Решение № 387 от 19.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т.ова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000506 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Т. К. Т. действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. В. К., срещу решение №26/16.05.2022г., поправено с решение № 33/12.07.22г., постановено по ТД №115/2021г. по описа на ОС- Шумен , В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД, подпомаган от М. А. М., претенции за присъждане на застрахователно обезщетение над 31500 лв. до търсения размер от 80 000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и 1175 лв.за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, като съответно са били определени и разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 625/26.09.22г, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът Т. К. Т. , чрез пълномощниците си се позовава на неправилно установени факти по делото и необосновани изводи по прилагане 1 на закона при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Счита, че не са били отчитани загубата на съзнание и белезите по лицето, нито конкретно установен по делото интензитет и продължителност на двуетапно болнично лечение и остатъчни последици като сигурното влошаване на здравето, невлияещо се от лечение и нужда от следваща операция. Подценени са и необратимото психическо и емоционално травмиране, изживени като психически страдания в особено значим за социалния живот на личността момент на юношеството. Отделно се сочи и пренебрегване на актуализацията на лимитите на отговорността на застрахователя като индикатор за промяна на икономическите условия, налагащ завишаване и на паричните компенсации. Оплаквания се излагат и по разгледаното възражение за съпричиняване, като въззивникът счита за недоказано както съзнателното качване на пострадалия в автомобил, управляван от неправоспособен водач, така и пътуване без поставен обезопасителен колан и значението на тези предполагаеми факти, непосочени в отговора от ответника като конкретни твърдения, за настъпване на вредоносния резултат. Позовава се и на необоснованото отхвърляне на претенцията за имуществените вреди, въпреки представените писмени доказателства на направени разходи за медицински услуги без съдът да е обявил нужда от допълнително доказване.

Представител на въззивника пледира по същество пред настоящата инстанция, като акцентира върху нуждата от отчитане на влиянието на инфлационните икономическите процеси, както и коригиране на дискриминационния подход според етническа принадлежност при прилагане на критерии за справедливост за определяне на размерите на обезщетения на пострадали в сходни случаи. Моли за отмяна на обжалваните части и уважаване в цялост на предявените искове без редуциране на адекватно поискания и доказан размер на обезщетенията.

Въззиваемият застраховател

ЗД“БУЛ

ИНС“АД, оспорва оплакванията, като сочи, че възражение за независимо съпричиняване на вредите с поведение на пострадалия е било заявено в отговор в рамките на общо позоваване на нарушение на законово задължение, а доказателства за поведението на ищеца са били събрани още при установяване на липсата на правоспособност на водача в протокола за ПТП и при събирането на медицинската експертиза. Евентуално счита, че определеният от първата инстанция размер на това съпричиняване за силно занижен, като поддържа съотношение от 60% за поведението на пострадалия. Завишен според застрахователя е и размерът, определен от съда като обезщетение за неимуществените вреди, който не бил съобразен с обстоятелството че пострадалия не бил обществено известна личност и не работил към момента на ПТП. Оспорва се връзката между лимитите и критериите за справедливо обезщетяване и доводите за остатъчни трайни последици от увреждането. С доводи за отчитане на по-висок обем съпричиняване при по-нисък размер на обезщетението, както и правилната оценка на доказателствената стойност на представени проформа фактури, моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В бланкетно писмено становище по същество пълномощникът на въззиваемия пледира за потвърждаване на обжалваната част от решението.

2

Подпомагащото въззиваемия трето лице М. А. М. не е изразило становище по спора.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Въззиваемият е конкретизирал искането си в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.31), а пълномощник на въззивника е обявил предоставена безплатно адвокатска услуга.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ на предявени от пострадало от ПТП лице съединени преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил имуществени и неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 100 000лв. и като компенсация за направени 1175 лв. имуществени разходи за лечение на телесно увреждане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 01.07.2021г. до окончателното им погасяване, както и законна лихва, дължима от застрахователя по чл.429, ал.3 от КЗ, начислена от неоснователния му отказ да изплати претендираните обезщетения. Ползващият се от застраховката пътник Т. Т. е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесни увреждания(загуба на съзнание, изкълчване на бедрото, счупване на ацетабулума, натъртвания и охлузвания по тялото), провеждано лечение с платените болнични процедури и още неприключило наложително оперативно лечение, както и изживяна тежка и остра психотравма, чиято негативна симптоматика (подтиснатост, нарушения на съня, страхови изживявания, разсеяност и раздразнение), преминала в разстройство на адаптацията, изискващо и допълнително лечение и психотерапия до възстановяване на уязвимия младеж. Тези увреждания са посочени като пряк резултат от предизвикано на 28.05.2021г. на път SHU 1040, км 6+700, от неправоспособен застрахован водач, който управлявал л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №ХХХХХХХ без да съобрази скоростта с релефа и пътните условия и при навлизане в завой загубил контрол върху автомобила и самокатастрофирал в крайпътно дърво. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец и понасяне на имуществени вреди. Изрично е заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, конкретизирано с твърдения за противоправно подтикване на водача да започне управление въпреки липса на правоспособност и предприемане пътуването със съзнание за управление на автомобила от неправоспособния водач. Допълнителна 3 конкретизация на поведение, с което пострадалия да е допринесъл за вредите няма в допълнителния отговор, не е пояснено и след обявяване в устния доклад само на тези твърдения. Едва при обосновката на изводите на вещото лице – медик ответникът е поставил и въпроси относно значението на употреба на обезопасителен колан, а довод в насока на съпричиняване с неупотребата му е заявен само в пледоарията по съществото на спора.

Решението, в частта, с която е била присъдена сума 31 500лв., като дължимо обезщетение за неимуществени вреди и акцесорни към нея лихви, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП при управление на л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег.

№ХХХХХ, така и на отговорността на застрахователя за необосновано забавеното определяне на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви.

Същевременно не е обжалвано и отхвърлянето на претенцията за неимуществените вреди над 80 000лв. до предявения първоначално размер от 100 000лв., което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този максимален размер.

Обжалваната част от съдебното решение визира както горница от 35 000лв. над определен по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания, така и частта от 13500лв., съответна на 30% от компенсацията, намалена и съответно отхвърлена поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия пътник и изцяло отхвърлена претенция за имуществените загуби от 1175лв.

Обезщетенията за обжалваните размери са били поискани от пострадалия преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представен от пострадало лице протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинило телесни увреждания на пътника в единствения автомобил. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. В приключилото със споразумение с виновното лице(след постановяване на обжалваното решение) наказателно производство по НОХД 240/22г на РС – В.Преслав обстоятелствата по отговорността на застрахования са установени идентично на посочените в протокола за ПТП факти, което изключва нужда от повторно зачитане на същите вече безспорни в настоящия процес обстоятелства и по реда на чл. 300 ГПК.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за 4 установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на автоексперт въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП и оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от движение на автомобил, излязъл от платно за движение при завой и установен с удар в крайпътно дърво, деформирал съществено предната част на автомобила, където е пътувал пострадалия пътник Т..

Първоинстанционният съд е установил въз основа на неоспорено от страните заключение на съдебен медик документираните непосредствено след произшествието и в епикиризите на последвалото лечение телесни увреждания на пътника на предно дясно място, понесените в момента на удара в дървото. Въззивният съд изцяло възприема изводите на експерта като резултат от съпоставянето на данните в медицинската документация(част от които съдържат само „работни“, т.е. прогнозни диагнози) и спецификата на провеждано лечение и резултатите от него, възприети непосредствено от вещото лице при извършен личен преглед на ищца след като е изминала почти година от увреждането. Вещото лице е категорично, че вследствие на удара на автомобила, пътникът е понесъл разкъсноконтузни рани на челото, носа и лявата буза, охлузвания в областта на бузите, мекотъканна травма в областта на гръдния кош без увреждане на вътрешни органи или скелета на гръдния кош, както и многофрагментарна фрактура на лявата главулечна ямка (ацетабулум) на таза с изкълчване на лявата тазобедрена става, фрактура на долното рамо на лявата срамна кост на таза. Загуба на съзнание обаче не е установена с документирана медицинска симптоматика и лечение. Вещото лице е потвърдило, че начален етап от 5-дневно лечение на уврежданията първоначално в спешен порядък(наместване на изкълчената става и екстензия с противотежест) са били продължени в съответствие с добрите медицински практики в специализирано болнично заведение, където пациентът е бил насочен за оперативно възстановяване на тазобедрената става. Експертът потвърждава, че след като счупената кост е фиксирана с имплантирано медицинско изделие (остеосинтезираща метална плака с винтове) пациентът е изписан на 11 – тия ден от ПТП без усложнения, а следоперативния период е протекъл с обичайни за такава фрактура домашно лечение, ограничение в движенията и необходимо ползване на помощ за битово обслужване и хигиена и помощни средства за придвижване до 30 дни. Констатиран е нормално протичащ оздравителен процес с постепенно затихване на негативните усещания, най-ясно изразените до 35-40 дни. Въпреки все още наблюдаване от медика известно ограничение в движенията, изразяващо се в болезненост при крайно отвеждане на бедро и сгъване на крайника при ъгъл от 50 градуса, вещото лице не намира причини, които да осуетят или евентуално да затруднят пълното възстановяване на крайника, още повече, че до момента пациентът е провеждал раздвижването си сам в домашни условия. Експертът не е установил при прегледа трайни загрозяващи белези по открити части на тялото, с изключение на типичните хирургични следи под 1 см по долни крайници, трудно отличими от околните тъкани.