Решение № 3128 от 19.05.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 19.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 16878 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от „Г.” ЕООД *** против Т.С.Л. обективно съединени осъдителни искове за сумата 104 701.47лв., представляваща задължение по договор за строителство от 01.09.2016г. и споразумения от 17.05.2017г. и 14.07.2017г., и за сумата 4895.84лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 14.07.2017г.-28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с „П.И.” ЕООД договор на 01.09.2016г., по силата на който се задължил по възлагане на това дружество да изпълни строително-монтажни работи на обект-Жилищна сграда с магазини, гаражи, подземен паркинг и подземен трафопост в УПИ ІІІ-924, кв.516, местността „Овча купел” в гр.София. За изпълнената работа му се следвало възнаграждение от 104 701.47лв. На 17.05.2017г. между възложителя „П.И.” ЕООД и „Т.И.” ООД било сключено споразумение за прекратяване на договора за строителство по взаимно съгласие, като задължението за посочената сума към него било прехвърлено и поето от „Т.И.” ООД. С последващо споразумение от 14.07.2017г. задължението било поето от ответника Т.Л., който въпреки водените разговори и отправена покана не го изпълнил. Поради забавата твърди в негова полза да е възникнало право на обезщетение в размер на законната лихва за периода 14.07.2017г.-28.12.2017г.

Ответникът не оспорва да е поел да плати сумата по главницата, но твърди, че преди да подпише споразумението от 14.07.2017г. имал уговорка с ищеца да продължи строителството на сградата с подписване на договор между тях. Това била и причината да поеме задължението, първоначално възникнало в тежест на „П.И.” ЕООД. Навежда, че като солидарен длъжник по чуждо задължение има право да направи възраженията, които първоначалния длъжник има към кредитора. В тази връзка счита, че следва да се приспадне платен на ищеца аванс от 42 000лв. по договора за строителство между ищеца и „П.И.” ЕООД. Прави изявление за прихващане със сумата 35 000лв., от които 15 000лв. надписани количества СМР по Акт № 1 до № 7 и некачествено изпълнени работи на стойност 25 000лв. Твърди, че въпреки прекратяване на договора между „Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД на 18.05.2017г. и след като не бил сключен договор за продължаване на строителството ищецът не напуснал обекта, а продължил да упражнява фактическа власт върху него до 11.05.2018г. Твърди да е сключил договор за това с друго дружество, но поради невъзможността да му предаде имота договорът бил развален и платил неустойка от 10 000лв. Поради това счита, че за периода 20.11.2017г.-11.05.2018г. му се дължи обезщетение за ползване без правно основание, както и заплащането на обезщетение за вреди съизмерими с платената неустойка. Твърди още, че на 12.05.2017г. платил на ищеца сумата от 14 000лв. в погашение на съществуващото задължение.

От своя страна ищецът оспорва възраженията в отговора на исковата молба, както и навежда доводи за неоснователност на заявените вземания за прихващане. Признава да е получил сумата от 14 000лв., но с твърдението да е платена продажна цена за строителен материал, а не в погашение на задължението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

От фактическа страна не е спорно ответникът Т.Л., заедно с други две физически лица Е.Д.С.и Х.В.М.да са съсобственици на поземлен имот с площ

1106 кв.м. в гр.София, район Овча купел, с номер по предходен план 924, кв.516, парцел ІІІ, съставляващ имот с идентификатор ***. На 05.04.2016г. сключили с „Т.И.” ООД договор за строителство на жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи.

С договор от 01.09.2016г. „Т.И.” ООД възложило изпълнението на строежа на „П.И.” ЕООД, а последното дружество от своя страна с договор от същата дата 01.09.2016г. възложило неговото изпълнение на ищеца „Г.Д.” ЕООД.

Срещу изпълнението на възложените строителни дейности „П.И.” ЕООД се задължило да заплати на ищеца, в качеството на изпълнител, възнаграждение от 952 345.24лв. без ДДС. В чл.4 от договора е предвидено плащането да се осъществи на етапи по следния начин: аванс от 100 000лв. без ДДС в 3-дневен срок от сключване на договора; междинни плащания-на всеки завършен етап, а именно достигане на съответната кота от обекта се съставя Акт обр.№ 19 за действително изпълнените на обекта по вид и количество работи, който след одобряване от възложителя служи за издаване на фактура, а плащането се извършва в срок от 3 дни от получаване на фактура и пропорционално приспадане на аванса; окончателно плащане в 10-дневен срок от подписване на приемо-предавателен протокол, в който се констатират приключени без недостатъци всички СМР и се предават всички необходими документи за подписване на Акт обр.№ 14 за сградата.

Поради преработване на работните проекти с допълнително споразумение от 26.09.2016г. страните се съгласили за временно спиране изпълнението на строителните дейности, а с допълнително споразумение от 12.12.2016г. били възстановени /стр.165-166/. Видно от представения анекс № 1 от 12.12.2016г. на ищеца са възложени допълнителни СМР с поето от възложителя задължение за плащане на аванс от 100 000лв. без ДДС в 3-дневен срок от подписването /стр.167/.

Не се спори и от представените писмени доказателства се установява започване изпълнението на строежа от ищеца, като за отделните етапи на строителството били изготвяни констативни протоколи Акт обр.19 отразяващи видовете СМР, вида и количеството на вложените материали, единичната цена и общата цена. Протоколите са двустранно подписани от представители на изпълнителя „Г.” ЕООД и възложителя „П.И.” ЕООД и обективират приемане и одобрение на извършените към съответния етап дейности без забележки /стр.168-175/. Въз основа тези протоколи ищецът издавал фактури за съответния размер от възнаграждението по договора /стр.194-198/. Плащанията по тях се осъществявало като стойността им била превеждана по банков път от „Т.И.” ЕООД по сметка на „П.И.” ЕООД, а то от своя страна ги превеждало на ищеца.

Строителството било спряно, за което съставен Акт обр.10/ 30.05.2018г.

Със споразумение от 17.05.2017г.

„Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД прекратили по взаимно съгласие сключения между тях договор за строителство от 01.09.2016г. Към тази дата ищецът осъществил СМР по договора си с „П.И.” ЕООД, за които били съставени двустранно подписани констативни протоколи Акт обр.19 № 6/27.03.2017г. на стойност 37 156.70лв. с ДДС след приспадане на аванс от 10 000лв. и Акт обр.19 № 7/02.205.2017г. на стойност

67 544.77лв. с ДДС след приспадане на аванс от 10 000лв. или общо сумата 104 701.47лв. с ДДС. Със споразумението „Т.И.” ООД се съгласило и задължило да погаси това задължение на „П.И.” ЕООД към ищеца.

Впоследствие на 14.07.2017г. между Н.С.Л., лично и като управител на „Т.И.” ООД; Т.С.Л., лично и в качеството на съдружник в „Т.И.” ООД;Р.Г.Б., лично и като управител на „П.И.” ЕООД и Н. Г.Б., лично и също като представляващ „Т.И.” ООД било подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, с което уредили изцяло взаимоотношенията си във връзка с предоставени заеми и извършеното проектиране и строителство на жилищната сграда в имота. Съгласили се Т.Л. да прехвърли дружествените си дялове от „Т.И.” ООД на Н. Б., а Н.Л. да бъде освободен от отговорност като управител. В т.1, б.”г” е обективирано съгласието, че след прехвърляне на дяловете Н. Б., в качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, няма и няма да има финансови и имуществени претенции към напусналия съдружник и освободения управител, включително и ако на дружеството бъдат наложени данъчни или други административни актове или възникнат претенции от негови контрагенти, с изключение на задължението към „Г.” ЕООД в размер на 104 701.47лв., което се поема от Т.Л..

Според показанията на свидетеля Н.Л. целта на споразумението от 14.07.2017г. била да се уредят изцяло и окончателно отношенията между „Т.И.” ООД и „П.И.” ЕООД, като паралелно с това се водили преговори с ищеца за сключване на договор със съсобствениците на имота, чрез който да се продължи и завърши строителството. Преговорите обхващали и въпроса за вземането на ищеца за изпълнени до този момент СМР, от което следвало да се приспаднат 42 000лв. от платения преди това аванс при последващите строителни дейности, но до сключване на договор не се стигнало.

С нотариална покана от

02.11.2017г., позовавайки се на споразуменията от 17.05.2017г. и 14.07.2017г., ищецът отправил изявление до ответника за плащане на сумата 104 701.47лв. и му предоставил срок за доброволно изпълнение от 15 дни. Поканата е връчена на 06.11.2017г. на Н.Л., като пълномощник на ответника, при отказ.

Горното установява, че ищецът е кредитор на парично вземане за възнаграждение по договор за изработка по чл.258 ЗЗД. Договорът е сключен и страна по него е „П.И.” ЕООД, поради което това дружество по начало се явява е длъжник. Но с оглед посочените по-горе споразумения спорен между страните е въпросът придобил ли е ответникът качеството на длъжник на ищеца и на какво правно основание.

Възможни са три хипотези-поемане на изпълнение, встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД и заместване в дълг по чл.102 ЗЗД.

При поемане на изпълнението трето лице се задължава към длъжника да изпълни вместо него или да поеме задължението му към кредитора като солидарен длъжник. Такова договаряне няма изрична правна регламентация, но е допустимо на основание чл.9 ЗЗД. Договорът урежда вътрешните отношения на третото лице и длъжника и произвежда действие само между тях, поради което кредиторът не би могъл да претендира изпълнение от третото лице, а само от своя длъжник /в този смисъл Решение № 169/21.02.2011г. по т.д.№ 27/2010г., ВКС, І т.о./. При встъпването в дълг по чл.101 ЗЗД трето лице се задължава към кредитора наред с първоначалния длъжник. Първоначалният длъжник и встъпилият отговорят солидарно, поради което кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от който и да е от тях. Когато за встъпването в дълг е сключен договор между стария и новия длъжник, за да произведе действие спрямо кредитора той трябва да го одобри, т.е. да даде съгласието си по арг. от чл.101, изр.2 ЗЗД. Съгласието на кредитора може да бъде извършено както изрично, така и с конклудентни действия. За разлика от встъпването, при заместването в дълг по чл.102 ЗЗД се осъществява промяна в длъжника, при която изпълнението на задължението се поема от трето лице, а първоначалният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Затова кредиторът може да търси изпълнение само от новия длъжник. Съглашението между длъжника и третото лице за заместване в дълг произвежда действие за кредитора само, когато се е съгласил и е изразил изрично волята си-чл.102, ал.1 ЗЗД.

В случая споразуменията от 17.05.2017г. и от 14.07.2017г. са сключени без участието на ищеца, като кредитор. Страни по тях са длъжникът и трети за правоотношението му с ищеца лица, които се съгласяват да поемат задължението за плащане на възникналото вземане по изпълнени СМР-по първото „Т.И.” ООД, а по второто ответникът Т.Л.. Изхождайки от сключените договори за изработка по чл.258 ЗЗД, при които изпълнителят по предходния е възложител по следващия; създадените облигационни правоотношения и връзката между тях, установения начин на плащане на извършените от ищеца строителни дейности; съдържанието на споразуменията, целта и мотивите за сключването им дават основание на съда да приеме, че поемането от ответника на задължението за плащане вземането към ищеца е в хипотезата на заместване в дълг по чл.102 ЗЗД. Споразумението от 14.07.2017г. има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД и урежда вътрешните отношения между ответника, други две физически лица, „Т.И.” ООД, в което е бил съдружник, и възложителят на ищеца „П.И.” ЕООД. От събраните по делото доказателства се установи, че причината за сключване на споразумението са възникналите неразбирателства между двете дружества и ответника, а целта е била да се уредят по окончателен начин съществуващите взаимоотношения във връзка с възлагането и финансирането на строителството до този момент така, че да се прекрати участието на посочените дружества. Намерението на ответника Т.Л. е било строежът да се завърши от ищеца въз основа сключен пряко с него договор и едновременно с това да се уреди въпросът за погасяване на вземането, който е бил предмет на водените между тях преговори. Това обуславя извода, че действителната воля при постигнатото съгласие и вложения в уговорката по т.1, б.”г” от споразумението смисъл е задължението да премине към ответника, като нов длъжник на мястото на стария по чл.102 ЗЗД, а не в хипотеза на поемане на изпълнението или встъпване в дълг. Действително първото споразумение от 17.05.2017г. сочи на съгласие „Т.И.” ООД да поеме изпълнението чрез погасяване задължението на „П.И.” ЕООД към ищеца, но последващото от 14.07.2017г. е сключено с участието на последното дружество и в този смисъл обективира неговото съгласие за заместването от ответника.