Определение № 22744 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22744 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100510779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД - София срещу разпореждане № 91335/26.06.2024г., постановено по ч.гр.д. № 14939/2024г. по описа на СРС, 53 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение от 13.03.2024г. от „А1 България“ ЕАД срещу Б.К.М., в частта за претендираните неустойки, такса за събиране на вземането и лихви върху тях.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, доколкото заявителят е отстранил в указания му срок нередовностите на подаденото заявление, чрез депозиране на уточняваща молба, като съдът неправилно е приел, че не е спазен реда за разваляне на договора и че щом длъжникът не е бил уведомен за прекратяването на договора, за дружеството не е възникнало право да реализира имуществена отговорност спрямо неизправния длъжник, като не е съобразил, че разпоредбата на чл.87 от ЗЗД е диспозитивна, а прекратяването на процесния договор е породено от договорно основание, съгласно чл.

54.12 от ОУ, съгласно което: „договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.“, както и че наличието на тази клауза в ОУ, изключва приложението на разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД, поради което „А1 България“ ЕАД е в правото си да претендира неустойки по процесния договор, доколкото прекратителното условие, заложено в ОУ, се е сбъднало и дължимостта им е породена именно от предсрочното прекратяване на договора по ОУ. Поддържа се, че заповедният съд необосновано е счел неустоечната клауза, с която са договорени процесните неустойки между страните, за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и че тя регламентира имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя услуга, като се сочи, че неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а размера й е съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, цитирана в заявлението по чл.410 от ГПК. Излага се, че неустойките са начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени. Уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение 1

/ТР № 7/2013г. на ВКС, ОСГТК/и служи за обезщетяване на всички вреди, включително на бъдещи вреди от предсрочното прекратяване на договора, като предварително определената неустойка е ясно и конкретно определена по размер. Неустоечната клауза служи за обезпечение на изпълнението на договора от абоната до края на срока на договора, тъй като прави за него финансово неизгодно да се откаже от същия. Жалбоподателят се позовава и на Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС, което въпреки, че касае тълкуване на Директивата за ДДС - Директива 2006/112, дава ясна квалификация на икономическата същност на отношенията между доставчика на телекомуникационни услуги и неговия клиент /идентични като между заявителя и длъжника по настоящото дело/. Сочи се, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност представлява възнаграждение за предоставяните от телекомуникационния оператор услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до края на посочения период, а при нарушаване на задължението за плащане, от страна на клиента, цената по договора става незабавно изискуема в размера на все още неплатения остатък. Предвид изложеното иска да се отмени изцяло обжалваното разпореждане. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Със заявление вх.№ 84625/13.03.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД - София е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК срещу Б.К.М..

Издадена е Заповед № 19543/26.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14939/2024г. по описа на СРС, 53 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя част от посочените в заявлението суми, подробно описани в заповедта.

С разпореждане № 91335/26.06.2024г., постановено по ч.гр.д. № 14939/2024г. по описа на СРС, 53 състав, е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение от 13.03.2024г. от „А1 България“ ЕАД срещу Б.К.М., в частта за претендираните неустойки и такса за събиране на вземането и лихви върху тях.

За да постанови отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите, претендирани като неустойки по посочените два договора, заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията на съда, като за неустойките не е посочено за какво неизпълнение се претендират, как се определят като размер и на какво основание се начисляват. Прието е, че клаузата на чл.54.12 от ОУ е неравноправна, като потребителят няма как да е наясно кога процесния договор ще се счита прекратен. Прието е, че уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за продажба на изплащане, предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две последователни вноски от общо 24 също е неравноправна и не поражда действие, като е необходимо едностранното волеизявление на кредитора да достигне до длъжника. Прието е, че макар всяка от страните по договора да има право да го прекрати едностранно когато другата не изпълнява своите задължения по него, само когато договора бъде прекратен по вина потребителя, последният дължи неустойка, съдържаща няколко компонента – оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план, цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване, като се сочи, че доколкото договора за мобилни услуги е бланков и физическото лице – потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби и клаузите по договора не са индивидуално договорени, то клаузите, предвиждащи 2 заплащане на неустойка, от страна на потребителя, са неравноправни. Основание на съда да отхвърли частично заявлението е, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството. Съдът е приел, че доколкото размера на всяка неустойка не е установен в заявлението, това препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално условие – вида на неизпълнението, за което е уговорена, за да възникне такова вземане за кредитора, като е посочено, че последното има отношение и към въпроса за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна претенция, макар, че именно въз основа на указания на заповедния съд, заявителят е депозирал уточняваща молба, в която подробно е описал от какво произтичат вземанията му. В обжалваното разпореждане е прието, че с неустоечната клауза мобилният оператор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договора не беше прекратен, но без да предоставя услугата по договора, поради което неустойката за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции и има неравноправен характер. По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата/абонамента/ е прието, че е неравноправна, тъй като за едно и също неизпълнение са предвидени две различни и едновременно дължими санкции.

По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството, е прието, че с тази клауза заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя, която уговорка противоречи на добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите, както и че така определения размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като „увеличава“ без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Заповедният съд е счел, че не е уточнен начина, по който са формирани размерите на претенциите за неустойка, като и приел, че не е налице редовно заявление, доколкото не отговаря на изискванията за съдържание на исковата молба. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в месечни такси за услугите по договора е прието, че в договора и представените приложения не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса и не става ясно кои конкретно услуги включва тази такса, а относно неустойката за дадена отстъпка от цената на устройството, че не става ясно каква е цената на устройството с и без отстъпка. Прието е, че доколкото в ОУ липсва точен падеж на задължението за неустойка, лихва не се дължи. Заповедният съд е счел, че разходите за поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, за персонал, посочени в чл.22.1 от ОУ са присъщи разходи за дейността на доставчика и претендираните, въз основа на тази клауза суми са недължими, поради неравноправността им.

В случая, настоящият състав счита, че не е налице противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия поради неплащане, от страна на потребителя, на дължимите месечни вноски, тъй като неустойката не се претендира в размер, равняващ се на дължимите до края на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги срок. Доколкото абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП, неустойката се претендира в максимален размер, ненадвишаващ трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, включително с възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и оставащия срок на ползване на съответния абонамент, което изрично е посочено в подаденото заявление, изчислени при спазване на съдебната спогодба от 21.04.2016г., подписана от КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д.

№ 12268/2014г. по описа на СГС. При това положение не може да се приеме, че клаузата за 3 неустойка е нищожна и че излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката, както и че кредиторът по вече прекратения договор получава имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и че това нарушава принципа на справедливост. Неустоечната клауза има цел да обезщети мобилния оператор за вредите, които би претърпял от предсрочното прекратяване на договора поради виновното неизпълнение от абоната, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Тя има и санкционна функция, тъй като санкционира абоната като неизправен длъжник. Размерът на уговорената неустойка не е прекомерен и не е несъразмерно висок, че да нарушава принципа на справедливостта.

Неустойките, претендирани от заявителя, са начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени, както и предвид договореното между страните, в случай на виновно поведение от страна на длъжника, като уговорката за плащане на месечни абонаментни такси, на дадената отстъпка от цената на услугите и на дадената отстъпка от цената на устройствата, има характер на неустойка за разваляне на договора. Неустойките, начислени за невърнато оборудване, предоставено за ползване са с цел да се обезпечат вредите за мобилния оператор, като е приложена ценова листа, а предвид свободата на договаряне липсва пречка за уговаряне на неустойките при неизпълнение на задълженията на потребителя да заплаща дължимите месечни вноски до края на срока на договора. Доколкото се касае за парични вземания, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за периода на забавата върху претендираните суми.