Определение № 20293 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20293 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110152286 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Г. Б. К. срещу „СтикКредит“ АД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

В същия срок е направил искане по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото дело и гр. д. №52286/2026г., гр. д. №52281/2025г., гр. д. №52270/2025г., гр. д.

№52278/2025г., гр. д. №52283/2025г., гр. д. №52273/2025г., гр. д. №52285/ 2025г., гр. д.

№52275/2025г., гр. д. №52284/2025г. и гр. д. №52268/2025г., което искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като уважаването му ще затрудни разглеждане на настоящото производство.

Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответника за извършване на служебна справка относно броя и вида на образуваните в СРС съдебни производства между страните по делото като неотносимо към предмета на спора.

Представените по делото писмени документи са допустими и относими към спора, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото дело с посочените в отговора на исковата молба дела.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.04.2026г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна справка относно броя и вида на образуваните в СРС съдебни производства между страните по делото.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по 1 делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен от Г. Б. К. срещу „Стик- Кредит“ АД е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит от разстояние №930161 от 16.02.2023г. е недействителен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните негови клаузи: чл.1, т.3, касаеща уговорения годишен лихвен процент от 36%, чл.8, касаеща възможността за едностранна промяна на лихвите по кредита, чл.10 и чл.11, касаещи т.нар. разходи за събиране на просрочени вземания, чл.17, уреждащ задължение за потребителя в срок от 3 дни от сключване на договора за кредит да представи обезпечение на кредитора, чл.27, ал.1, уреждащ неустойка при непредставяне на обезпечение и чл.28, ал.1, касаеща уговорената неустойка по просрочени задължения.

Ищцата твърди, че на 16.02.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит от разстояние №930161, по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, за срок от 3 месеца, при лихвен процент 36%, годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 42,58% и обща сума за връщане в размер на 1 063,26 лева. Счита, че същият е нищожен, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа, че от съдържанието на договора не може да бъде направен извод как е формиран посочения в него ГПР, което води до липса на яснота и представлява нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съответно до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Счита, че при неговото изчисляване не е взета предвид и уредената в чл.27, ал.1 ЗПК неустойка за непредставяне на обезпечение в размер 0,9%, която по своето естество представлява „скрита възнаградителна лихва“.

Твърди, че по този начин потребителят се поставя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, като за същия остава неясно колко точно ще бъде оскъпяването на кредита. Поддържа, че уговореният годишен лихвен процент в размер на 36% е немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че както клаузата за ГПР, така и клаузата за ГЛП са част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността на която и да е от двете до недействителност на целия договор. Излага подробни съображения относно нищожността и на следните клаузи: чл.1, т.3, касаеща уговорения годишен лихвен процент от 36%, чл.8, касаеща възможността за едностранна промяна на лихвите по кредита, чл.10 и чл.11, касаещи т.нар. разходи за събиране на просрочени вземания, чл.17, уреждащ задължение за потребителя в срок от 3 дни от сключване на договора за кредит да представи обезпечение на кредитора, чл.27, ал.1, уреждащ неустойка при непредставяне на обезпечение и чл.28, ал.1, касаеща уговорената неустойка по просрочени задължения. Сочи, че в чл.17 от договора страните договорили, че в срок от 3 дни от сключване на договора потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, като ако потребителят не изпълни това си задължение, същият ще дължи на основание чл.27 от договора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, плащането на която е разсрочено с вноските по кредита. Намира, че поставените многобройни условия и изисквания към дължимото обезпечение поставят 2 потребителя в неравноправно положение, от което произтича и нищожността на клаузата. Счита, че уговорената неустойка е недействителна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции, като отделно от това, с оглед на размера й, същата се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗПК. Обосновава, че с нейното уговаряне на практика се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на потребителя върху самия него. Намира, че уговорената в чл.8 възможност кредиторът едностранно да променя размера на възнаградителната лихва пряко противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, като представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗПК. Намира, че уговорените в чл.10 и чл.11 такси по своето естество попадат в обхвата на понятието „действия, свързани с управлението на кредита“ и са нищожни на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.

Обосновава, че уговорената в чл.28 от договора неустойка при неизпълнение на задълженията в срок от една страна по никакъв начин не отчита вида и естеството на неизпълнението, а от друга- противоречи на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК. Въз основа на изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е посочено, че исковете са недопустими, тъй като липсва правен интерес за тяхното предявяване. Твърди се наличие на злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК. По същество на спора се поддържа, че договорът е валиден, тъй като основните му параметри- главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и покриват изискванията на ЗПК. Твърди се, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, като се отрича същата да представлява „скрита възнаградителна лихва“. Сочи се, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията, с оглед на което не може да се приеме, че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на ответника. Излагат се подробни съображения относно действителността на уговорената клауза за неустойка и възнаградителна лихва. Поддържа се, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние №930161 от 16.02.2023г. със соченото от него съдържание, в това число и на оспорените клаузи, както и твърдените от него пороци.

В тежест на ответника е да докаже, че същите са индивидуално уговорени, както и останалите си възражения.

С оглед изразените от страните становища ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №930161 от 16.02.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че в посочения в него ГПР не е включена уговорената в чл.27 неустойка за непредоставяне на обезпечение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да 3 изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4