Решение № 19939 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19939 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110168937 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н., с която против ФИРМА са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал.

1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 29 от договор за потребителски кредит № ****** от 28.02.2023 г., предвиждаща дължимост на неустойка в размер на 0,9 % лева от стойността на усвоената сума на ден при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок на посочените обезпечения, предвидени в договора; 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 5 лева, частичен иск от иск в общ размер от 108 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ****** от 28.02.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 28.02.2023 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №******, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 400 лева. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да върне ищцата била в размер на 412 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, 1 посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищцата била начислена неустойка в размер на 108 лева, като общата сума, която платила за погасяване на кредита, била в размер на 520 лева.

Ищцата намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен, тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР).

Намира, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към главницата, която се плащала периодично. При включването на процесната неустойка към годишния процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля посочения в договора процент. Посоченото обстоятелство било самостоятелно основание за недействителност на договора. Липсвала и ясно разписана методика за формиране на ГПР. Ищцата излага съображения относно нищожността на клаузата на чл. 29 от договора, регламентираща задължението на потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение. Изискването за осигуряване на две физически лица поръчители в тридневен срок от сключване на договора, които да отговарят на всички предвидени в Общите условия изисквания било изначално невъзможно, което водело до нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 29 от договора неустойка била за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение; посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на мораторната лихва. Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да се иска неустойка. Намира, че посочената клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от закона за защита на потребителите. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество – ФИРМА, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете.

Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени за разглеждане са: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 29 от договор за потребителски кредит № ****** от 28.02.2023 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лева, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 108 лева – заплатена без основание сума от ищцата по потребителски кредит №******.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл.

143, ал. 1 ЗЗП:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже: 1) сключването на процесния договор, 2) съдържанието на процесната клаузи, 3)както и че е нищожна на заявените в исковата молба основания.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №******/28.02.2023 г. се установява, че страните - ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 400 лева – размер на първи транш по кредитната линия, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%. Уговорено е, че условие за ползване на всеки следващ транш е пълното погасяване на задълженията по предходните траншове.

Дължимата от потребителя сума е посочена като 412 лева за първия отпуснат транш, дължима в 30-дневен срок.

В чл. 19 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3-дневен срок от подписване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо 3 се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 19 е посочено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

В чл. 29 от договора е предвидено че в случай че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Представени са и общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между ФИРМА и потребителите.

Условия, на които следва да отговаря поръчителя са посочени в чл. 20, ал. 1 от общите условия. Съгласно така посочената клауза поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката а кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и представи следните документи: минимален осигурителен брутен доход -1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е потребител на кредитора; да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца, считано от датата 4 на предоставяне на кредита.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 22, ал. 2 от общите условия е в размер на 520 лева, от които – 400 лева главница, 12 лева – възнаградителна лихва и 108 лева – неустойка.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква 5 задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателяпотребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението. С включването на посочената неустойка като част от погасителната вноска по кредита се цели да се увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75b0e723-1e23-4d95-9a37-1a2ea0883464