Решение № 3026 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3026 гр. С., 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110139215 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № с която против П. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.

„Н.“, бл., вх. Ж, ап. № 143 са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 143, находящ се в гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх. Ж, с аб. № 306466. Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 653,89 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 114,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.02.2022 г.; сумата 40,27 лв.

- главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 01.2019 г.

– м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 7,04 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 03.03.2019 г. – 14.02.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 10.03.2022 г. по чл. 410 ГПК за процесните суми по ч. гр. д. № 10133/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на 1 ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Д. Ч., чрез адвокат И. Н., с който оспорва исковете по основание. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, с твърдения, че липсват доказателства да е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота. Възразява за погасяване на част от вземанията по давност. Излага и съображения, че не дължи лихва за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е поставил ответника в забава. Твърди, че няма основание за присъждане на ищеца и на суми за дялово разпределение, след като трето лице води дяловото разпределение, както и няма данни ответникът да е изпаднал в забава за заплащането им.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 25.02.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Ч. за сумата от 653,89 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 114,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 14.02.2022 г.; сумата от 40,27 лв. - главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м. 01.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 7,04 лв.

- мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 03.03.2019 г. – 14.02.2022 г.

С разпореждане от 10.03.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 21.03.2022 г., като в срока по чл. 414 ГПК от ответника в постъпило възражение от 30.03.2022 г.

В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет Договор за покупко-продажба на жилище № 103, том № 11 от 05.04.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, видно от който Главна дирекция за изграждане на С. при СНС е продала на П. Д. Ч. новопостроено жилище № 143, находящо се в жилищна сграда - блок № 270, вх. Ж, ет. в ж. к. „Н.“, ул. „Ст. Димитров“, застроено на 60,32 кв. м., състоящо се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12 и 1,403 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

2

Приета е и молба вх. № 12745/07.09.1992 г. от П. Д. Ч. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж. ет., ап. № 143, като е отбелязано, че семейството на молителя се състои от 3 члена. Молбата – декларация носи подпис за ответника, който не е оспорен по делото.

Представен е протокол от проведено на 09.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, на което те са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 1590/12.08.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „Н.

2“, бл., вх. Ж като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С оглед становището на ответника, че не оспорва размера на исковете, по делото не са допускани съдебни експертизи.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и 3 договорения размер на възнаграждението.

По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответника е да докаже плащане.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

4

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.