Решение № 3562 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110214687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***********, представлявано от управителя К.

К. С., чрез адв. Н. П. - САК, против Електронен фиш № 8505218466, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, с който на дружеството, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че електронният фиш е издаден след изтичане на предвидените в закона срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. Застъпва се становището, че към датата на извършване на нарушението действащата редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което отговорността е следвало да бъде реализирана по общия ред чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Релевирани са и възражения относно съответствието на производството с минималните гаранции за справедлив процес, както и относно техническата годност и метрологичния контрол върху използваната електронна система и техническите средства, посредством които е установено нарушението.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

1

За проведеното на 18.02.2026г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която жалбата се поддържа, изразено е становище по съществото на спора и е направено искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа, че електронният фиш отговаря на нормативните изисквания, издаден е от компетентен орган, съобразно утвърдения образец, а нарушението е установено и правилно квалифицирано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи:

На 18.03.2022 г. в 10:35 часа товарен автомобил *** с рег. № ***********, с технически допустима максимална маса 34000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, собственост на „***“ ООД, се движел по път А-6 /автомагистрала „Европа“/, км 60+705, в посока намаляващ километър, по участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

При преминаването на пътното превозно средство през стационарна контролна точка № 10192, представляваща част от електронната система за събиране на пътни такси, било отчетено, че за процесното преминаване не е получена валидна тол декларация, съответно не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

За установеното нарушение бил генериран доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и снимков материал, след което срещу дружеството – собственик на ППС, бил издаден процесният електронен фиш № 8505218466 за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: електронен фиш № 8505218466; доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП; статични изображения на процесното ППС; справка за собственост на МПС; извлечение за историята на обработка на нарушението; документите относно местоположението и въвеждането в експлоатация на стационарна контролна точка № 10192; протокол № 28765/21 от заседание на Управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11983/13.09.2021 г.; както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 2

НПК.

Съдът кредитира събраните доказателства, доколкото същите са непротиворечиви относно преминаването на процесното ППС през посочената контролна точка, неговия регистрационен номер, датата, часа и мястото на движението.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси създава доклади за установените нарушения, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения, като същите представляват доказателства относно отразените в тях обстоятелства.

Поради това съдът не споделя възражението, че единствено поради липса на метрологична проверка на системата събраните посредством нея доказателства са негодни.

От представените по делото документи се установява, че стационарната контролна точка е част от специално създадената електронна система по чл. 167а ЗДвП, а предмет на установяване в случая са движението на определено ППС през конкретна контролна точка и наличието или липсата на съответни тол данни, а не непосредственото измерване на физическа величина, от която самостоятелно да произтича административнонаказателната отговорност.

Независимо от горното, електронният фиш се явява незаконосъобразен по следните съображения:

От правна страна:

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътното превозно средство.

Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда отговорност за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Същественото в настоящия случай обаче е административнонаказателна отговорност е била реализирана. редът, по който тази

Към датата на извършване на процесното нарушение – 18.03.2022 г., разпоредбата на чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП предвижда възможност за издаване на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

В приложимата към процесния момент редакция разпоредбата не съдържа препращане към чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП уреждат различни състави на 3 административни нарушения, с различен субект, различно изпълнително деяние и различни санкционни последици. Ето защо, разширителното прилагане на специалния процесуален ред по чл. 189ж ЗДвП спрямо състав, който не е изрично посочен в нормата, е недопустимо.

Административнонаказателното производство има санкционен характер и отклоненията от общия ред за установяване на нарушението със съставяне на АУАН и последващо издаване на наказателно постановление следва да бъдат изрично предвидени от закона.

Правно недопустимо би било чрез систематично или разширително тълкуване да се създава процесуална възможност за налагане на административно наказание, която не следва пряко от действащата към момента нормативна уредба, доколкото подобно тълкуване би било във вреда на санкционирания субект.

Показателно в тази насока е и последващото изменение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което законодателят вече изрично е предвидил възможност електронен фиш да бъде издаван и при нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП.

На съответното изменение не е придадено обратно действие.

Следователно последващото нормативно уреждане на възможността за издаване на електронен фиш и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не може да санира процесуалния ред, по който е реализирана административнонаказателната отговорност за нарушение, извършено през 2022 г.

За нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП към процесния момент приложим е бил редът по чл. 189е ЗДвП, предвиждащ съставяне на акт за установяване на административно нарушение и при наличие на съответните предпоставки – издаване на наказателно постановление.

Обстоятелството, че в други разпоредби на ЗДвП се съдържат правила относно електронните фишове или относно освобождаването на собственика от отговорност, не може да замести липсата на изрична законова норма, предоставяща правомощие на административнонаказващия орган да приложи именно диференцираната процедура по чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Поради това съдът приема, че като е издал електронен фиш за нарушение по чл. 102, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо административнонаказателната отговорност да бъде реализирана чрез АУАН и наказателно постановление, административнонаказващият орган е приложил непредвиден към релевантния момент процесуален ред.

Нарушението е съществено, доколкото отклонението от предвидения в закона ред е довело и до лишаване на санкционирания субект от присъщите на производството по съставяне на АУАН процесуални гаранции, включително възможността да направи възражения срещу фактическите констатации на актосъставителя преди произнасянето на наказващия орган и да представи доказателства в административната фаза на производството.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по въпроса е формирана противоречива 4 съдебна практика. Съдът възприема разбирането, че при административнонаказателни разпоредби и при процесуални правила, които регламентират специален, облекчен ред за налагане на санкция, не е допустимо празнота в закона да бъде преодолявана посредством аналогия или разширително тълкуване във вреда на привлечения към административнонаказателна отговорност субект.

Изложеното е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

Ето защо, не е необходимо останалите възражения на жалбоподателя да бъдат обсъждани в пълнота, доколкото евентуалната им основателност или неоснователност не би могла да промени крайния изход на производството.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не възприема тезата, че липсата на посочена конкретна дата на издаване или физическо лице – издател на електронния фиш сама по себе си обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като законът предвижда специални изисквания към съдържанието на електронния фиш, а същият представлява електронно изявление, генерирано въз основа на данните от съответната информационна система.

Предвид установеното съществено процесуално нарушение процесният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 04.09.2025 г., от който се установява уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, както и списък на разноските. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.