Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13530 от 10.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67137/2023
Вид
Решение № 13530
Подписан
10.07.2025
В сила
10.07.2025
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 13530 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167137 по описа за 2023 година

Д. К. К. е предявил срещу „П.К.Б.”АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на разпоредбата на раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит №40007794436, сключен на 31.01.2021, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст” в размер на 700 лева;иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на разпоредбата на раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит №40007794436, сключен на 31.01.2021, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси” в размер на 1200 лева и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, като частичен иск от общо 1900 лева, която сума е дадена без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.При условията на евентуалност са предявени и искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че е сключил с ответника договор за кредит №40007794436.Твърди, че съгласно договора ответникът се е задължил да му предостави кредит в размер на 2000 лева., който е трябвало да върне на 24 равни погасителни вноски. Поддържа,че договорът за кредит е сключен при ГПР-48, 32 % и ГЛП-41%.Твърди, че съгласно разпоредбата на раздел VI във 1 връзка с раздел V от договора ищецът е следвало да заплати и допълнителна услуга „Фаст” на стойност 700 лева и услуга „Флекси” на стойност 1200 лева, разпределени на 24 вноски, всяка от които по 79.17 лева.Навежда твърдение, че разпоредбите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са нищожни поради нарушение и заобикаляне на закона, както и че същите накърняват добрите нрави.Сочи, че посочените разпоредби водят до скрито оскъпяване на кредита, тъй като не са включени в ГПР, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, предвиждаща, че размерът на таксите трябва да бъде ясно и точно определен.Посочва, че същите не са индивидуално договорени, което води до нарушение на чл.19 от ЗПК.Допълва, че разпоредбата на раздел VI във връзка с раздел V от договора се явяват неравноправни и целят неоснователно обогатяване.Поддържа, че разпоредбите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗПП.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „П.К.Б.”АД е представил отговор, с който е признал предявените искове, като е направил искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК.

Доколкото ответникът е направил признание на иска и има искане от страна на ищеца с молба от 14.11.2023 за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 от ГПК.

В случая не са налице изключенията по чл.237, ал.3 от ГПК. Съдът постановява решението си въз основа на признанието на иска.

Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.

По разноските

В случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки- признание на иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Ответникът е направил признание на иска.

Видно от погасителния план на договора към датата на предявяване на 2 исковата молба-19.09.2023 за ищеца предстоят още две вноски по кредита, включнащи и начислена сума в размер от по 79.17 лева по всяка вноска за допълнителни услуги.При начислени суми за допълнителни услуги към всяка вноска по договора за кредит, които суми са в размер от 2/3 от сумата по вноската, съдът намира, че ответникът е станал повод за образуване на делото.Поради това разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима.

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 150 лева за държавна такса.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл.38 от ЗА. Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от трите иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща възнаграждение по всеки иск.Но заплащането на адвокатско възнаграждение по всеки от трите иска /на ниска стойност/ води до злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит №40007794436, сключен на 31.01.2021, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст” в размер на 700 лева по предявения от Д. К. К., ЕГН**********, с адрес:гр.П., ул. „15-та”№1, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л.” 19, ет.1, чрез адв. М., срещу „П.К.Б.”АД, ЕИК*******, със седалище:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В, иск 3 с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит №40007794436, сключен на 31.01.2021, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси” в размер на 1200 лева по предявения от Д. К. К., ЕГН**********, с адрес:гр.П., ул. „15-та”№1, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л.” 19, ет.1, чрез адв.

М., срещу „П.К.Б.”АД, ЕИК*******, със седалище:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА П.К.Б.”АД, ЕИК*******, със седалище:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В, да заплати на Д. К. К., ЕГН**********, с адрес:гр.П., ул. „15та”№1, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л.” 19, ет.1, чрез адв. М., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 50 лева частично от общо 1900 лева, която сума е дадена без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П.К.Б.”АД, ЕИК*******, със седалище:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В, да заплати на Д. К. К., ЕГН**********, с адрес:гр.П., ул. „15та”№1, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л.” 19, ет.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 150 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА П.К.Б.”АД, ЕИК*******, със седалище:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.Г. М. М., процесуален представител на Д. К. К., с адрес:гр.С., ул. „Л.” 19, ет.1, на основание чл.38,ал.1, т.3 от ЗА сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4