Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16239 от 09.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59556/2021
Вид
Решение № 16239
Подписан
09.10.2023
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16239 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.И. при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20211110159556 по описа за 2021 година

Ищецът ФИРМА, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на „ФИРМА, е предявил срещу ответника И. Г. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 146 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1679,26 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3700267, сключен на 02.12.2019 г. между ответника и ФИРМА, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане, по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 174,48 лв., договорна лихва за периода от 19.12.2019 г. до 30.07.2020 г., които суми са платени в полза на кредитора от поръчителя ФИРМА въз основа на договор за поръчителство от 05.12.2019 г., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143 от ЗЗД, за сумата от 115,11 лв. , мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 26.03.2021 г., като вземанията на платилия дълга поръчител са прехвърлени по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г. в полза на ищеца, за което длъжникът е уведомен и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 21426/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че с посочения договор ФИРМА е предоставило на ответника заем в размер на 2000 лв., като последният се е задължил да го върне на 17 равни седмични вноски, всяка в размер от 132,41 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва или сума в размер общо на 2250,97 лв. Твърди, че ответницата извършила плащания по договора в общ размер на 559 лева, като изпаднала в забава и понастоящем дължи главница от 1679,26 лев и лихва от 174,48 лева. Сочи, че на 02.03.2020 г. между ответницата и ФИРМА бил сключен договор за поръчителство № 3700267, по силата на който дружеството обезпечило лично дълга на 1 ответницата към заемодателя. След като ответникът изпаднал в забава за плащане по договора за кредит, поръчителят платил в полза на кредитора, на 01.10.2020 г. , цялото задължение в размер на 1928,18 лева, поради което встъпил в правата му срещу длъжника.

Освен това сочи, че длъжникът дължи на платилия поръчител сумата от 115,11 лева , обезщетение за забава в размер на законната лихва от плащането до заявлението. Твърди, че вземанията на поръчителя са му прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него. Излага, че към исковата молба са приложени уведомления, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата молба. Прави искане претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Праводателят на ищеца в производството „ФИРМА, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 15.04.2021 г. срещу И. Г. К., по което е образувано ч. гр. дело № 21426//2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 16.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответницата е подала възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за заем, по силата на който ФИРМА е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга, сключен договор за поръчителство с ФИРМА и извършено от поръчителя плащане на просроченото задължение по договора за заем в полза на ФИРМА. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава на твърдяното основание спрямо поръчителя, и размера на обезщетението за забава, както и че вземанията възникнали в полза на поръчителя са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

2

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна разписка не са представени. Към исковата молба, обаче, е представено уведомление за цесия, изходящо от цедента, както и пълномощни, които са връчени на длъжника заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, както от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем № 3700267, сключен на 02.12.2019 г. между ответника и ФИРМА, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2000,00 лева.

Към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). за

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

В конкретния случай, в чл. 2, т. 8 от Договора е посочен процент на ГПР от 40,43 %, който ГПР е приложим при допускане, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си и няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Размерът не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но както се установява от клаузата, посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като възнаграждението по чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство от 3

02.12.2019 г. в размер на 1200,03 лева, което фигурира в погасителния план, не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а същото по същността си представлява такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, защото видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице.

Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, макар и формално да е посочена сума на ГПР, същият не отразява реалния разход кредита, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода (в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд). При липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Освен това, ако недействителността по чл. 22 от ЗПК се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).

Както се установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ответницата е извършила плащания в общ размер на 609,00 лева, с които са погасени три месечен вноски, включващи задължение за главница в размер на 320,74 лева, 76,49 лева за възнаградителна лихва и 211,77 лева за възнаграждение за поръчителство. Тъй като единствено сумата от 320,74 лева е отнесена към валидно съществуващо задължение, сумите с които са погасявани невъзникнали задължения в общ размер на 288,26 лева (76,49 лева + 211,77 лева) също следва да се отнесат към вземането за главница, поради което, след приспадане на плащанията, последното съществува в размер на 1391,00 лева.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В настоящия случай безспорно се установява, че страните са подписали договор за поръчителство е предписаната в чл. 138, ал. 1, изр. второ от ЗЗД форма, като от допълнителното заключение на вещото лице, на което съдът дава вяра, се установява, че поръчителят е платил дълга по сметка на кредитора на 02.10.2020 г., поради което е встъпил в правата му на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД до размера на 1391,00 лева за главница, до който искът следва да се уважи, а за разликата над 1391,00 лева до претендираните 1679,26 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

4

Съгласно чл. 143, ал. 1, изр. второ от ЗЗД поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането, която изчислена по реда на чл. 162 от ГПК върху дължимата главница от деня на плащането, установен от заключението на счетоводната експертиза - 02.10.2020 г., до 26.03.2021 г., е в размер на 68,00 лева, за която сума искът е основателен. За разликата над 68,00 лв. до 115,11 лв. и за периода от 31.07.2020 г. до 01.10.2020 г. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.