Определение № 298 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. София, 13.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20241001000387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 729, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба от 4.01.2024 г. на Националната агенция по приходите срещу определението от 22.12.2023 г. по търг. дело № 2/2018 г. на Окръжен съд – гр.

Перник, в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение, съставена от синдика на обявения в несъстоятелност длъжник „Строй А 2000“ ЕООД, обявена в търговския регистър на 29.09.2023 г.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е уважил възражението на жалбоподателя по отношение на отредената сума за възнаграждение на синдика с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в размер на 19 028,37 лв. Твърди се, че сумата се отнасяла за периоди, през които производството по несъстоятелност е било спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ. Поддържа се, че за тези периоди на синдика не се полага възнаграждението, тъй като не е извършвал дейност.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да измени частичната сметка.

Жалбата е била обявена в ТР на 19.01.2024 г., като срещу нея не са подадени отговори от други кредитори или от длъжника.

Постъпил е отговор от 25.03.2024 г. на синдика на дружеството, който обаче е подаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 729, ал. 2 ТЗ, поради което не следва да се взема предвид /чл. 64, ал. 1 ГПК/.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и отговора, намира за установено следното:

С решение от 3.07.2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОС Перник на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е 1 открито производство по несъстоятелност по отношение на Строй А 2000“ ЕООД, при начална дата на неплатежоспособност – 11.01.2018 г., по молба, подадена от кредитора „Проис Плюс“ ЕООД. Решението е обявено в ТР на 6.07.2018 г. С решение от 12.06.2019 г. по т.д. № 4254/2018 г. на САС, обявено в ТР на 18.06.2019 г., началната дата е коригирана на 31.12.2016 г., което решение не е обжалвано.

С определение от 12.07.2019 г., обявено в ТР на 16.07.2019 г., производството по несъстоятелност е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ. Впоследствие с решение от 23.07.2020 г. производството е прекратено и е постановено заличаване на търговеца на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ, но това решение е отменено с влязло в сила решение от 15.12.2020 г. по т.д. № 2357/2020 г. на САС. С решение от 31.05.2021 г., обявено в ТР на 11.06.2021 г., на ОС Перник производството е възобновено.

С определение от 16.03.2022 г., обявено в ТР на 18.03.2022 г., производството по несъстоятелност отново е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ. С решение от 25.11.2022 г., обявено в ТР на 30.11.2022 г., производството е възобновено.

Към днешна дата липсва постановено решение за обявяване в несъстоятелност.

По реда на чл. 692 ТЗ са били одобрени следните списъци на приетите вземания: 1) с определение от 15.11.2018 г., което не е обявено в ТР, е било прекратено производството по чл. 692 ТЗ, образувано по подадено от кредитора „Юробанк България“ АД срещу списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 5.10.2018 г., като впоследствие липсва постановено определение за одобряване на този списък; 2 ) с определение от 19.02.2017 г., обявено в ТР на 21.02.2017 г., е бил изменен и одобрен списъкът на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 3.12.2018 г.; 3) с определение от 25.11.2021 г., обявено в ТР на 28.11.2021 г., е бил одобрен допълнителен списък на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен на 1.08.2019 г.; 4) с определение от 20.07.2021 г., обявено в ТР на 23.07.2021 г., е бил одобрен допълнителен списък на приетите вземания, предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 8.07.2021 г., по който не са постъпили възражения; 5) с определение от 19.11.2021 г., обявено в ТР на 22.11.2021 г., е бил одобрен допълнителен списък на приетите вземания, предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 5.10.2021 г.; 6) с определение от 4.03.2022 г., обявено в ТР на 7.03.2022 г., е бил одобрен допълнителен списък на приетите вземания, предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 28.01.2022 г., срещу който не са постъпили възражения; 7) с определение от 30.10.2023 г., обявено в ТР на 3.11.2023 г., е бил изменен и одобрен допълнителен списък на приетите вземания, предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявени в ТР на 9.05.2023 г.

С молба с вх. № 260504/26.09.2023 г. синдикът е представил за одобрение първа частична сметка за разпределение, която е обявена в ТР на 29.09.2023 г.

Според частичната сметка се разпределя сумата 120 592 лв., представляваща получени средства от осребряване на имуществото, като се отреждат суми за следните приети вземания:

2

1) за кредитора НАП – сумата 30 200 лв. за вземане по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ за предплащане на разноски за производството;

2) за бившия синдик А. Л. В. – сумата 13 000 лв. за вземане по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ по определение от 20.07.2021 г.;

3) разноски за несъстоятелността по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в общ размер на 69 265,25 лв., от които: 25 880,37 лв. – за възнаграждения и осигуровки на настоящия синдик М. П. С. за периода 1.02.2022 – 31.08.2023 г. ; 6 000 лв. – за окончателно възнаграждение на синдика съгласно решение на събранието на кредиторите от 16.12.2021 г.; 37 384,88 лв. – за текущи разходи /заделени разноски/ за възнаграждение на синдика, осигуровки и заснемане на имоти;

4) за кредитора НАП: а) сумата 4 080 лв. – за вземане на фонд ГВРС по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ; б) сумата 4 046,75 лв. – за вземане по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, представляващо част от вземане в размер на 505 843,78 лв.

За останалите кредитори с приети вземания суми не са разпределени.

Срещу обявената частична сметка е постъпило възражение с вх. № 260542/11.10.2023 г. от Националната агенция за приходите, в което са изложени оплаквания, че неправилно била отредена за синдика сумата 25 880,37 лв. за възнаграждения и осигуровки за периода 18.03.2022 – 30.11.2022 г. Посочено е, че през този период производството по несъстоятелност е било спряно на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ, поради което не се дължало текущо възнаграждение на синдика, тъй като не бил извършвал дейност.

С обжалваното определение от 22.12.2022 г. възражението на НАП е прието за неоснователно, но сметката не е одобрена в частта, с която на синдика е отредено вземане по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ за осигуровки 1.02.2022 – 31.08.2023 г. в размер на 6 852 лв., която сума е изключена от разпределението. Сметката е одобрена в останалата част – относно разпределението на останалата сума от 113 740 лв. Прието е, че на синдика се дължат текущи възнаграждения в периода на спиране на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, но служебно сметката следва да се коригира със сумата за осигуровки предвид и становището на синдика, доколкото същата сума е включена и като част от дължимите към НАП приети публични вземания според допълнителния списък, публикуван на 9.05.2023 г.

Определението е обявено в ТР на 29.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване е първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу отреждането на сумата 19 028,37 лв. за възнаграждение на синдика с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В останалата част, с която от сметката е изключена сумата 6 852 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, макар и да е процедурно неправилно – съдът е следвало да разпредели 3 тази сума за останалите приети вземания според реда на привилегиите, което не е било сторено.

Според чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи – чл. 721, ал. 1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се одобрява от съда, имащ правомощия да я изменя /чл. 729, ал. 1 ТЗ/. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 2 на чл. 722 ТЗ/.

В разпределението се включват: 1) вземания срещу обявения в несъстоятелност длъжник, които до деня на извършването му са били приети /по реда на чл. 692, чл. 694 или чл. 637, ал.

4 ТЗ/ или са били предявени, но въпросът с приемането им е висящ /чл. 726 ТЗ/, както и вземанията, които подлежат на служебно събиране – напр. разноските по несъстоятелността по чл. 723 ТЗ, и 2) вземания на трето лице, за което е учредено реално обезпечение върху имущество на обявения в несъстоятелност длъжник, ако се разпределя сума от осребряването на това имущество – съобразно специалните правила на чл. 717н ТЗ.

Приемането на вземането обвързва всички страни и органи в производството по несъстоятелност, т.е. същото има установително действие в рамките на това производство по отношение размера, основанието и привилегията на съответното вземане. Следователно, веднъж прието едно вземане с определен размер и привилегия, то следва да се съобразява от органите по несъстоятелността при извършване на бъдещи разпределения на събрани суми. Въпросът дали вземането правилно е било прието по размер, основание и привилегия не може да бъде преразглеждан впоследствие нито от синдика, нито от съда. След приемането обаче следва да бъдат отчитани новонастъпилите обстоятелства – погасяващи, прекратяващи или отричащи с обратна сила вече прието вземане или привилегия. Това е така предвид темпоралните граници на установителното действие на приемането – вземането или привилегията се установяват към момента на приемането, а всички последващо настъпили факти не се преклудират и трябва се вземат предвид.

Предмет на процесната частична сметка е сумата 120 592 лв., представляваща получени средства от осребряване на имуществото, намалена на 113 740 лв. с обжалваното определение, което в тази част е влязло в сила. Не е спорно, че осребреното имущество не е в обхвата на чл. 722, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, т.е. липсват специални привилегии с такава поредност. Основният спорен въпрос е дали синдикът притежава вземане с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в размер на 19 028,37 лв. за възнаграждения.

4

Не е спорно, че тези текущи възнаграждения на синдика по чл. 661, ал. 3 ТЗ са начислени за периода 18.03.2022 – 30.11.2022 г., през който производството по несъстоятелност е било спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ. Според жалбоподателя за този период на синдика не се полага възнаграждението, тъй като не е извършвал дейност. Тази теза не може да бъде споделена.

Въпросът дали на синдик се полага текущо възнаграждение при спряно на осн. чл. 632 ТЗ производство по несъстоятелност е разрешен в ТР № 2/13.07.2020 г. на ВКС – ОСТК. Както е изяснено и в мотивите към т. 2 от същото при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се прекратяват правомощията на синдика и същият не може да бъде освободен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ, като същият запазва правомощията си в пълен обем, вкл. правомощията да управлява предприятието на длъжника и да го представлява. В противен случай длъжникът ще се окаже без представител, тъй като ще е отречено правомощието на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ да го представлява, а органите на длъжника са десезирани. Следователно, при спиране на производството по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ функциите на синдика се запазват и заради това на него продължава да се дължи текущо възнаграждение за дейността му, която не се изчерпва само с осребряване на имуществото, приемане на вземания и др., а и със самото управление и представителство на дружеството – длъжник. Изрично прието е в цитираното ТР, че „безспорно, липсата на средства е пречка вземането на синдика за текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 6296 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелност“.