Решение № 276 от 27.07.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

N276 гр.Русе, 27.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N336 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Г.Ж. *** против решение №397 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3754/2019 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт в размер на 1216.25 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира направените разноски за производството.

Ответницата по жалбата Ю.

Г.Г. счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна- ищцата, имаща процесуално право на жалба и правен интерес от обжалване в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявеният от жалбоподателката против Ю. Г.Г. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт в размер на 1216,25 лв.

От фактическа страна е установено, че страните са съседи- жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект- ателие Г-6, а ответницата на ателие №7, *******.

И двете ателиета не се обитават постоянно като жалбоподателката го посещава периодично. Ответницата живее трайно извън страната като нейната майка посещава имота, за да го поддържа.

Установено е, че в имота- собственост на жалбоподателката, в резултат на овлажняване са повредени части от стените на отделните помещения и част от пода в спалнята, както и че средствата, необходими за отстраняването на петната от овлажняването възлизат на 1216.25 лв. съгласно приетата експертиза в производството по чл.207 от ГПК.

С приетата по делото експертиза е установено, че инсталациите и в двете помещения са в добро състояние, не са констатирани видими течове или следи от такива; че няма видимо нарушаване на хидроизолацията на покрива от монтираните над ателие Г-7 соларна батерия и климатик, не са констатирани и течове по тръбната инсталация. В експертизата е посочено, че характерно за следите от овлажняване в ателието- собственост на жалбоподателката е, че по стените петната започват непосредствено от пода и са с различна височина, но няма следи от овлажняване по участъците непосредствено под тавана и по тавана, поради което експертите приемат, че причината за овлажняването не може да е от източник, който се намира на покрива и изключват възможността влагата да е в резултат на повреда в соларната система на ответницата. В заключението е посочено, че причината за овлажняването по стените и пода е получено вследствие на конденз.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по съображения, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не е налице основание да се ангажира отговорността на ответницата на заявеното основание.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата.

Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Деянието- действие или бездействие , съставляващо конкретна човешка постъпка или въздържане от извършване на такава, , трябва да е противоправно, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.

За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди, в процеса в доказателствена тежест на жалбоподателката-ищец е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.

По делото е установено, че по стените и пода в имота- собственост на жалбоподателката е констатирано овлажняване, както и че за премахването на петната от овлажняването са необходими средства в размер на 1216,25 лв. Липсват обаче доказателства, които да сочат, че причина за овлажняването е виновно и противоправно поведение от страна на ответницата.

Напротив, с приетата в първоинстанционното производство експертиза категорично е установено, че инсталациите на ответницата са в добро състояние, че не е възможно причина за овлажняването да е соларната й инсталация, която се е намирала на покрива над нейното ателие. Съобразявайки обстоятелството, че следите от овлажняване в ателието- собственост на жалбоподателката започват непосредствено от пода и са с различна височина, но няма следи от овлажняване по участъците непосредствено под тавана и по тавана, правилен е извода на съда, че причината за овлажняването не може да е от източник, който се намира на покрива и законосъобразно на база на експертизата е прието, че се изключва възможността влагата да е в резултат на повреда в соларната система на ответницата, а се дължи на получен конденз.

Първоинстанционният съд е изградил изводите си на база на приетото по делото заключение, което правилно е кредитирано предвид специалните знания на вещите лица и като компетентно и обосновано дадено.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано виновно и противоправно поведение от страна на ответницата, което да е в пряка причинна връзка с констатираното овлажняване в имота на жалбоподателката.

Недоказаността на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславя неоснователността на предявеният иск и същият правилно е отхвърлен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката. Ответницата по жалбата е направила разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно представения договор за правна защита. Жалбоподателката е възразила, че заплатеното възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът като съобразява фактическата и правна страна на спора пред въззивната инстанция, намира възражението за основателно, поради което приема, че адв. възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 213 лв.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №397 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3754/2019 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА С.Г.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Ю. Г.Г. *** сумата в размер на 213 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: