от ищцата също и доказателства за правата на праводателите й, а именно: НА за дарение на недвижим имот № 133,том.VIII,дело № 3073/1984г.,НА за покурко продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 4,том.IX,дело 6154/1989г.

За ответника: НА за собственост на недвижим имот № 13, том II, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на нотариус № 537 НК, с който Д. С. В./ по време на брака си с Н. Д.а С./ е признат за собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135 кв.м., представляващ ПИ 1775 по плана на гр.Варна; договор за продажба на недвижим имот,обективиран в НА № 9, том III, рег. № 10744, дело №370/2009г. на нотариус рег. № 196 НК , с който Д. С. В. и Н. Д.а С. са продали на ответника В. Ц. Д. поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135 кв.м.,а по скица с площ 1031 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** при граници по скица имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,