Решение № 1157 от 19.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. Пловдив, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300502414 по описа за 2023 година Производство по чл.437,ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на „Девекс Брейн“ ЕООД, ЕИК: 204175604, представлявано от управителя П.Д.Е., чрез адв.Н. С., САК, първият в качеството на длъжник, против действие на съдебен изпълнител, изразяващо се в насочване на принудително изпълнение върху имущество чрез налагане на запор и събиране на вземане с несеквестеруем характер по изп.д.20239110400735 по описа на ЧСИ Петя Николова, с рег.№ 911 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив. По изложени доводи и аргументи в жалбата се иска отмяна на обжалваното действие като незаконосъобразно. Приложени са към жалбата писмени доказателства във връзка с доводите в жалбата.

Постъпил е писмен отговор по жалбата от адв.В.Т.-П., процесуален представител на „Велиагро консулт“ ЕООД, ЕИК 200177230, последният в качеството на взискател, в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, изразяващо се в насочване принудителното изпълнение върху запорирано имущество на длъжника.

В депозирани мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК на ПЧСИ Дияна Никифорова при ЧСИ П.Николова, се заявява становище за допустимост, но 1 неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата се приема за допустима като подадена от жалбоподател в качеството на длъжник в изпълнителното производство в хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК по реда и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано от „Велиагро консулт“ ЕООД, ЕИК 200177230 против „Девекс Брейн“ ЕООД, ЕИК: 204175604 за събиране на вземания по издаден Изпълнителен лист № 128/ 20.06.2023г. по т.д.№ 862/ 2021г. на ОС-Пловдив, потвърдено по в.т.д. №150/ 2023г. по описа на ПАС.

Принудителното изпълнение е насочено върху вземания по банкови сметки на длъжника „Девекс Брейн“ ЕООД, ЕИК: 204175604 от трети лица, вкл. обезпечени чрез налагане на запор върху тези вземания при трето задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД към момента на обезпечителното производство.

Жалбоподателят обжалва действието на частния съдебен изпълнител като незаконосъобразно с доводите, че банковата сметка при третото задължено лице, по която е налице вземане на длъжника, към момента на изпратеното запорно съобщение са били налични суми , представляващи остатък от изплатена финансова помощ от дата 07.06.2022г., с наредител Държавен фонд „Земеделие“, представляваща окончателно плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ. В тази насока жалбоподателят обосновава качеството си на „земеделски стопанин“ като бенефициер по сключен договор с ДФ“Земеделие“, 06/04/1/0/02672 от 30.11.2017г. за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи: от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г, в който договор е е посочена и номера на банковата сметка, по която съгласно чл.3, ал.2 от този договор, изплащането на одобрената финансова помощ „ се извършва по банков път по банкова сметка на ползвателя, посочена в този договор“. В хода на исково производство е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор по банковата сметка , в което обезпечително производство по реда на чл.393, ал.2 ГПК е било направено възражение за несеквестеруемост, по което апелативният съд е посочил преценката за това в евентуално принудително изпълнение. С оглед 2 на това в настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител на основание чл.444, т.8 ГПК жалбоподателят в качеството на длъжник обосновава правният си интерес от обжалване на тези действия в насока на това, че несеквестеруемият характер на процесното вземане произтича от характера му на целево публично финансиране, предоставено на жалбоподателя от бюджета на ЕС, тъй като като целево субсидиране по еврофондовете е единствено овластен да го получи като земеделски стопанин по силата на специално регламентиран режим, тези помощи са несеквестеруеми негови вземания и принудителното изпълнение срещу тях не може да се насочва. Извършва се позоваване на чл.2 от регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на Съюза земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 от регламент /ЕС/ № 1307/ 2013г., а именно физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица- независимо от правно организационната им форма по националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на договорите, определени в чл.52 от ДЕС във вр.с чл.чл.349 и 355 от ДФЕС и осъществява селскостопанска дейност. В аналогичен смисъл е и дадената от българския закон – пар.1 от ДР на ЗПЗП, дефиниция на земеделския производител – физически или юридически лица, които произвеждат преработена и/или непреработена растителна и/ или животинска продукция. Дейността им се финансира със средства от бюджета на ЕС на основание Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – Европа 2020, одобрена от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС през 2010г с цел ефективно използване на ресурсите и финансовите инструменти на ЕС за развитие на селските райони.

Съгласно чл.3 от Регламент /ЕС/ № 1360/ 2013г. европейските земеделски фондове са европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието / ЕЗФГЗ/ и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР/, върху които съгласно чл.4 се осъществява споделено управление от държавите членки и съюза. Средствата от ЕС и свързаното от тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от ЕС, които сметки са финансово-правната норма за получаване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от ЕС и свързано с тях национално съфинансиране. Съгласно чл.7 3

Регламент /ЕС/ № 1360/2013г всяка от държавите – членки създава органи или отдели, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 пар.1 и чл.5 - разходи по линия ЕЗФГ и ЕЗФРСР. Такава разплащателна агенция – досежно субсидиите за земеделските производители съгласно чл.11 и чл.11а от ЗПЗП е Държавен Фонд „Земеделие“ – юридическо лице на бюджетна издръжка, който приема, проверява и взема решения по заявленията за подпомагане, искания и заявки за плащане по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика, осчетоводява операциите по тези схеми и мерки, контролира използването на предоставените по тях помощи. Така ДФЗ извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Тези средства са публични финансови средства – чл.17а ЗПЗП, съгласно пар.1, т.50 от ДР на ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране.С оглед разпоредбите на регламент /ЕС/ № 1360/2013 бенефициери на тези плащания – в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът урежда също, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Т.е. финансирането е целево, а разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ налага извод, че тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер земеделският производител. В подкрепа на заявеното в изложението по жалбата се представя Договор № 06/04/1/02672/ 30.11.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г, съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, видно от който на жалбоподателя на основание чл.42, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г, съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-РД/3588 от 28.09.2017г. на 4

ИД на ДФ “Земеделие“ е предоставена на жалбоподателя в качеството на ползвател безвъзмездна финансова помощ за „Създаване на 119,4 дка насаждение от сини сливи и изграждане на селскостопанска сграда за съхранение на собствена продукция“, при първоначално одобрена финансова помощ, съгласно Приложение №1 “Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ , представляваща до 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта, което приложение е представено в приложение към цитирания договор, ведно с платежни документи за превод на предоставени на ползвателя суми по финансирането по съответна сметка на посочената по-горе банка.

С отговора по жалбата взискателят оспорва жалбата като неоснователна по съображения относно момента на налагане на запора върху процесната банкова сметка още през 2021г. в обезпечителното производство по в.ч.т.д.№ 352/ 2022г. на ПАС, която функция е била реализирана през 2022г., в този смисъл се сочи недопустимост на настоящата жалба. От друга страна се формулира възражение относно наличието на несеквестеруемост при наведено разграничение на формите на финансиране на ЕС относно субсидията и безвъзмездната финансова помощ, които директни плащания, съответно мерките, чрез които се предоставят на земеделските стопани се сочи са лимитивно изброени в Приложение 1 на Регламент 1307/ 2013г. , сред които се твърди, че не фигурира мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“, по които длъжникът твърди, че е извършено постъпилото от ДФЗ плащане.

Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят-длъжник като земеделски производител чрез сключване на представения по делото Договор № 06/04/1/02672/ 30.11.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г, съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с Държавен фонд земеделие по материално правоотношение има качеството на ползвател, комуто е предоставена безвъзмездна финансова помощ, субсидирана от Европейския съюз със средства от европейски фондове.

В горната насока съгласно чл.2 от Регламент /ЕС/ № 1360/ 2013г на

5

Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на Съюза земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 от Регламент /ЕС/ № 1307/ 2013г., а именно физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица – независимо от правно организационната им форма по националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определени в чл.52 от ДЕС във вр. чл.349 и 355 от ДФЕС и осъществява селскостопанска дейност. В аналогичен смисъл е и дадената от българския закон – пар.1, т.1 от ДР на ЗПЗП дефиниция на „земеделски производител“ - физически или юридически лица, които произвеждат преработена и/или непреработена растителна и/или животинска продукция.

Дейността им се финансира със средства от бюджета на ЕС на основание Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – Европа 2020, одобрена от държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС през 2010г. с цел ефективно използване на ресурсите и финансовите инструменти на ЕС за развитие на селските райони. Регламентацията по Регламент /ЕС/ № 1306/2013г в чл.3 от същия определя видовете европейски земеделски фондове – Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието / ЕЗФГЗ/ и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР/, върху които съгласно чл.4 се осъществява споделено управление от държавите членки и съюза. Средствата от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки от средствата от ЕС, които сметки са финансово- правната норма за получаване, разпределяне и разходване на бюджетните организации на средствата на ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране. С Регламент /ЕС/ № 1360/ 2013г. в чл.7 от същия е уредено всяка от държавите – членки да създаде органи и отдели , отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 пар.1 и чл.5 – разходи по линия ЕЗФГЗ и ЕЗФРСР. Такъв орган е разплащателната агенция по отношение на субсидиите за земеделските производители по Закона за подпомагане на земеделските производители при Държавният фонд „Земеделие“ , което е юридическо лице на бюджетна издръжка, който приема, проверява и взема решения по заявленията за подпомагане, искания и заявки за плащане по схемите и мерки за подпомагане на общата селскостопанска политика, осчетоводява операции по тези схеми и мерки, контролира използването на 6 предоставените от тях помощи. Съответно Държавният фонд „Земеделие“ извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, които са публични финансови средства и тяхното предоставяне съставлява публично финансиране, съгласно ЗПЗП / чл.17а ЗПЗП, пар.1, т.50 ДР на ЗСЗП/. Разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1360/ 2013г. бенефициери на тези плащания в пълния им размер са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика , които следва да се извършат навреме, изрично уредено с регламента, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение, като всяка мярка по общата селскок.стопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. Следователно финансирането е и целево. В тази смисъл разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ налага извод, че тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получава в пълния им размер бенефициер земеделския производител и поради този императивно установен режим тези средства съставляват несеквестеруеми вземания на земеделския стопанин. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 ГПК по Решение № 143 от 25.10.2017г. на ВКС по гр.д.№ 4666/ 2016г., ІІІ ГО, определящо също така, че правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране на целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС за което се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява.