Определение № 372 от 30.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. София, 30.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №1290/16.11.2023г. по гр.д.№209/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 2041/13.03.2020 г. по гр.д. №7698/2019г. на Софийски градски съд, като вместо е постановено друго по същество, с което :

- прието е за установено по отношение на Столична Община, че Н. И.

В., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. С-, ул. „Б.“ № *, чрез адв. Д., е собственик по давност на имот с идентификатор *****.****.****.** по КККР на гр. С., район „И.“, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори *****.****.****.**.* и *****.****.****.**.*., находяща се в гр. С., ж.к. „Д.-*“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и предверие ;

- оставен без разглеждане предявеният от Н. И. В. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Б.“ № 1, чрез адв. Д., срещу Столична Община, със съдебен адрес: гр. С., ул. „К. П.“ № ** евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 183 от ЗЗД за установяване, че Н. И. В. е собственик по покупко-продажба, извършена във формата на фактура № 0000297101 от 13.06.2003 г., на недвижим имот с идентификатор *****.****.****.** по КККР на гр. С., район „И.“, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори *****.****.****.**.* и *****.****.****.**.*., находяща се в гр. С. ж.к. „Д.-*“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и 1 предверие.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли изцяло като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.В изложението са възпроизведени оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, които са изложени в касационната жалба.Не са формулирани правни въпроси, а се сочи общо, че решението противоречи на решение №50121/16.03.2023г. по гр.д.№4519/2021г. на ВКС, І г.о.

Ответникът по касационната жалба Н. В. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищцата Н. И. В. е собственик по давност, евентуално – по покупко-продажба, на стопанска сграда на един етаж с идентификатор *****.****.****.**, находяща се в гр. С., ж.к. „Д.-*“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и предверие.

При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесната постройка е била изградена и приета за експлоатация с протокол обр.16 на 08.04.1985г. като „магазин за хляб и хлебни изделия“.

Според заключението на съдебно[1]техническата експертиза, прието пред първата съдебна инстанция, сградата представлява временен строеж по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ/отм./.Същият извод е потвърден и от вещото лице инж. Пандев, изготвил заключението, прието пред въззивния съд.Монтирана в кв. 53, парцел I, отреден „За ОЖС“ по застроителния и регулационен план от 1989г., от конструктивна гледна точка сградата съставлява сглобяема метална конструкция върху бетонна площадка с бетонен 2 фундамент и по своята характеристика е „строеж“ по смисъла на закона, но не и преместваем обект, тъй като не отговаря на изискванията за такъв по т. 80 от ПЗР на ЗУТ.През 2005 г. е извършено заснемане и е издаден акт за узаконяване.

Този обект не е актуван като общинска собственост - с представения Акт за частна общинска собственост № 718 от 27.11.2000г., а е актуван само теренът с площ от 16 290 кв.м., върху който са построени жилищни блокове 61, 62, 63, 64 и 71, но не и процесната сграда, построена в междублоковото пространство.

Установява се от представеното в заверено копие фирмено дело № 2158/1997 г. на СГС, че с решение № 32 от 20.12.1996 г. на Столичен Общински Съвет общинска фирма „Хлебни изделия-София“ е преобразувана на 7 еднолични акционерни дружества, от които „Хлебни изделия Ботунец“ЕАД, учредено с капитал 42 432 000лв., е поело активите и пасивите на „Хлебозавод 6“ на ОФ „Хлебни изделия“ съобразно баланса му към 30.06.1996 г., вкл. недвижимите имоти по Приложение 4.5., сред които и процесната сграда.Видно от данъчна фактура № 0000297101 от 13.06.2003 г. ищцата е закупила сградата от „Хлебни изделия - Ботунец“ АД за сумата 2000лв.

С молба от 30.09.2004 г. ищцата е поискала от кмета на общината да сключат договор за наем на терена под притежавания от нея магазин, какъвто е и сключен на 22.10.2004 г. и подновен на 11.11.2005г.Предмет на двата договора е предоставяне на временно и възмездно ползване от общината като наемодател на ищцата В. като наемател на общински терен /петно/ в гр. С., ж.к. „Д. - *“, кв. 53, до бл. 63, за монтиран павилион с разгърната площ от 90.89 кв.м. и с предназначение – сладкарница.

От показанията на разпитания свидетел Стоев се установява, че от години ищцата стопанисва обекта и се грижи за него.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост, основан на упражнено владение и изтекла придобивна давност, е основателен, тъй като ищцата е установила фактическата власт върху процесната постройка при плащането на цената за нея по фактурата от 13.06.2003 г.Тази сделка не е била сключена в необходимата за действителността форма на нотариален акт, но е била достатъчна за да положи началото на обикновеното давностно владение, протекло постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно - без противопоставянето от страна на действителни я титуляр на правото на собственост и без данни за прекъсване или опорочаване на владението. С оглед на това, презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно който се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго, 3 в случая не е оборена. Обстоятелството, че сградата е изградена като временен строеж, не лишава лицето, което я е построило или неговия правоприемник от правото на собственост върху построеното.Допустимо е такава постройка да бъде включвана в капитала на търговско дружество, както и да бъде обект на прехвърлителни сделки.Такъв обект, разрешен като временно строителство по реда на чл.120 от ППЗТСУ/отм./, може да бъде придобит и по давност. В настоящия случай при преобразуването на предприятието „Хлебни заводи“ в общо седем еднолични търговски дружества с изцяло общинско участие, правото на собственост на общината върху отделните обекти, предоставени за стопанисване и управление, е преминало към тези дружества, а общината е станала собственик на акциите от капитала на същите дружества – арг.чл. 17а от ЗППДОбП.Поради това не е съществувала законна пречка процесният търговски обект, преминал в патримониума на „Хлебни изделия - Ботунец“ ЕАД, да бъде предмет на сделка или на придобивна давност.Без значение е също така, че в последствие при приватизиране на дружеството акциите на Общината са били продадени на Кооперация „Симид 1000“. Както кооперацията, така и търговското дружество са субекти, различни от общината, поради което пречката за придобиване по давност, установена в § 1 от ПЗР на ЗОбС по отношение на частната общинска собственост, не се простира и по отношение на имотите на останалите посочени субекти на частното право. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е владяла процесната постройка, тъй като не е имала намерение за своене, изводимо от сключените договори за наем.Доколкото изобщо са действителни, с оглед предмета им, последните са създали облигационна връзка между общината и владелеца само относно терена, върху който е построена сградата, но не и за самата нея.Самите молби, с които ищцата В. е поискала сключването на горните договори за наем „за терена под притежавания от мен магазин“, съдържат ясно и недвусмислено намерението й на владелец по отношение на постройката да я държи като своя, а не за наемодателя на терена.Следователно, с изтичането на десет години на владеене на имота ищцата В. го е придобила по давност.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет.

Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно 4 обжалване.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Принципни правни въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба.Изложеното е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение

Посоченото в изложението решение на ВКС е в случая неотносимо, тъй като въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства.Разрешен е спор за собственост между две лица, едното от които претендира, че е собственик по наследяване, а друго по давност.

Предмет на спора по това дело не е бил временен строеж по смисъла на чл.120 от ППЗТСУ-отм.

Приетото от въззивния съд изцяло съответства на практика на ВКС.

Според решение № 127 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2014 г., II г. о. : сградите в режим на временно строителство са законни - изграждат се въз основа на одобрени проекти и се захранват с инженерни мрежи и временни връзки /чл. 120, ал. 4, изр. последно/, съответно за тях е неприложима процедурата по установяване търпимост на незаконен строеж.Юридическият статут на обекта се преценява с оглед на одобрените строителни книжа, въз основа на които е законно изграден и последващи действия по нанасянето или ненанасянето на този обект в устройствен план или кадастрална карта не водят до промяната на този статут.

В решение № 31 от 10.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2019 г., I г.о. е прието, че изграждането на сградата като временен строеж не лишава лицето, което я е построило, респ. негов правоприемник, от правото на собственост върху построеното и от правото да държи постройката върху терена и да я ползва според нейното предназначение, до момента, в който собственикът на терена, в който сградата е построена, не предприеме действия по реализиране на предвижданията на подробния устройствен план.Липсата на траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът й да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно 5 владение.Допустимо е такива постройки да бъдат включвани в капитала на търговски дружества, след което да бъдат обект на прехвърлителни сделки, като при прехвърлянето на собствеността на временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ следва да бъдат спазени изискванията за форма, които зависят изцяло от характера на обекта като движима или недвижима вещ.