Решение № 151 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000683 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗД „Бул инс” АД, чрез адв. Г. срещу решение № 260210 от 06.06.2023г., постановено по т.д. № 1623/2019г., по описа на СГС, VI8 състав, с което е осъден да заплати на ищеца – „Ню лего“ ООД, ЕИК 200778804, сумата от 26 000 лв., частично от 84 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от С. С. К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. К. К., вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2018г. и причинено от водач на лек автомобил с марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *******, по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/02/117001152317, което вземане е прехвърлено от цедента С. С. К. на цесионера “Ню лего” ЕООД по силата на договор за цесия от 10.05.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 26 000 лева за периода от 16.08.2019г. до окончателното й плащане и е осъден да заплати на ищеца 1 850 лева съдебни разноски.

Въззивникът/ищецът – ЗД „Бул инс” АД счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, изводите на съда в определението за спиране на производството по делото и в решението са вътрешно противоречиви.Твърди, че въпросът дали С. К./праводателя на ищеца/ имал вземане от застрахователя – ЗД“ Бул инс“ АД бил разрешен с влязло в сила решение № 260026/18.04.2022г. по гр.д. № 259/2021г. описа на Районен съд Ямбол. С това решение е отхвърлен искът на С. К. за сумата от 5 000 1 лева, частично от 200 000 лева, поради прехвърляне на вземането й за неимуществени вреди претърпени от смъртта на съпруга й П. К. П., с договор за цесия от 08.05.2018г. на „Източна консултантска компания“ АД. Според въззивника, решението по отношение на праводателя/цедента/ имало сила на пресъдено нещо и по отношение на правоприемника/цесионера/, на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 2 ГПК. На следващо място твърди, че застрахователят е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 на 18.07.2018г. и от тази дата не дължал плащане на първоначалния кредитор, а на новия придобил процесното вземане.

Твърди, че на 27.08.2018г. застрахователят е постигнал извънсъдебно споразумение с новия кредитор/цесионера/ и на 24.10.2018г. му е заплатил обезщетение в размер на 160 000 лева.

Счита, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предписана от закона форма. В съдебно заседание изразява становище, че договорът за цесия на ищеца е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като същото вземане вече било прехвърлено на друг кредитор и не принадлежало на С. К.. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да отхвърли предявения частичен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът - „Ню лего” ЕООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Т.. Оспорва твърденията във въззивната жалба за порочност на решението във връзка с изводите на съда за наличие на предпоставките за спиране на производството като ирелевантни. Счита, че решението на ЯРС има сила на пресъдено нещо само между страните по делото, но не и по отношение на трети лица. Според ищеца, неговият договор за цесия е сключен преди договора за цесия на третото лице, който е антидатиран. Подписан е от лице, което е посочило номера си на лична карта, която ще бъде издадена след три месеца. В писмена защита изразява становище, че договорът за цесия е валиден и не противоречи на закона, не го заобикаля и не накърнява добрите нрави. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за въззивното производство.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по делото не спорят, че от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018г. се установява, че около 17 часа на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на АМ “Тракия”, км. 297 + 300, в посока гр. София с лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *******, с водач В. И. Й.. В това ПТП е загинал П. К. К., който е съпруг на С. С. К., видно от преписизвлечение от акт за смърт № 03/15.04.2018 г., съставен в с. Воденичане, община Стралджа, 2 област Ямбол, и удостоверение за наследници с изх. № 017/23.04.2018 г., издадено от с.

Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол. Видно от справка в база данни на Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лекия автомобил причинил ПТП, е застрахована с полица № BG/02/117001152317 в ЗД “Бул инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност“.

Представена е молба-претенция до застрахователя с вх. № ОК-400926/20.06 и писма от 09.07.2018 г. от застрахователя до С. С. К. за изискване на документи. С договор за цесия от 10.05.2018г., С. С. К. е прехвърлила на “Ню лего” ЕООД, вземане в размер на 84 500 лева, част от вземането си към ЗД “Бул инс” АД, представляващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й. С уведомление вх. № ОК490842/24.07.2018 г., цедентът е уведомил за прехвърленото вземане ЗД“Бул инс” АД, че с договор за цесия от 10.05.2018г., 22.06.2018г. и 17.07.2018г. е прехвърлила на цесионера “Ню лего” ЕООД вземане в размер на 106 500 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на смъртта на П. К. К. и получените телесни увреждания от ПТП, настъпило на 14.04.2018 г., като си запазва правата за разликата над 106 500 лева до пълния предявен размер на претенцията от 350 000 лева.

С договор за цесия от 08.05.2018 г., С. С. К. е прехвърлил на “Източна консултантска компания” АД, правото си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, ведно с всички акцесорни вземания, срещу ЗД “Бул инс” АД, произтичащо от настъпилата смърт на съпруга си, вследствие на претърпяно на 14.04.2018г. ПТП. С уведомление вх. № НЩ4941/18.07.2018г., цедентът е уведомил ЗД“Бул инс” АД, че с договор от 08.05.2018г. е прехвърлила на „Източна консултантска компания” АД всички свои вземания за неимуществени и имуществени вреди, в това число акцесорни такива. По делото е приложено писмо с изх. № 814000-490/17.03.2020г. от Областна дирекция на МВР – Ямбол, РУ – Стралджа, че по ДП № 59/2018 г., пр.пр. № 910/2018 г. на ЯРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, към момента няма привлечени в качеството на обвиняеми лица и предстои изготвяне на постановление за привличане на обвиняем на лицето В. И. Й.. Видно от получено писмо от МВР – Дирекция “Български документи за самоличност” се установява, че от справка в Националния автоматизиран информационен фонд “Национален регистър на българските лични документи”, М. А. В. имал издадена и валидна към дата 08.05.2018 г. лична карта № ********** на 26.11.2012г. от СДВР, и към настоящия момент личната карта е със статус “унищожен” от 10.09.2018г. в информационния фонд.

По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза на вещо лице Р. С.. Вещото лице е извършило проверка в “Юробанк България” АД, че на 10.05.2018г. ищецът е заплатил по банков път на С. К. сума в размер на 20 000 лева, с посочено основание: “По договор за цесия от 10.05.2018 г.”.

По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза на вещо лице М. С.. Вещото лице е извършило проверка в ЗД“Бул 3 инс” АД и установило, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001152317 и заведена щета № 1810019035, е изплатило застрахователно обезщетение за претърпените от С. К. неимуществени вреди, произтичащи от настъпилата смърт на съпруга й П. К., в размер на 160 000 лева в полза на “Източна консултанска компания” АД.

Свидетеля С. К. е заявила, че искала да получи обезщетението за починалия й съпруг и не е давала съгласие на никой друг. Направила е искане към застрахователната компания за 200 000 лева, която и предложила 160 000 лева и тя се съгласила. Това се случило през есентта на същата година, когато е била катастрофата. Свидетелката е заявила, че не е грамотна и се подписва с пръст, и не знае какво е подписала при нотариуса, където била със зет си – С., който е женен за дъщеря й Ж.. Със застрахователя бил и един мъж, който се представил като М. Г.. Направили споразумение за 160 000 лева, но той й е превел 60 000 лева. Казва, че освен със застрахователя друг път не е ходила при нотариуса. Когато отишла да подписва при нотариуса със застрахователя, М. Г. й дал 10 000 лева на ръка, а другите щели да бъдат по банкова сметка. Свидетелката заявила, че след като катастрофирали дошли някакви адвокати, но не знаела имената им.

Свидетелят И. И. е заявил, че е зет на С. К., женен е за дъщеря й – Й. К.. С. К. претърпяла катастрофа на 14.04.2018г., като свидетелят я видял два-три дни по-късно, след операцията в болницата в Бургас. Била изписана от болницата към 08.05.2018 г. и същият ден не ходила никъде, защото била изморена и я оставили да си почива. На другия ден била добре и на 10.05. отишли при нотариус в Сливен с фирмата “Ню лего” ЕООД, защото там имала задължения, кредити. С. К. е подписала документи с представител на “Ню лего” ЕООД, защото тя имала някакви вноски и трябвало да ги закрие. Решила да прехвърли една част от парите на “Ню лего” ЕООД, за да закрие задълженията си. Казва, че не помни нотариуса, при който са ходили, тъй като са минали три години. Казва, че са ходили два-три пъти при същия нотариус да подписва с фирмата “Ню лего” ЕООД.

Свидетелят Б. И. заявила, че от третия ден след катастрофата се е грижела за С. К. първо в болницата, а после у тях. С. К. била изписана от рехабилитацията на 08.05. (не помни годината – 2017г. – 2018 г.). Казва, че нейните зетьове са я свалили на ръце и са я качили в колата, тъй като тя не можела да си движи краката. Казва, че след изписването са се прибрали у тях – в Хаджидимитрово. Свидетелката останала денонощно да я гледа и тя не излизала никъде. След 3-4 дни С. К. трябвало да ходи в Сливен да се срещне с адвоката им, но зетьовете са я носели на ръце.

За да уважи предявения частичен иск за 26 000 лева, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че по делото е доказано настъпване на ПТП на 14.04.2018г. и наличието на валидна застраховка за автомобила „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД“Бул инс“ АД. С. К. била съпруга на починалия П. К., поради което имала право на обезщетение за претърпени вреди от неговата смърт, съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и т. 1 от Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОС НГТК на ВКС. Според първоинстанционния съд, 150 000 лева е 4 размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди претърпени от С. К. от смъртта на съпруга й.

Приел, че с договор за цесия сключен на 10.05.2018г. в писмена форма, нотариално удостоверен и подписан с пръстов отпечатък от С. К., цедентът е прехвърлила вземането си за обезщетение за неимуществени вреди на „Ню лего“ ЕООД. Приел, че е спазена писмената форма за неговата валидност, независимо от липсата на подпис от цесионера, който единствен можел да се позовава на тази недействителност. За да отхвърли като неоснователно възражението на застрахователя за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018г. поради противоречие със закона, приел, че ищцовото дружество можело да е носител на вземане за обезщетение за неимщуществени вреди. Правото на вземане за застрахователното обезщетение за вреди е възникнало към датата на сключване на договора за цесия и е прехвърлимо, доколкото нямало забрана за това в закона и от естеството му не следвала неговата непрехвърлимост. Приел, че е неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие на добрите нрави, тъй като била налице еквивалентност на престациите и нямало прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне.